Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Резултатите от външното оценяване - червена лампа за образованието у нас

Снимка: Радио ВИДИН

"Учи, за да не работиш" е фразата, която някога родителите казваха на децата си, за да ги насърчат да ходят редовно на училище и да си пишат домашните. Днес положението е обърнато има много хора, които са учили и не работят, защото няма къде. В същото време често чуваме ученици и студенти да се оплакват защо трябва да учат нещо, което никога няма да им потрябва в живота. Малко след излизането на резултатите от националното външно оценяване темата за образованието у нас е по-актуална от обикновено. За резултатите на учениците и за образованието в училище говорим с Раяна Михайлова, преподавател по Български език и литература във Видинската математическа гимназия, която смята, че за всеки лош резултат от изпит трябва да има обяснение:

"За резултатите от Националното външно оценяване за 7-ми и за 10-ти клас, като цяло за всеки един изпит, ако трябва да бъда честна, винаги трябва да има оправдание. Винаги трябва и винаги има. Неминуемо онлайн обучението оказа влияние не само в образователната система, но децата станаха сякаш по-лениви по отношение на ученето."- казва Михайлова.

Тя коментира също, че интересът за четене на децата намалява. И това е един от големите образователни проблеми днес.

"Това е единодушно мнение на всички колеги. Интернет пространството ни осейва с изключително много информация. и то много лесно достъпна. Децата се подвеждат, смятат, че преписването от интернет е по-лесно, не до там продуктивно, но по-лесно, по-лежерно гледат на ситуацията. Няма го този читателски интерес. Ако направим едно социално проучване, колко ученици са си изкарали карти за библиотеката, то резултатът би бил погромен. Търсят информация в интернет, залети са от различни източници, търсят по-скоро развлекателна литература, а не се чете дълбокомислена литература-тя е скучна за тях. Трябва да има екшън, което пък в училище не се учи." - твърди още преподавателят.

Лошите резултати от оценяването са проблем в образователната верига. Това е мнението на проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него в днешно време  съществува парадокс на знанието - в модерното общество да си знаещ не е една безспорна ценност:

"В момента, за разлика от предишните режими, т.е. от преди 30 години, българинът има широк достъп до образование, възможност да се учи, възможност за получаване на бакалавърска, магистърска, докторска степен. Доста по-разширен е демократизмът. Но от друга гледна точка, документът, дипломата, сякаш стана по-важен от самото знание. И на мен ми се струва, че точно в тези външни оценявания се появява дефектът на дефицита на знание. В момента ние обучаваме различни поколения, обучаваме децата на тези хора, които бяха млади в началото на българските промени и в целия този български преход, сякаш самото знание го изместиха от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. По тази причина ми се струва, че може би привидно децата четат повече като информация в широкото поле на интернет, но те трудно извличат тези знания, тези натрупвания, които да речем имаха предишните поколения. Според мен трябва да се върне култът към знанието, а не култът към документа, въпреки че за всяка работна позиция естествено искат някакъв документ." 

Професорът отваря друга тема, която е на дневен ред в образованието, а това е реализацията на младите кадри. Според него частният сектор предлага такава възможност дори без завършено образование, но не бива и да се неглижира работата именно в този сектор, защото дори и там се изискват нужните знания и умения:

"Образно казано, когато една партия или коалиция получат контрол върху властта, повечето етажи на държавната администрация и свързаните с нея позиции назначават лица, които не е задължително да бъдат компетентни, това са лица, които са партийно верни. До голяма степен високите позиции на ниво "държава", на ниво "управление", минават през определена партийна реализация, а тази партийна реализация не винаги е в синхрон с компетентността." 

Според политологът и преподавател много млади хора не искат да влизат в политиката, не искат и да продължават образованието си в България. По думите му за периода, в който страната ни е в Европейския съюз, до голяма степен българите започват да ценят образованието в чужбина. 

Пример за това е Радина Кирилова от Видин, която описва себе си като гражданин на света. Именно затова избира да продължи образованието си в Холандия. Тя твърди, че решението ѝ не е породено спонтанно, а напротив. Обмисля бъдещето си още преди няколко години, като една от алтернативите ѝ за развитие е обучение в Американския университет в Благоевград. До скоро бъдещата студентка се колебае, но в крайна сметка решава да следва журналистика в Ротердам:

"Исках просто да усетя различна култура. Американският университет се намираше в България, не искам да звучи негативно, защото аз обичам България и знам, че ще се върна в България. Просто съм млада и винаги съм се чувствала като гражданин на света. Винаги съм била патриот, но никога не съм харесвала псевдо-патриотите... Истинската причина да избера Холандия не е толкова образованието, колкото е животът."

