Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трябваше ли да бъдат удължени противоепидемичните мерки?

Снимка: Радио Видин

На 22 март у нас бяха въведени десетдневни временни противоепидемични мерки. Преустановени бяха присъствените учебни занятия в училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, висшите училища, езикови, образователни и обучителни центрове и школи, детски градини, детски ясли, детски центрове. Преустанови се провеждането на културни и развлекателни мероприятия, вкл. и на открито. Забраниха се посещенията на фитнес центрове, спортни зали и клубове, плувни басейни и комплекси, заведенията за хранене,  игралните зали и казината, груповите туристически пътувания с организиран транспорт в страната и в чужбина и груповите посещения на туристически обекти в страната. Вчера стана ясно, че здравните власти обмислят разхлабване на мерките от 1 април. Доведе ли, обаче поредното затягане до конкретни резултати? 

От утре започва постепенното разхлабване на мерките срещу разпространението на коронавируса. Децата се връщат в детските градини и ясли от 5 април. Обсъждат се и вариантите за връщането на учениците от 5 до 12 клас от 12 април по определена схема. Големите магазини няма да бъдат отворени от 1 април. Изключение може да бъде направено за тези, които имат възможност за продажби на открито. Освен театрите и част от заведенията, от 1 април ще отворят също опери, галерии и музеи. Предвижда се също отпадането на забраните и за фитнеси и спа центрове. Изненадаха ли ни здравните власти, при условие, че тази сутрин броят на новозаразените е 5176? За Северозапада те са 278. В област Видин броят на новозаразените днес е 28. Разговаряхме с д-р Венцислав Владински, директор на РЗИ Видин:

"В сравнение с другите области, при нас е спокойно, но това не трябва да ни успокоява. Все пак в момента си тече третата вълна като навсякъде. на всеки му се иска, както и на мен, така и на всички нас, навън времето е хубаво и предразполага. И да бъдат отворени, те ще бъдат отворени с ограничителни мерки и това е ясно на всички. дано да се спре това покачване на положителните проби, за да се премине вече и към по- спокоен начин на живот."- обясни д-р Владински.

Според здравните власти, един от големите проблеми при въвеждането на противоепидемични мерки е спирането на присъствените учебни занятия в българските училища. Как протича учебният процес, дни преди редовната пролетна ваканция- това попитахме Евлогия Манджукова, директор на ПГ по туризъм "Михалаки Георгиев" във Видин.

"Не е приятно, нито за учениците, нито за учителите е добре. Обучението доста се проточи, за разлика от миналата година. Тази година девети клас беше най- малко в присъствена форма и това се отразява преди всичко на емоционалното състояние на учениците, защото периодично като ги връщахме и виждахме разликата ... Не е благоприятно за никой, не само от гледна точка на стабилността и трайността на знанията. Някак си изпадат в апатия и като, че ли им е все едно. Самите те нямат яснота дали са на училище или не са на училище ... От гледна точка на професионалното образование, това да учиш професия онлайн не е съвсем удачно, но приемаме това, което ни се разпорежда и се надяваме през април да се засили доставката на ваксини. Мисля, че след пролетната ваканция биха могли да ни дадат възможност да се връщаме в училище."- каза Евлогия Манджукова, директор на видинската ПГ по туризъм "Михалаки Георгиев".

С въвеждането на противоепидемичните мерки бе преустановен присъственият учебен процес и във висшите училища, с изключение на практическите обучения и изпити по практика за медицинските професионални направления, както и на държавните изпити и защити на дипломни работи за всички професионални направления. Как се справят студентите в началото на пролетта и успяват ли  дистанционно да се запознаят с учебния материал. Разговаряхме с Красимир Илиев от Лом, който е студент по медицина в София.

"В момента учим дисциплини като "хирургия", "реанимация" просто на хартия. Ние не виждаме пациенти, не се сблъскваме с клинични случаи наживо и това е доста осакатяващо за нас. Подчиняваме се на мерките в името на общата ни цел- да се приключи с пандемията."- каза Красимир Илиев.

Със затоплянето на времето собствениците на заведения с нетърпение очакват заветната дата 1-ви април, която предварително им бе обещана като възможност за поредно отваряне на бизнеса. Изчерпано ли е вече търпението им- потърсихме Павел Петров, съпредседател на Българската асоциация на заведенията.

"Оптимисти можем да бъдем тогава, когато отворят целия сектор. В момента това, което наблюдаваме е една положителна стъпка към възвръщане на сектора. Има хора, които започнаха да се отказват, да се преориентират, да сменят бизнеса. Нощните заведения вече една година не са работили, особено в градовете има обекти, които просто не са работили от миналата година от 13 март. Нормално е тези заведения да бъдат преструктурирани и да поемат нов курс."- поясни Павел Петров.

Видинчани също коментираха казуса- трябваше ли да бъдат удължени въведените десетдневни противоепидемични мерки за справяне с пандемията?

"Това са манипулации, които обслужват едни определени политически цели и нямат отношение към здравното състояние нито към грипа, който сме карали или сме карали. Народът е съсипан икономически, психически и емоционално ... Ние сме си вкъщи и за нас е без значение, пенсионери сме. Горко им на тези, които са без работа."- бяха част от мненията.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42