Защо 80-те години са най-благодатни за много българи?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-доброто десетилетие в представите на много българи, показват резултатите от изследване на "Галъп интернешънъл Болкан". В проучването са търсени отговорите на въпросите "Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време?". Агенцията е задала сред пълнолетните българи въпроса "Кое е най-доброто десетилетие?". Абстрактният въпрос е оставил поле на запитаните за максимално широки асоциации. Една четвърт от всички участвали - 25,1%, са посочили именно осемдесетте години на миналия век като най-доброто десетилетие. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следват деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%. 

Защо повечето българи харесват най-много 80-те години? Както може да се очаква, възрастта в сериозна степен е определяща за възприятията, обясняват авторите на проучването. Осемдесетте години сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Хората на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишните, отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време също намаляват. С данните от изследването ни запозна Яница Петкова от социологическа агенция "Галъп интернешънъл".

"Няколко неща ни казва това проучване. На първо място до голяма степен е валидно нашето очакване, че всеки обича годините, в които е бил млад. Така най-възрастните хора казват, че най-добри са били 70-те, тези които са на възраст между 45 и 65 години пък предпочитат 80-те и казват, че това е било най-доброто десетилетие. Тези, които са около 30-те години в по-голяма част казват 90-те, но са по-скоро раздвоени и поляризирани и най-младите в най-голяма степен не могат да определят, защото най-вероятно твърде малко десетилетия са изживели, а може би очакват и че най-доброто им тепърва предстои... Младите хора приемат днес това, че могат да пътуват свободно като даденост. Правя това заключение във връзка с едно наше друго проучване, което наскоро публикувахме, което касае нагласите на младите хора за миграция."

"Най-хубавото беше, че имаше работа за всички. Хората успяваха да си купят и жилища, за колите знаете имаше ред, проблеми, кой с връзки, кой с друго, и за телевизори, и за печки, обаче имаше работа за всички и това е най-важното. Не можеше да се пътува по държавите така свободно, но това не е толкова важно за мен. Може би сега за младите това е от значение, но за мен онези години бяха добри... Има и предимства, има и недостатъци. Сега времената станаха малко по-неспокойни. Дори сегашните детски филмчета нямат възпитателна цел. Тогава си спомням, че водих сестра ми да гледаме "Том и Джери“ или руското "Ну, погоди!" и бяха интересни и поучителни.“

Кой е определящият фактор, за да бъде харесвано времето, в което живее един човек? Този въпрос зададохме на Ирена Бокова, доцент по културна антропология, доктор, преподавател в департамент "Антропология" в Нов български университет, която направи няколко важни уточнения:

"Всяко едно изследване предполага някаква хипотеза, особено когато се прави анкета по телефона и се задават въпроси, които са предварително изработени. Това означава, че до голяма степен изследователят определя накъде ще върви разговорът. Съвсем друга е ситуацията, когато правим интервю и разговаряме с хората. Тогава ние формулираме нашите въпроси въз основа на техните идеи и нещата, които са важни за тях. Второто уточнение, че винаги, когато създаваме една картина за миналото, ние я създаваме от съвременна гледна точка, тоест ние днес проектираме това, което мислим, че е било времето през 80-те години на миналия век. Затова не винаги можем да говорим за носталгия, защото самото понятие "носталгия" не означава винаги тъга или мъка по нещо изгубено. Носталгията много често е нашата преценка за миналите времена с оглед на това, което е важно и ценно за днес" – поясни доцент Ирена Бокова и допълни, че въпреки хубавите страни на времето през 80-те години, е имало своите недостатъци.

Известният телевизионен водещ и диджей от Видин Васко Громков е отявлен почитател на музиката на 80-те години. Една от неговите запазени марки е появата му на участия и публични събития с фланелка с надпис “Аз живея в 80-те”. 

Вероятно и занапред базата за сравнение чрез натрупания от нас житейски опит ще остане един от основните фактори, които ни дават възможност да преценим кое е най-доброто за нас. Очакванията сред младите, обаче остават, че най-доброто десетилетие за тях тепърва предстои.