Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Резултатите от външното оценяване - червена лампа за образованието у нас

Снимка: Радио ВИДИН

"Учи, за да не работиш" е фразата, която някога родителите казваха на децата си, за да ги насърчат да ходят редовно на училище и да си пишат домашните. Днес положението е обърнато има много хора, които са учили и не работят, защото няма къде. В същото време често чуваме ученици и студенти да се оплакват защо трябва да учат нещо, което никога няма да им потрябва в живота. Малко след излизането на резултатите от националното външно оценяване темата за образованието у нас е по-актуална от обикновено. За резултатите на учениците и за образованието в училище говорим с Раяна Михайлова, преподавател по Български език и литература във Видинската математическа гимназия, която смята, че за всеки лош резултат от изпит трябва да има обяснение:

"За резултатите от Националното външно оценяване за 7-ми и за 10-ти клас, като цяло за всеки един изпит, ако трябва да бъда честна, винаги трябва да има оправдание. Винаги трябва и винаги има. Неминуемо онлайн обучението оказа влияние не само в образователната система, но децата станаха сякаш по-лениви по отношение на ученето."- казва Михайлова.

Тя коментира също, че интересът за четене на децата намалява. И това е един от големите образователни проблеми днес.

"Това е единодушно мнение на всички колеги. Интернет пространството ни осейва с изключително много информация. и то много лесно достъпна. Децата се подвеждат, смятат, че преписването от интернет е по-лесно, не до там продуктивно, но по-лесно, по-лежерно гледат на ситуацията. Няма го този читателски интерес. Ако направим едно социално проучване, колко ученици са си изкарали карти за библиотеката, то резултатът би бил погромен. Търсят информация в интернет, залети са от различни източници, търсят по-скоро развлекателна литература, а не се чете дълбокомислена литература-тя е скучна за тях. Трябва да има екшън, което пък в училище не се учи." - твърди още преподавателят.

Лошите резултати от оценяването са проблем в образователната верига. Това е мнението на проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него в днешно време  съществува парадокс на знанието - в модерното общество да си знаещ не е една безспорна ценност:

"В момента, за разлика от предишните режими, т.е. от преди 30 години, българинът има широк достъп до образование, възможност да се учи, възможност за получаване на бакалавърска, магистърска, докторска степен. Доста по-разширен е демократизмът. Но от друга гледна точка, документът, дипломата, сякаш стана по-важен от самото знание. И на мен ми се струва, че точно в тези външни оценявания се появява дефектът на дефицита на знание. В момента ние обучаваме различни поколения, обучаваме децата на тези хора, които бяха млади в началото на българските промени и в целия този български преход, сякаш самото знание го изместиха от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. По тази причина ми се струва, че може би привидно децата четат повече като информация в широкото поле на интернет, но те трудно извличат тези знания, тези натрупвания, които да речем имаха предишните поколения. Според мен трябва да се върне култът към знанието, а не култът към документа, въпреки че за всяка работна позиция естествено искат някакъв документ." 

Професорът отваря друга тема, която е на дневен ред в образованието, а това е реализацията на младите кадри. Според него частният сектор предлага такава възможност дори без завършено образование, но не бива и да се неглижира работата именно в този сектор, защото дори и там се изискват нужните знания и умения:

"Образно казано, когато една партия или коалиция получат контрол върху властта, повечето етажи на държавната администрация и свързаните с нея позиции назначават лица, които не е задължително да бъдат компетентни, това са лица, които са партийно верни. До голяма степен високите позиции на ниво "държава", на ниво "управление", минават през определена партийна реализация, а тази партийна реализация не винаги е в синхрон с компетентността." 

Според политологът и преподавател много млади хора не искат да влизат в политиката, не искат и да продължават образованието си в България. По думите му за периода, в който страната ни е в Европейския съюз, до голяма степен българите започват да ценят образованието в чужбина. 

Пример за това е Радина Кирилова от Видин, която описва себе си като гражданин на света. Именно затова избира да продължи образованието си в Холандия. Тя твърди, че решението ѝ не е породено спонтанно, а напротив. Обмисля бъдещето си още преди няколко години, като една от алтернативите ѝ за развитие е обучение в Американския университет в Благоевград. До скоро бъдещата студентка се колебае, но в крайна сметка решава да следва журналистика в Ротердам:

"Исках просто да усетя различна култура. Американският университет се намираше в България, не искам да звучи негативно, защото аз обичам България и знам, че ще се върна в България. Просто съм млада и винаги съм се чувствала като гражданин на света. Винаги съм била патриот, но никога не съм харесвала псевдо-патриотите... Истинската причина да избера Холандия не е толкова образованието, колкото е животът."

Виктория Симеонова учи и завършва обучението си във Видин. Тя твърди, че човек най-добре се развива у дома:

"Избрах да уча тук, защото смятам, че по-хубаво от родното място и родния дом няма. Дори и да учи човек в чужбина, от примерите, които поне имам пред себе си, винаги хората се връщат. Може образованието в чужбина да е малко по-качествено и реализацията да е по-голяма, отколкото тук, но ако човек иска, има начин и би могъл и тук да се справи." 

В живота си всеки трябва сам да реши дали има нужда от образование и ако да, какво да е то. Както и къде да учи. Добре е обаче решенията да се вземат на база на лични стремежи, интереси и житейска ситуация. Защото целта на образованието е не да ограничава, а да стимулира търсенето на знания. Не само в класната стая или университета, ами и в света наоколо.



*Цялата тема може да чуете в звуковия файл

По публикацията работи: Виктория Топалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Рупци: Китно, но обезлюдяващо село

Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..

публикувано на 14.02.25 в 11:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Социалните мрежи са ни изнежили

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.  Защо..

публикувано на 13.02.25 в 10:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.  Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.  Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...

публикувано на 13.02.25 в 10:00

Ще се включи ли Северозападът в протеста срещу надценките на храните?

Бойкот на хранителните магазини е обявен за 13 февруари, четвъртък. Заради високите цени, идеята е на тази дата магазините да останат пусти и в тях да не влезе нито един купувач. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи...

публикувано на 12.02.25 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Очевидно е, че членството ни в ЕС, в Шенген, а и в еврозоната, ни дава възможности за по-добър живот

До края на тази седмица трябва да бъде внесен в парламента проектобюджетът за тази година. Това обявиха премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова. Според новите управляващи в държавният бюджет има недостиг от 18 млрд. лева. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев пък заявиха, че по техни..

публикувано на 11.02.25 в 12:52

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05