Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Пенсиите- изгубени между два... фонда

Снимка: Радио ВИДИН

От есента на 2021 година частните пенсионни фондове започват да плащат така наречените втори пенсии. Първите, които ще ги получат, са жените, родени през 1960-та година, които след 2 години ще навършат възраст за пенсиониране. Общо 3 700 000 българи имат партиди в Универсалните пенсионни фондове, а социалният министър Бисер Петков представи законодателни промени, които уреждат плащанията за втора пенсия. Предложенията се обсъждат с представители на частните фондове, парламентарните комисии по бюджет и финанси и социална политика, както и на бизнеса и синдикатите. По време на дискусията стана ясно, че има голям риск първите кохорти пенсионери, които ще взимат т.нар. втора пенсия от частен фонд, да получават сумарно по-малко, отколкото ако бяха се осигурявали само в НОИ.

Те ще взимат намалена с около 20% първа пенсия от НОИ и втора пенсия от частен фонд, която обаче при мнозинството от хората няма да компенсира 20-процентното намаление. Т.е. ако и двете ни осигурителни сметки са в НОИ, ще вземем с около 20 на сто по-голяма пенсия, отколкото при двойното осигуряване. Причината е, че натрупаните средства по партидите на тези пенсионери няма да са достатъчни, за да се мерят с държавната пенсия. Сметките на социалното министерство показват, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в частните фондове към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия дори в размер на 50 лв., а 55 % от първите пенсионери биха получили втора пенсия в размер, ненадхвърлящ 40 лв.


"Това е ориентираният минимален размер на пожизнената пенсия и той не може да бъде по-нисък. Човек, който се е осигурявал на средни доходи и всеки месец от 2002 година до сега се е осигурявал, по-скоро ще получава пенсия над този минимален размер. Проблемни са първите кохорти заради времето на допълнително осигуряване. Пенсионното осигуряване дава резултат след 40 години и да- ще има хора, които няма да имат достатъчно пари в техните партиди за пожизнена пенсия. Тези хора могат да си получат до стотинка парите през разсрочено плащане", коментира Даниела Петкова, представител на пенсионните дружества.


Мика Зайкова"Проблемът не се отнася само до първата кохорта- жените, които се пенсионират през 2021 и мъжете- през 2024 година, а въобще до втория стълб на пенсионно осигуряване. Дори през 2060 година, когато младите хора, които сега стартират своята трудова дейност, също двете пенсии събрани ще бъдат по-ниски, отколкото пенсията само в НОИ. Актюерските разчети показват, че догодина заместващият доход от пенсия за България ще бъде 38,8%, т.е. ако си получавал цял живот 1000 лева заплата, ще получиш 388 лева пенсия. Това не е така в останалите европейски страни. В скандинавските страни заместващият доход е 90%, а в останалите страни- 70%. През 2060 година, ако се запази сегашният механизъм, пенсиониращите се, които са се осигурявали и по първия, и по втория стълб, ще вземат пенсии със заместващ доход от 42%, а тези, които си прехвърлиха всичките пари в НОИ, ще вземат заместващ доход 55%. Това е така, защото зависи от доходността, с която се управляват парите. Средно за всичките години до сега доходността на частните пенсионни дружества е 0,78%- няма висока доходност поради кризи, поради недобро управление и най-вече поради фактът, че пенсионните фондове нямат право да залагат в рискови борсови книжа. Втората причина е, че вашите пари, отивайки в НОИ, се управляват, но никой не ви взима такса за това, докато частните пенсионни фондове взимат такса за управление. Трето- всяка транзакция от този фонд, когато се пенсионирате, също ще има такса, а когато НОИ плаща пенсиите, не взима никаква такса. Целият механизъм е изкривен. Не взимаме повече от осигурителната вноска- отцепваме от вноската, която в момента е около 20%, едни 5% и ги вкарваме там. С 5% до никъде няма да стигнем. 55% от тези, които ще се пенсионират първи по новите условия, ще получават до 30 лева от частния фонд, 15% ще получават между 30 и 50 лева, а 10% само ще получават около 100 лева", обясни икономистът Мика Зайкова.


Според експерти проблемът с по-ниските очаквани пенсии идва и от това, че основните допускания при старта на пенсионната реформа от 2002 г. впоследствие не са изпълнени. По план осигурителната вноска за втория стълб е трябвало да достигне 7%, а реално тя остана 5 %. Дефицитът в НОИ от 8% е трябвало да падне на 0%, а вместо това той е увеличен на 33%.

