Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

По-високи доходи и повече пари за образование, здраве и социална политика включва Бюджет 2021

ИПИ: Ускорени облекчения и намаляване на осигурителната тежест

Алтернативен на държавния бюджет представиха от Института за пазарна икономика

Снимка: Радио Видин


Пакет от бързи структурни реформи, насърчаващи инвестициите, заетостта и прозводителността в контекста на пандемията от коронавирус предлагат икономистите от Института за пазарна икономика, които представиха алтернативен на държавния бюджетОсвен ефективните антикризисни мерки, фискалната пoлитика през следващата година трябва да осигури стопанска сигурност, е становището на експертите, които акцентират върху стимули за бизнеса, заетостта и инвестициите.

Трайните разходи, заложени като антикризисни мерки, могат да се окажат необратими, затова подходът не е правилен, смятат от Института. Следващият бюджет трябва да бъде фокусиран върху намаляване на данъчната тежест и финансиране на принципа "пари срещу реформи", коментира Лъчезар Богданов, главен икономист на неправителствената организация.

"Тежките години са отвъд прогнозата - кризата е налице и в момента. Вече има спад в икономиките, включително и в българската. Възстановяването започна да се случва, но далеч не ни е тласнало напред. В следващите години можем ли и с каква скорост да излезем от тази криза, това е големият въпрос, а отговорът зависи от българската стопанска политика. Всяка криза връща назад просперитета и доходите, за бизнеса - печалбите, а за гражданите - възможностите за доходи. 18 години от Института предлагаме алтернативен бюджет - опит за фокусиране акцентите и приоритетите в бюджетната и макроикономическата политика. Най-важно е да се рестартира българската икономика - как политиките, бюджетите и всички действащи мерки, както и средства от еврофондове, да се насочат към икономическо възстановяване. Днес е нужна смяна на философията - да се премине от постепенно от помощи и подкрепа на фирми, които са в затруднено положение, към подкрепа и насърчаване растежа на фирмите, които се справят през кризата. Те могат да издърпат хората и цялата икономика напред. Въпросът е, как да прелее икономическият ресурс в тези фирми, които в тази ситуация могат да растат. Нека погледнем данните към водещите азиатски икономики - там възстановяването вече е започнало. Там не се говори в бъдеще време". 

COVID пандемията ще върне икономиката ни три години назад, смятат от Института за пазарна икономика и прогнозират преодоляване на спада, но не пълно възстановяване през следващата година. 

Световната пандемия причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот.

Отговорът на правителството през тази година е в подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева. През 2021 г. от властта предлагат по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект, а в резултат, разходите ще надхвърлят 52 милиарда лева (42,2% от БВП). Дефицитът ще доближи 5 милиарда, анализират от Института за пазарна икономика.
Лъчезар Богданов
Европейската комисия прогнозира спад на БВП в ЕС от 7,4% и ръст от 4,1% през 2021 година, като за България свиването през тази година се очаква да е с 5,1%, а ръстът догодина - 2,6%. Европейската икономика ще достигне предкризисното ниво едва през 2022 година, а това означава за България три загубени години за икономическото сближаване и догонването на производителността и доходите в най-развитите европейски страни, каза още Богданов.

"Оставяйки емоцията и драмата, трябва да отбележим, че през тази есен, въпреки ограничинителни мерки, икономиката не спря, за разлика от март и април. Икономиката работи добре, няма я паниката. Бизнесите работят, освен онези, които са пряко зависими от струпването на много хора на едно място. България е страна с по-ниски доходи, в икономическото си развитие е в периферията, затова нашата средносрочна и дългосрочна цел трябва да бъде растеж. Ако останем на това ниво и се влачим още 3 години, това не трябва да ни устройва. Нуждаем се от политики, които да дадат шанс за бърз икономически растеж, ръст на доходите, повече заетост, по-добри работни места. Мерките на повечето места не спират стопанската активност. Пълният локдаун означава хората да не се забавляват вечер, да не ходят по барове и ресторанти. Всичко друго работи обаче. Границите са затворени за туристи, но не и за бизнес".

България трябва и може да излезе по-бързо от кризата и да увеличи потенциала си за дългосрочен растеж, казват икономистите от ИПИ. Фокусът на Алтернативния бюджет е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи, обясни икономистът.

