Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

9 септември- ново освобождение или заробване

Разделя ли 9 септември нацията е основната тема днес в "Посоките на делника". Оказва се, че тази дата все още разединява хората, различни са и техните мнения по въпроса, показва анкета на сътрудника ни във Враца Жоро Александров:

"9 септември е една дата, която вече се празнува от една малка част от обществото. Те я припознават като някаква светла дата. Останалите си мислят, че това е началото на заробването на българския народ... Не, не мисля, че 9 септември разделя нацията. Той просто е една дата от нашата история... Според мен 9 септември все още разделя, защото е много кратко времето, през което са се случили всички тези събития преди 9- и, след 9- и....Политиката на управляващите преди и след е довела до там, че много хора са загинали. Не е минало достатъчно време това да се забрави."

Девети септември- една противоречива дата, която за едни е ново освобождение, за други- заробване. Вероятно никога няма да приемем еднозначно събитията, случили се тогава. Във видинското село Макреш на 9 септември се провежда пък традиционният събор.

"В Макреш има наследници на убитите партизани, които до ден днешен си празнуват деня. Това е история и няма нищо обидно. Хората от Макреш са дали доста свидни жертви. Това е част от историята, няма как да се забрави, а и не трябва",
разсъждава кметът на селото Иван Каменов. Исторически справедлива или зловеща за България дата е 9 септември 1944 г. ще реши времето, както казват древните: "Времето е мъдрец". Дядо Младен Петков от видинското село Подгоре е бил на 15 години, когато идва 9 септемвир 1944 година.

"Празнувахме 9- ти септември с песни, танци, с гърмежи. Цялото село- възторжено, че е дошла свободата на България. Дано 9- и септември дойде още веднъж, че този народ да се събуди. Но този празник в нашето село е забравен и на мен ми е много тъжно", разплакано разказва дядо Младен. Датата слага край на демократична България според други.

"На 9- ти септември се постави началото на тотална смяна на икономическия, политическия, социалния модел на развитие на държавата, на ценностната система. И в този смисъл 9 септември е и водораздел между две епохи- на демократична България преди Освобождението и на тоталитарния социализъм", изрази пред сътрудника ни Лора Инджова мнението си Мая Занева, председател на Общинския съвет в Козлодуй, но по професия дългогодишен учител по история.
С коментар по темата се включи и сътрудникът ни от Берковица Петя Генова:

"Казват, че за да има реална оценка за едно събитие, трябва да минат поне 50 години от него. Днес, 69 години след 9 септември 1944 година, мненията за случилото се продължават да са разнопосочни и емоционално оцветени. Има живи хора, преживели онези смутни дни- били и от страната на победителите, и от страната на победените. Подмяната на държавната власт на 9 септември е квалифицирана с много имена- в първите ми учебници по история наричаха датата "всенародно въстание", после в гимназията го учех като начало на социалистическата революция. Тъкмо завърших гимназия и родих дъщеря си, дойде 10 ноември 1989 г. И за нея се заговори като за "комунистическия преврат". Вече бях студентка по история, убедена в знанията си от училище, а се оказа, че нищо не знам. Днес аз няма да го квалифицирам или поне ще се опитам да не го правя. Да погледнем фактите.
 

© Снимка: Уикипедия

     Танкове на Червената армия
На 26-ти август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите- да бъдат разоръжени. Същевременно, българското правителство започва преговори за мир с Англия и САЩ. На 2-ри септември 1944 г. е съставено правителство на опозиционната партия БЗНС "Врабча 1", начело с Константин Муравиев. Целта е да се покаже категорично дистанцирането ни от Германия. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 г. обявява война на България. На 9-ти септември съветските войски настъпват в Североизточна България. Армейски части заемат ключовите пунктове в София- Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, и комуникациите. Обявено е, че властта в България вече е в ръцете на "Отечествения фронт" съставен от няколко партии.Това е опит да се представят събитията като общонародно дело. Всъщност, властта е в ръцете на комунистическата партия и няколко месеца след това Отечественият фронт се разпада. Започват наистина мрачни времена на кървава саморазправа. Предполага се, че по нареждане на партията, по време на събитията и при утвърждаването на комунистическата власт, в страната са убити между 30 и 40 хиляди души. Точният им брой никой не може да каже. Мирчо Спасов е участвал в събитията и е ръководел "мокрите дела" на партията в София- убийствата. В едно интервю той казва:

"Било славно, но и жестоко време. Партията разпоредила преди Народния съд, да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така, всяка нощ пред разпределителя- Дирекция на полицията на "Лъвов мост" пристигали хора от града и селата, камиони "Опел Блиц", от провинцята използвали и влакове. След описване, качвали ги пак на камиони, откарвали ги в радомирските села Върба,Темелково и Батановци, където ги избивали и заравяли из нивите. Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов." Но да се върнем на определенията. Въстание, революция, преврат. Термини, които колкото и да са различни по своята същност, са обединени от едно- има екстремност и коренна промяна, има използване на неконституционни средства за постигането на целта и погубени човешки животи. Притеснява ме фактът, че и днес сме постоянно свидетели на различни исторически събития, които тълкуваме не според фактите, а според интереса си- Либия е пресен случай, Сирия- също. Вчера мой приятел ми написа:
"Майната му на девети септември- много народ са затрили тогава. Нищо не пиши. Тя историята е така или инак написана. Младите- не им пука. Наборите от събитията- измряха. На нашето поколение- само тъпи спомени от безумни манифестации и сборове." И дори да не съм съгласна с него, факт е, че много хора мислят така- най-вече заради идеологиите и пропагандата, които ни отдалечават от истината. За това- знайте историята, ровете, питайте, четете. Имайте памет",
завършва коментара си Петя Генова.

"Ние вече така сме се разединили и мостовете помежду ни са срутени, че май скоро няма да се обединим", казва в коментара си Петко Котларски.
Трябва да помним тази дата 9 септември, за да не забравяме какво се е случвало в България. И да си вземем поуки, за да можем да правим крачки напред.

Още по темата за 9 септември- чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Лилия Димитрова и Пламен Коцев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43

Хората от Орсоя искат да бъде изградена чешма в селото

Село Орсоя се намира по пътя Видин-Лом и е част от населените места на община Лом. Населеното място  стана известно с голямото си свлачище, което през 1978 година поглъща част от къщите там.  В селото в миналото е имало рибарници, хората се занимавали със земеделие и риболов. Открай време местните работят в близките градове, както и в..

публикувано на 20.09.24 в 12:00

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00