Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Колко да работим без това да е опасно за здравето ни?

Снимка: Радио Видин

Продължителният труд увеличава рисковете за живота на хората, сочи изследване на Световната здравна организация. Дългите часове работа убиват хиляди хора всяка година, а тази тенденция се засилва и от пандемията от COVID-19. Това става ясно от първото глобално проучване, направено от Световната здравна организация, съвместно с Международната организация по труда. В него се посочва, че през 2016-а година 745 хиляди души са починали от инсулт и сърдечни заболявания, които се свързват с продължителни часове работа. 72 процента от жертвите са мъже на средна или по-голяма възраст. Най-засегнати са хората, живеещи в Югоизточна Азия и региона, който включва Китай, Япония и Австралия. Според проучването 55 часа работа седмично увеличава с 35 процента риска от инсулт и със 17 на сто риска от фатален изход следствие на исхемична болест. Как дистанционната работа повлия върху продължителността на работния процес и колко можем да работим без това да е опасно за здравето ни? Работата по 55 часа или повече на седмица е сериозна заплаха за здравето, съобщи Мария Нейра, директор на отдел околна среда, климатични промени и здравеопазване към СЗО. Време е всички заедно- правителства, работодатели и служители- да отворят очи за факта, че дългите работни часове могат да доведат до ранна смърт. Според данните броят на смъртните случаи, причинени от сърдечни болести, свързани с превишено работно време, се е увеличил с 42%, докато числата за инфаркт са скочили с 19%. Как работата може да увреди здравето ни- това попитахме д-р Емил Мушанов, общопрактикуващ лекар от Видин:

"За съжаление в съвременното общество, хората на XXI-ви век, работата за много от нас се превърна като че ли в основен приоритет за сметка на семейството и свободното време. Изключително много се работи, така е устроен западният свят- Европа, САЩ, включително и част от източния свят, визирайки Япония и Южна Корея. Работната седмица е доста дълга, доста дълъг е и работния ден и това може да окаже негативно влияние върху здравето на хората, особено що касае професии, където самите работещи са изложени на огромен стрес, каквато е и нашата професия, на лекарите. Това води до увеличаването на сърдечно- съдовия риск, води до нездравословно хранене в повечето случаи, тъй като когато деня е по- динамичен и работният ден е прекалено дълъг ние не можем да си разпределим времето правилно."- обясни д-р Емил Мушанов.

Може ли продължителния работен процес да повлияе негативно върху човешкото здраве и съответно върху качеството на труда като цяло? Потърсихме за коментар Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Не трябва да се опитваме това нещо да го регулираме централно с някакво законодателство, а по- скоро трябва да го оставим да е някаква форма на персонално договаряне между работодателя и работника ... Пазарът и опитът ни показват, че колкото по- силно е индивидуалното договаряне- толкова е по- добре. Когато хората са на по 20- 30години, могат да работят спокойно по 50- 60 часа на ден, без това да им навреди сериозно на здравето. Колкото по- напред се движим, обаче напред в трудовия си живот, това става толкова по- трудно, дори и по чисто медицински причини, ако щете ... Работата от вкъщи е нож с две остриета, тъй като от една страна работникът получава много повече свобода по отношение на начина, по който е структуриран работния процес. В това число влизат и подготовката за работа и пътя до там, като това спестява доста от времето на работника. От друга страна, обаче работодателите в името на това да упражняват непрекъснат контрол, им се налага често да престъпват границата на личното пространство на работника."- поясни Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Преди време в публичното пространство у нас бе лансирана идеята за въвеждане на 4- дневна работна седмица, което разбира се прие с крайно противоречиви настроения сред работодатели и синдикати. Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Имаше няколко случаи в България, при които самите собственици на фирми приложиха подобни практики. Техните коментари бяха, че този ограничен режим на работа се е отразил изключително благоприятно върху производителността на труда. Трябва да отбележим, че трудът там беше в офиси и те имаха възможност да разпределят работа по- гъвкаво и да се заменят. Това не означава, че не е възможно да се случи и в останалите сектори, но е въпрос на желание и разбира се на по- добра организация, която за съжаление нито отговаря на желанието, нито на възможностите на масовия български мениджър."- обясни Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

Добре ли е човек да бъде отдаден изцяло на работата- това попитахме видинчани в анкета по темата:

"Някои работим, а някои въобще нищо не пипат. Работил съм в Коми едно време, там бяхме само българи- яка работа, рязане на дървета 40 кубика на ден, за да хванеш надница ... Никой не може да ти гарантира абсолютно нищо, ако ти сам не пожелаеш. Парите определят дотолкова, доколкото можеш да съществуваш. Един път работиш за пари, а друг път даваш пари за здраве."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Вижте още

Община Видин ще ремонтира общински жилища, изградени с европейски средства

От години наематели на социалните жилища във видинския квартал "Гео Милев", изградени по европейски проект, се оплакват от течове. Проблемите започват малко след настаняването на наематели. Ето накратко хронологията: На 17 септември 2015 година във Видин 25 социално слаби жители са настанени в новоизградените общински жилища по Оперативна..

публикувано на 26.07.21 в 14:54

Настимир Ананиев: Четири години 44-тото НС неглижираше пътната безопасност

Настимир Ананиев , бивш председател на парламентарната комисия по транспорт, напомни в "Посоките на делника" че според доклад на Европейската комисия България губи от директни и индиректни разходи, свързани с пътната безопасност, по 2 милиарда лева на година. "2 % от БВП на държавата отива в пътната безопасност. Ние губим толкова пари от..

публикувано на 22.07.21 в 10:35
Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“

Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

Експертите от Института за пътна безопасност са разработили пътна карта за развитие на безопасността , която се развива в няколко основни стълба, посочи в "Посоките на делника" директорът Богдан Милчев .  Сред тях са структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна..

публикувано на 22.07.21 в 10:30
Диана Русинова

Диана Русинова, ЕЦТП: Пътната безопасност изисква постоянен мониторинг на инфраструктурата

Какви трябва да бъдат приоритетите пред новия Парламент за подобряване на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия , за да се опазват здравето и живота на гражданите?  Нужна е методология за осъществяване на мониторинг на пътната инфраструктура и безопасността , посочи в "Посоките на делника"  Диана..

публикувано на 22.07.21 в 10:25

Изпълнимо ли е искането на КНСБ за ударно вдигане на доходите?

Необходимата заплата за издръжка, която е 1378 лева е недостижима за половината работещи българи, смята лидерът на КНСБ Пламен Димитров , който настоя да се въведе заплата за издръжка. Представителите на синдиката поискаха ударно вдигане на доходите. Според тях минималната пенсия трябва да се вдигне с около 20 процента. Съответно със същия процент..

публикувано на 21.07.21 в 12:30

Кои са приоритетите за Северозапада

Новите 240 народни представители ще положат утре клетва да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа.  15 от тях са от Северозапада. От Видин са избрани Иво Атанасов ("Има такъв народ"), Росица Кирова (ГЕРБ-СДС), Филип Попов ("БСП за България") и Станислав Анастасов (ДПС)...

публикувано на 20.07.21 в 13:00

Влошен достъп до здравни услуги в условията на COVID-19 отчита Националната пациентска организация

Проучване на Националната пациентска организация проведено сред хората от 7 области на страната, след които Видин и Враца, показва, че достъпът до здравеопазване е бил влошен по време на пандемията от COVID-19. "Много хора не отидоха на прегледи, много хора не са се лекували- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания. Сега..

публикувано на 19.07.21 в 14:17