Виктория Симеонова учи и завършва обучението си във Видин. Тя твърди, че човек най-добре се развива у дома:

"Избрах да уча тук, защото смятам, че по-хубаво от родното място и родния дом няма. Дори и да учи човек в чужбина, от примерите, които поне имам пред себе си, винаги хората се връщат. Може образованието в чужбина да е малко по-качествено и реализацията да е по-голяма, отколкото тук, но ако човек иска, има начин и би могъл и тук да се справи." 

В живота си всеки трябва сам да реши дали има нужда от образование и ако да, какво да е то. Както и къде да учи. Добре е обаче решенията да се вземат на база на лични стремежи, интереси и житейска ситуация. Защото целта на образованието е не да ограничава, а да стимулира търсенето на знания. Не само в класната стая или университета, ами и в света наоколо.



*Цялата тема може да чуете в звуковия файл

По публикацията работи: Виктория Топалска
Вижте още

Жители на Боровци: Бихме искали наистина да сме част от страна в ЕС

Срещата ни днес е с жители на берковското село Боровци, за да проверим какво не стига на местните за да се чувстват наистина жители на страна от ЕС. Защо в селото няма банкомат, каква е причината за проблемите с водоснабдяването и с електроснабдяването. Как се живее в населено място със смесено население и до какви проблеми води това. Запазили ли са се..

публикувано на 12.08.22 в 11:40

ИПБ: Институциите са абдикирали от пътната безопасност

Най-голямата заплаха за живота и здравето на българските граждани от началото на тази година е пътнотранспортният травматизъм , посочва анализ на Института за пътна безопасност .  Според данните през първите 7 месеца в резултат на катастрофи са загинали 288 души , което прави средно 1,4 починали на ден . Тежко ранените са 4472 души , което..

публикувано на 11.08.22 в 10:10

Красимир Георгиев, АКАБ: "Пътна полиция" трябва да се разпусне и реформира по нов модел

За политическа и експертна неспособност за противопоставяне на рисковете и заплахите от настъпването на тежки пътнотранспортни произшествия предупреждават експертите. Политическите противопоставяния в държавната администрация са превърнали безопасността на движението в досадно служебно задължение, посочват в свое становище от Института за пътна..

публикувано на 11.08.22 в 10:10

Застрашена ли е дейността на строителните фирми?

Над 1000 строителни фирми се очаква да спрат дейността си до края на годината- това каза за БНР Валентин Николов, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Той посочи, че общият обем на строителната продукция за четвъртото тримесечие на миналата година и за първото тримесечие на тази година, отнесен към съответния предишен..

публикувано на 10.08.22 в 11:13

Повече българска история, упражнения и обяснения в клас искат родители и ученици

Много висок стил на изказа в учебниците, материал, който не е съобразен с възрастта на децата, необходимост от повече примери и обяснения, вместо твърде много информация, както и необходимост от повече време за упражнения. Това са основните проблеми, които изпъкват в отговорите на родители и деца във връзка с учебния материал. Като най-труден предмет..

публикувано на 09.08.22 в 13:53

Проф. Венелин Терзиев: Има ли стратегия българското образование?

"В последните месеци у нас очевидно се натрупват и ескалират последователно проблемни теми във всяка една област – образование, икономика, култура. Неслучайно поставяме образованието на първо място – защото всъщност именно образованието се явява фундамент не само за личностното развитие. То е фундаментът, върху който се гради и развива всяка..

публикувано на 09.08.22 в 11:23

Връща ли се интересът към учителската професия?

Да си учител днес е предизвикателство и същевременно огромна отговорност. Учителите учат всеки ден, за да предадат най- доброто на своите ученици. Те трябва да следят постоянно излизащите нови технологии, за да могат да ги прилагат в обучението. След увеличенията на заплатите в сферата на образованието през последните години и сътресенията на пазара..

публикувано на 08.08.22 в 12:17