"България трябва да догонва. Как може да се случи бързият икономически растеж? Повече инвестиции, технологични компании, които създават производителни места, внасяне на нови знания и бизнес модели. Богатите страни са такива, защото са инвестирали десетилетия в машини, технологии, оборудване, наука и инфрструктура. Ние смятаме, че е нужен данъчен стимул - да намалим данъчната тежест за онези, които инвестират и свързаното с това инвестиране наемане и повишаване на доходите на служителите. По отношение на корпоративното облагане една ускорена амортизация за всички инвестиции в машини, оборудване и съоръжения - който инвестира, веднага приспада разхода си за тази инвестиция. За служителите - с 5 % по-ниска осигурителна тежест. Дългосрочната ни цел трябва да е доходите да растат, да събираме осигурителни вноски от по-широка база. Това са по-високи доходи, по-високи печалби, повече потребеление, но с по-ниски ставки. Това е начинът да го постигнем - да има стимули, да подкрепим тези, които могат в момента и близко време да инвестират и разширят бизнеса, да наемат хора на пазарен принцип, не просто да даваме помощ на тези, които няма да уволнят или ще уволнят по-малко хора. 3 милиарда е съвкупният ефект от намалението на данъчните ставки и пренасочване на мерки, които са за заетост, обучение и развитие на персонала, към бизнеса. Това е стимулът, който ще остави 3 милиарда в тези, които работят. Това не е помощ, защото някой е пострадал, а по-малка тежест за локомотива на икономиката. Алтернативният бюджет е инструмент, който дава нови идеи. Другата му важна характеристика е, че той показва, че е възможно да се постигат целите на публичната политика с по-малко средства, т.е по-ефективно. Дългосрочната рецепта за успех е да имаме по-ниски данъци, тези в светлата икономика - да усещат по-ниска тежест, за да се развиват. Колкото повече се развиват, толкова повече данъчната основа ще расте. Тогава с ниски данъци ще могат да се събират ресурси в бюджета, които да се използват, за да финансират различни приоритети на разходната политика".

Алтернативният бюджет на ИПИ оставя 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия. Освен това, съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лева, а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи. Дефицитът в проекта на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Заедно с това, реформите и промяната в приоритетите позволяват устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.

Държавният бюджет за следващата година ще струва средно по 7 557 лв. на българските данъкоплатци, изчисляват от Института. Общо 52,5 млрд. лв. ще похарчи държавата през 2021 година.

Експертите предлагат намаляване на данъците, осигуровките и насочването на инвестиции за намаляване на разходите за преквалификация. Пример за необходима реформа е премахването на таксите за електронно управление, продължи Богданов.

"Ние не сме наивни - осъзнаваме, че не всичко може да стане днес и веднага. Идеите, ако са разумни и дават добри решения, могат да се прилагат постепенно.Трябва да бъдат свити ненужните разходи, които данъкоплатците плащат. Целта не е да кажем "Нека правителството спре да плаща", а да се промени начина, по който се извършват определени дейности - контрол, инвестиции, обмяната на информация, взаимодействие между граждани, бизнес и администрация. Всичко това може да се промени по начин, по който отнема по-малко ресурс. Можем да махнем цели документи и изисквания, а не да ги оптимизираме. Нещо, което е било разумно през 1985 година, днес е излишно. Това е умният начин - администрацията и целият публичен сектор да работи с по-малко ресурси, да хаби по-малко енергия за безсмислени неща, да се концентрира там, където има полза от това, което върши публичния сектор. Другият начин за оптимизиране на разходите е чрез по-малко хора - вместо на калпак да се вдигат възнагражденията, да видим на места можем ли да върши работата чрез по-малък брой хора, но по-ефективно. Нека пък тези хора да получават по-високо възнаграждения".

За политика, насочена към възстановяване и висок икономически растеж призовават от Института за пазарна икономика. Екипът на фондацията цели по-добра среда за стартиране и разширяване на бизнес, за повече инвестиции, за разкриване на по-високо платени работни места, за развитие на човешкия капитал и повишаване на производителността.

Алтернативен бюджет предлагат и от БСП. От партията го внесоха в Народното събрание на 13 ноември. Насочен е към решение на проблемите с доходите, бедността, неравенствата и здравеопазването, обясни лидерът на левицата Корнелия Нинова.

"Доходите, бедността и неравенството се влошиха през тази криза. Управляващите предлагат временни и предизборни мерки. Нашият подход е с грижа за хората. Независимо кой ще управлява държавата, нашето предложение за възрастните хора е преизчисляване на всички пенсии с нов коефициент на средноосигурителния доход. Това е трайно и справедливо предложение. Другата ни мярка е за детските надбавки - ние предлагаме семейно подоходно облагане. Едно семейство, което работи, осигурявало се е, внасяло си е осигуровките, ще плаща по-малък данък. Истинското решение е промяна на данъчната система - отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивен. Трябва да се намали ДДС-то на лекарствата, което предлагаме също".

Бюджет 2021 е предизборен - временна политика, която не решава проблемите, е позицията на социалистите.

"Нашите мерки и предложения се отхвърлят без диалог и аргументи. Кризата се използва за прокарване на лобистки закони. Позволиха на Борисов да харчи неразумно парите на българина, приеха 10 милиарда дефицит, а той дори не отчете всичките си действия. Правителството не се справя с кризата, напротив - задълбочава я. Харчат се пари и се определя бюджет за следващата година, който не е дългосрочен и държавнически. Проблемите се решават предизборно".

