"Гласът на безгласните"–за ромите през погледа на самите тях

За подкаста Русин разказва, че за ромите се говори в медиите по три повода. Това се случва при битови инциденти, които се раздуват до национален мащаб, а проблемът се генерализира и започва да се говори за "циганска престъпност". Другият повод да се заговори за ромите е, когато имат успехи, но точно тези случаи, според Русин Коцев се представят като изключение в тази общност. Третият случай, в който попадат във фокуса на внимание е, когато някой член на мнозинството се прояви в ролята едва ли не на спасител на ромите, обяснява Русин.:

"Гледайки точно това, аз реших, че е нужно наистина да се направи нещо и ние ромите да имаме глас и да имаме, място, където да изразяваме своята позиция, да се види по какъв начин ние мислим, по какъв начин ние живеем , и това да не е изолирано явление, напротив. Два пъти седмично да се вижда какво мислят ромите, как се справят и това да доведе и до някакво опознаване. Тук не става въпрос за това, че ромите са безгласни, а за това, че нас често не ни чуват. ще ми се с този подкаст да ни чуват по-често и да ни опознаят малко по-добре."
 
Русин е и в основата на неформална група, наречена "Ангалуте", в превод- хората, които са отпред:

"Първоначално групата беше създадена, когато започна една вълна на, да го наречем "кибер расизъм", но това беше преди 2017-та година. Искахме да направим една група във фейсбук, която да обедини хората, които живеят в чужбина, но които са от ромския квартал "Нов път" и хората, които са останали в квартала. Просто искахме да събудим тяхната чувствителност, да се види, че има проблеми, да се вземе някакво решение как точно да се противопоставим....Нашата дейност в момента е концентрирана основно върху това, да помагаме на хората по различен начин...В последствие повечето членове на групата се преместихме да живеем в Германия и тогава решихме, че е по-уместно да се опитаме да помагаме на хората, които са останали. Това са предимно възрастни хора, хора, които  могат да се нарекат уязвими, в нужда. Поради тази причина ние видяхме, разпознахме някои от проблемите им. Нашата дейност е основно концентрирана върху това да помагаме на хората в нужда по различен начин. Ние не се ограничаваме да помагаме например на деца, които са само от квартала. напротив."

В Кобленц, където живее сега, Русин преподава български език в две училища. Обяснява, че идеята в Германия е по-скоро за интеграрция на децата, създаването на връзка с родината, но същевременно и представянето в една такава мултикултурна среда.

Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост ще бъде отбелязан и в чужбина. В Кобленц Русин ще поговори с учениците си празника  на словото и буквите, а истинските послания, според него са въпрос на усещане:

"Ще ми се в навечерието на този светъл празник да кажа, че думите могат много да нараняват. Наистина е хубаво да имаме една мярка при изговарянето на определени думи, да имаме и една представа за това, че думите могат и да възпитават... Трябва също да пазим езика си, тъй като сега виждаме какво се случва с комуникацията, особено в условията на пандемия. В момента може би единственият канал за комуникация, е виртуалният. Това също крие своите опасности. Ние сме виртуалано отдалечени. Не можем да разбираме човека според това как изглежда лицето му - дали се смее, дали сърди и т.н. Трябва да разчитаме на чисто езикови сигнали."

Чуйте звуковия файл!