Ще има ли ново увеличение на минималната работна заплата тази година?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дни преди да се събере Националният съвет за тристранно сътрудничество, за да обсъди икономическата ситуация в страната и предстоящото увеличение на минималната работна заплата на 710 лева от началото на април, в публичното пространство отново се заговори, че синдикатите ще настояват за ново повишение на трудовото възнаграждение през лятото, което ще бъде второто в рамките на настоящата 2022 година. Възможно ли е да се случи това? Минимална заплата от 730 лв. е напълно постижима през тази година. Това заяви още пред месец президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров на Дискусионен форум "Достойна минимална работна заплата за ограничаване на евтиния труд". Същевременно вицепремиерът и финансов министър Асен Василев заяви, че се очаква в бюджета за 2022 г. да бъде заложено минимално възнаграждение от 710 лв., което ще бъде в сила от 1 април. Ще бъде ли поискано ново, допълнително повишение на възнаграждението, предвид динамичната ситуация и растящия ръст на инфлацията? Това попитахме Росица Макелова, служител на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"Нашето предложение за увеличаване на минималната работна заплата до размер от 764 лева беше представено още в края на миналата година и стъпва на база експертни разчети, включително и на база публикувания бюджет на страната. Предложението все още е валидно като за нас сега заложения ръст не е достатъчен и ще настояваме за повторно увеличение на минималната работна заплата до този размер от 764 лева в средата на годината при преразглеждане на бюджета на страната."

"Естествено, че сме притеснени, защото не бива да забравяме, че една голяма част от българските фирми попадат в т. нар. категория на малките и средни предприятия, но отново това, което наблюдаваме на макро ниво виждаме, че все пак фирмите в много по- голяма степен се затрудняват в момента от това да заплащат сметките си за ток например или за газ. Повишаването на минималната работна заплата е още една стъпка пред тях, но трябва да се направи защото иначе населението ще се изправи пред неплатежоспособност."- уточни Росица Макелова от Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

Българите, работещи на минимална заплата през 2021 година, са загубили един процент от покупателната си способност. За първи път от 2011 г. насам хората, които работят за минимално възнаграждение у нас, губят покупателна способност, посочиха президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания към синдиката Любослав Костов. Ще настояват ли от КТ "Подкрепа" за допълнително повишение на минималната работна заплата- това попитахме Ваня Григорова, икономически съветник.

"Увеличението на минималната работна заплата трябва да продължава, независимо какво се случва в Европа и независимо дали има война. Ако тя не бъде индексирана и актуализирана още веднъж през тази година, в средата на годината, то тогава много трудно българския работещ гражданин ще може да се справи с нужните разходи за оцеляването на семейството му. Миналата седмица НСИ публикува данните за инфлацията, която за февруари 2022 към февруари 2021 година бележи ръст от 10%. Дори увеличението на 710 лева е под тези 10%."- коментира Ваня Григорова.

Към днешна дата над 870 000 души в България работят на заплата, която е до размера на минималната заплата или равна на нея, сочат данните на финансовото министерство. Заявката на синдикатите продължава де бъде да няма работещи бедни у нас. Твърденията, че ръстът на минималната работна заплата ще унищожи работните места, които са по-малко продуктивни, като по този начин ще блокира работниците, по- специално нискоквалифицираните при намирането на работа, отдавна не се потвърждават, според твърденията на председателя на КНСБ Пламен Димитров. Каква обаче е реакцията на бизнеса? Разговаряме с Красимир Кирилов, председател на видинската търговско- промишлена палата:

"Както винаги досега през последните 20- 30 години, откакто се води този спор е нормално синдикатите да искат увеличение и е нормално работодателите да са против това. Всеки един от тях има своите аргументи и всеки един е прав за себе си. Много трудно ще се стигне до някакъв резултат. Дали ще има ново увеличение- все още сме в началото на годината и много зависи от обстоятелствата и развитието на много обстоятелства."- поясни Красимир Кирилов.

"Нека, нека да се вдигне. Тия работодатели много се изглезиха нещо. Трябва да се обърне малко повече внимание на пенсионери- работещи и на работещи млади на минимална работна заплата. Така ще се повишат и доходите на хората. Трябва да има и мораториум на тия цени, каква е тая спекула по магазините? Минималната работна заплата трябва да позволява на един човек да се издържа. На пенсионера 200 лева достатъчни ли са му? Не е реално просто."- коментираха видинчани.

В крайна сметка 710 лв. става минималната работна заплата от 1 април. Това договориха вчера социалните партньори на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Решението, което взе парламентът за Закона за бюджета, ще бъде въведено в сила с постановление на Министерския съвет, обясни след заседанието министърът на финансите Асен Василев. Против увеличението се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Заместник-председателят Кънчо Стойчев настоя да бъде въведена минимална работна заплата по икономически дейности, както и върху нея да не се начислява добавката, известна като "клас прослужено време". Българската стопанска камара (БСК) също се въздържа от подкрепа за предложението. Подкрепа за повишаването на минималното трудово възнаграждение изразиха от Конфедерацията на труда "Подкрепа", но го обявиха за недостатъчно. Ваня Григорова настоя минималната работна заплата при актуализацията да стане 50% от средната работна заплата, което към момента означава 840 лв. Тя добави, че ако трябва да се съобрази с покупателната способност, минималната заплата трябва да достигне около 1000 лв. в средата на годината. Какво ще се случи тогава- предстои да разберем.