Алтернативни политики, който трайно да решат проблемите в областта на икономическата, данъчната, социалната, здравната и образователна сфера, внесоха в Народното събрание от БСП. Социалистите предлагат приоритет да бъдат доходите, намаляването на неравенствата и борбата с бедността.

 "Конкретните решения сме ги заложили в програмата ни "Визия за България". Предлагаме алтернатива, но най-вече - коренно различна социална политика, която да реши проблемите на следващите 3 години. Доходите, бедността, неравенството са проблеми, които трябва да бъдат решени трайно. Предлагаме безплатни детски градини, безплатни учебници. Минималната работна заплата ще я увеличават за една година и после я замразяват. Ние искаме тя да расте всяка година. Предложението ни е за прогресивен данък за доходите на физическите лица. Корпоративният да не се пипа, да остане 10 %. Предлагаме да се намали и финансирането по програмата за саниране, да се намалят средствата за превъоръжаване".


Бюджетът за следващата година не е предизобрен, а антипандемичен, коментира пред БНР финансовият министър Кирил Ананиев.

"В бюджета има ясно изразени приоритети, основно насочени към мерки за преодоляване на последствията от кризата. Аз го наричам антипандемичен бюджет, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева за мерки за борба срещу коронавируса. Решили сме структуроопределящи неща. Бюджетът е балансиран между мерките и необходимостта от реформи в отделните системи. Предвидени са 1,6 млрд. лева за подкрепа на домакинствата, 576 млн. лева за бизнеса, 748 млн. лева за органите на държавното управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и последствията, 76 млн. лева за национално съфинансиране от мерки, свързани с COVID-19".

Финансовата рамка за следващата година бе приета на първо четене, след като бе включена в пленарното заседание, провсело се извънредно на 6 ноември.

Вижте още

Възстановяването на селата е свързано с работа по европейски проекти

"Основната ни цел е да се възползваме от европейските програми, защото бъдещето на малките населени места, каквото е и Аспарухово, е в работа по европейски проекти". Това твърди кметът на селото, Людмила Макавеева - млада и амбициозна жена, чиято основна цел е да оправдае доверието на жителите на селото: " Тази година главният път през..

публикувано на 27.11.20 в 16:30

(По)знанието е отговорът срещу конспиративните теории

Конспиративните теории у нас продължават да са актуални , сочат данните от последното изследване на Тренд , което показва, че все още има висок процент от хора, които смятат, че COVID-19 не съществува . Конспирациите за коронавируса, в които българите вярват, обобщи социологът Евелина Славкова . "Тренд изграждаме традиция в..

публикувано на 26.11.20 в 11:00

Как реагира обществото на новите мерки на здравните власти?

Заради бързото разрастване на пандемията от коронавирус здравният министър Костадин Ангелов заяви, че от 27 ноември трябва да бъдат преустановени всички присъствени учебни занятия, да се затворят молове, дискотеки, барове, ресторанти и кафенета. А извънредната обстановка да се удължи с 4 месеца- до края на март. Предлага се още да се спрат всички..

публикувано на 25.11.20 в 11:29

Помощ за възрастни, самотно живеещи и карантинирани осигуряват Общините

Общините осигуряват помощ за възрастни, самотно живеещи и карантинирани лица с разнасяне на храна и медикаменти по домовете.  Веднага след 13 март, в началото на извънредното положение, голяма част от общините започнаха да подпомагат тези уязвими групи, като много бързо тази социална услуга се превърна в една от най-търсените в цялата страна.  На..

публикувано на 23.11.20 в 14:12

Село Стубел, в което младите се връщат

В рубриката "Добро утро, кмете" гостуваме в село Стубел- село, което постоянно се обновява, село с много млади хора и деца. Намира се в центъра на Северозападна България, община Монтана.  Простира се в широка долина, в южните поли на варовиковата височина Пъстрина (566 м. н.в.) и граничи със землищата на 13 села. Областният град е на 13 км от..

публикувано на 20.11.20 в 12:20

Какво се случва с детските надбавки?

Миналата седмица изненадващо от ГЕРБ се отказаха от намерението си месечните детски добавки през следващата година да бъдат без доходен критерий и да се получават от всички семейства. Със спестените по този начин над 205 милиона лева ще бъдат осигурени допълнителни средства за 15% увеличение на заплатите в МВР, както и за обещаните месечни добавки..

публикувано на 18.11.20 в 11:16

Проф. Терзиев: Не очаквам подобрение на трудовия пазар през 2021 година

Новорегистрираните безработни в страната надхвърлиха 300 000 души- това сочат последните данни от специализираното  наблюдение на пазара на труда заради COVID-19 на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта. Данните са за периода от 3 февруари до началото на ноември. Пазарът на труда в България заради пандемичната кризата стана още..

публикувано на 17.11.20 в 14:27