Ръкописното писане ни помага да бъдем креативни

Факт е, че днес сред възрастните има много хора, които все по-трудно се справят с писането на ръка. Ако учителите, лекарите и донякъде журналистите все още ползват хартия и химикал, то останалите просто нямат нужда. Хората дори списъците с покупки не ги пишат на ръка. А когато вземат химикал в ръка, се учудват, че почеркът им се е влошил, бъркат буквите, пишат с грешки, редът е крив. Тук не говорим за почерка, а за елементарното запазване на навика за писането на ръка.

Какво доказват учените - изследвания  доказват, че  без писането хората по-зле формулират мислите си, а пък децaта намаляват своята концентрация.  В психологията писането на ръка се използва при успокояване на депресивни състояния, тревожност и различни фобии. С писането повишаваме креативността си и способността на ума ни да открива нестандартни решения за обикновени ситуации и проблеми. Какво мислят видинчани по темата:

"В училище пиша, повече на лаптоп, не пиша често с химикалка, да , пиша заявките, няма как…Много често пиша, подготвям се за изпити, на мен ми е по-лесно да го напиша с ръка и да го запомня..на мен ми е по-лесно ръкописно да си извадя нещата и да го видя, стремя се да усъвършенствам почерка си.."

И така, факт е, че днес все по-малко пишем на ръка, компютърът измества познатото ни писане на хартия. Все повече училища се отказват не само от краснописа, но и от писането на ръка като цяло. В Германия, Финландия и САЩ децата в първи клас учат изписването на буквите само по време на свободно избираеми предмети или не го учат изобщо.

Ръкописното писане, за щастие, е задължително в българското училище. Учениците в начален курс изучават буквите и изписването на думички в ръкописен вариант. Посетихме ученици от видинското училище "Иван Вазов" с преподавател  Вили Миладинова, която работи от 25 години като начален учител:

"С децата пишем по-голяма част от буквите. Безспорно е ,че ръкописното писане е много полезно за децата в начален етап. Предупреждавам моите дечица, че когато пишат трябва да пишат с ръкописни букви, а когато четат това са печатните букви. Ползата е голяма за децата от тази възраст, защото децата поемат химикалката в ръка и започват да възпроизвеждат елементите на буквите, след което ги свързват в думи и изречения и оформят текста най-накрая. Моите ученици се ориентират в тесния и широк ред, спазват наклона, следват посоката на изписването на буквите, правилно пишат малките и големите букви и графически правилно свързват буквите в думата. Стремя се да създам в тях умения за краснопис. Винаги се стремя да поставям всяко упражнение с конкретна задача, както и да пишат красиво и четливо. Подавам малко упражнения, наблягам на качествено писане за сметка на количественото."

Александра, Йоана, Ева и Светли са ученици на Вили Миладинова и обясниха как възприемат и как пишат ръкописните букви: 

"Много е лесно, буквата „ш“ ми прилича на „и“, всички букви ми харесват, те са много лесни…така се учим и ми харесва да пишем….Не ми е трудно…и двете букви са почти еднакви.."

Децата успяват да се справят с писането, което се оказва, че е много важно за тяхното интелектуално развитие, като с писането  усвояват по-добре знанията и засилват  въображението си.

Ето и няколко извода, които са направили учените от норвежкия университет Ставагнер, ако не пишем ръкописно:

-  ще започнем да четем по-лошо;

-  ще пострадат моториката и координацията ни. При писането на ръка са задействани онези участъци от мозъка, които отговарят за интерпретацията на сензорните чувства и формирането на речта.

Учените правят извод, че хората, които бързо пишат – четат по-добре. И обратното: онези, които четат бавно и трудно разбират текста, пишат по-злe.

 Пишете с химикалка, за да мислете по-добре и да избягвате тревожни състояния!