Цветанка Гинева"Самите фондове за 20 години, при 5% доходоносност, няма как да натрупат такива суми, че да изплащат високи пенсии. При 40 години осигуряване на 19% в НОИ, получаваш 300-350 лева пенсия, а за 20 години при 5% от осигуровката, която влиза във фонда, няма как да има голямо изражение в пенсия. Трябваше да се увеличи вноската за Универсалния фонд, а това не стана и нямаше как да се натрупат средства за първите, които ще се пенсионират. До края на миналата година всички имаха право да направят прехвърляне на средствата си в НОИ, но хората, които не са разбрали и не са ги прехвърлили, след две години, за първите жени, които ще излязат в пенсия, размерът на пенсията им ще бъде намален. Важно е да се уточни как НОИ определя какво е намалението на пенсията, защото парите, които се прехвърлят към фондовете, са само 5% от осигуровките, а намалението на основните пенсии на хората, които ще се пенсионират по двата стълба, излиза повече от 15-20%. НОИ не даде конкретика на база на какво лицата, които не са си прехвърлили универсалните фондове при тях, им се намаляват пенсиите с 15-20%. Логично би било 5% да е намалението на пенсията, след като прехвърляш 5% в универсалния фонд, а де факто хората, които не прехвърлят средствата имат намаление в порядъка от 50 до 150 лева в пенсията. Прехвърляне може да се осъществи само до 5 години преди да се навърши възрастта за пенсия. 5% са 20-30 лева, които отиват към фонда месечно и за 20 години няма как да се натрупа голяма сума, така че скорошните пенсионери не са ощетени, като хора, проблемът е, че самите пари, внасяни към фонда, са много малки суми. Пропорционално фондът плаща точно толкова, колкото и НОИ, само че са само за 20 години вноски и само за 5% от тях. Тук е ролята на държавата да помисли дали да позволи на първите, които ще се пенсионират, да си прехвърлят парите към НОИ, за да не бъдат ощетени или да се преразгледа формулата в НОИ за начина, по който се намалява индивидуалният коефициент. Универсалните пенсионни фондове за бъдещите пенсионери, за младите хора, които сега започват работа или са на 30-40 години, имат логика да се запазят, защото ще натрупат средства поне 40 години и със сигурност тогава нещата ще стоят по съвсем различен начин"
, коментира Цветанка Гинева, управител на фирма за пенсионни услуги и консултации, бивш главен експерт в НОИ.

"Хубаво е да имаш капиталов фонд, хубаво е да имаш по-висока доходност от вноските, но ние не довършихме реформата. Вноската трябваше да расте, трябваше да има възможност да си избереш рисково инвестиране, за да повишиш доходността- има хиляди начини доходността да бъде повишена. Капиталовата схема не е лоша, но при други условия, а не това, което ние правим. Това е половинчата работа. Това не е чиста капиталова схема. Не мога да дам съвет дали хората да си прехвърлят парите в НОИ. Всеки трябва да реши сам за себе си какво иска- сигурна, но не много висока пенсия, или пенсия, която може да бъде по-висока, ако фондът управлява добре средствата", съветва Мика Зайкова.

Когато започна реформата в пенсионното осигуряване преди 20 години бе предвиден и така нареченият трети стълб. Това е доброволната форма на пенсионно осигуряване. Тя дава опция за трета, допълнителна пенсия. Чрез вноски в доброволен пенсионен фонд можеш да натрупаш средства в своя лична партида. Това обаче все още е твърде непопулярна мярка в България и едва 5% от българите се възползват от нея, добави Цветанка Гинева.

Повече по темата, какви възможности дава третият стълб и какво мислят видинчани за втората пенсия- в прикачения звуков файл.


Вижте още

Етновъртележка завъртяха в Селановци за Международния ден на ромите

Децата от Основно училище "Никола Й. Вапцаров" във врачанското село Селановци подготвиха програма за Международния ден на ромите, 8 април. Там  отбелязват Деня с осъзната мисъл, че това не е празник,  каза директорът на ОУ "Никола Й. Вапцаров" Петя Русинова: " Години наред се опитваме да внушим на децата, че на този ден се отбелязва..

публикувано на 08.04.21 в 16:35

Русин Коцев: За успехите на ромите не се говори или, когато ги има, те се подценяват

На 8 април, когато е международният ден на ромите  говорим за предразсъдъците, за опитите да ги преодолеем, за богатството на етноса, за успехите и за различията, които ни правят по-богати.  На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война. Обявена е за Международен ден през 1992..

публикувано на 08.04.21 в 15:22

Инвестициите в екологосъобразни проекти

През следващите години България ще получи мащабна помощ от европейските фондове - от общия бюджет за новия програмен период  2021 - 2027 година и от средствата за възстановяването след пандемията. Това финансиране трябва да бъде насочено към модернизирането на инфраструктурата, от която зависи икономиката и качеството на живот. Особено значение..

обновено на 07.04.21 в 18:00

Икономика и бизнес- накъде след изборите?

Европейската комисия посочи 2.7% икономически растеж в България през 2021 г., последван от ускорение до 4.9% през 2022 година, в резултат на силно вътрешно търсене и възстановяване на външната търговия. Това стана ясно от зимната макроикономическа прогноза, а ако тя се сбъдне в частта за 2022 година, това би бил най-силният ръст на БВП за България..

публикувано на 07.04.21 в 11:24

Изборите свършиха, сега накъде?

Парламентарните избори отминаха, резултатите са ясни: ГЕРБ-СДС 26%; Има такъв народ 18%; БСП 15%; ДПС 10%; Демократична България 9,5%; Изправи се! Мутри вън! 4,7%. Големият въпрос сега е: ще съумеят ли парламентарно представените партии да съставят работещо правителство? Темата коментирахме със социолога и политически анализатор Любен Добрев :..

публикувано на 06.04.21 в 14:06

След вота. На прага на промяната ли сме?

Гласуването приключи, броенето на бюлетините продължава, а партиите трябва да си направят своите изводи от вота. "В началото сме на сериозна политическа промяна и трансформация. Всяка една от партиите трябва да направи своя анализ. Резултатът за БСП не е добър, той  е доста под очаквания ни. Дълги години наред се питаме свършил ли е..

публикувано на 05.04.21 в 13:05

Село Шишенци- селото, където легендите оживяват

В рубриката "Добро утро, кмете" днес проверяваме как тече животът в едно малко селo край сръбската граница, където са останали около 40 възрастни жители. Шишенци стана известно с легендите за самодиви край него, със запазените над 100-годишни народни носии и хванатите там от местните телефонни измамници. Зад тази показност обаче, животът тече по..

обновено на 04.04.21 в 12:22