Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли бизнесът ресурс да повиши заплатите?

Снимка: Радио Видин

Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката ни. През 2023 г. продължи негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от COVID-19 кризата, а впоследствие и енергийната криза и войната в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат малко над 1/5 от тях. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими. Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г., отчитат от БСК. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. са увеличени в 71% от фирмите. Бизнесът се е опитал да компенсира инфлацията с ръст във възнагражденията, увеличени суми за ваучери или с някакъв вид бонуси. Ще бъдат ли повишени заплатите на работещите в частния сектор тази година и какви са основните страхове на предприемачите? 

Според резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара рискове пред родната икономика има в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и в цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Почти половината от анкетираните работодатели планират да увеличат обема на производството си. Едва 1/3 от бизнеса планира да увеличи инвестициите в нови мощности. 

В Северозападна България, обаче ситуацията е по-различна. Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България.

"Най-вероятно в тези сектори, в които така или иначе има растеж и фирмите са намерили варианти не да оцеляват, а да се развиват - там ще има възможности. Има такива, дори и в нашия край, но за съжаление, обаче традиционните отрасли като земеделие, преработвателна промишленост и някои други като строителния бранш, там не се очаква. Знаете, че там голяма част от малкия бизнес е за съжаление в сивата зона точно поради тази причина, защото не се справя и всъщност, ако тръгне да плаща всички неща, които трябва да плаща, има голям риск да се декапитализира. В този смисъл там е много малко вероятно да очакваме увеличение."

Сериозен песимизъм у работодателите има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%. Очакванията за покачване на цените и по-конкретно на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си ръст на възнагражденията. Така ли е в Северозапада?

"Нещата ще бъдат нестабилни, но в много голяма степен те ще се дължат на факта, че много от нас, които сме в сектора на малкия бизнес всъщност научават нещата в момента, в който трябва вече да ги прилагат. Понеже малкият бизнес около 40-50% е фамилен бизнес и участват около 4-5 наети лица, там оперативната работа не дава възможност някой да се ограмотява и да предвиди, съответно да планира как ще му се отрази зелената сделка или какво представлява "индустрия 4". Бизнес развитието, понеже се случва в много динамична среда изисква непрекъснато да се ограмотяваме и ние малко изоставаме в това отношение" - допълни Елеонора Негулова

Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и често променящата се нормативна уредба. Следващите по степен на важност проблеми са корупцията, неефективната съдебна система, ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги. Всеки трети анкетиран откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата. По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., тенденцията отново е към ръст в търсенето на кадри, най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти в по-малка степен на административен и ръководен персонал. В "Посоките на делника" разговаряхме с Диана Върганова, управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия: 

"Ние ще се постараем да сме адекватни и плащаме вече по-големи осигуровки, така че задължително на тези хора ще им вдигнем заплатите. Всяка една чужда инвестиция, обаче очаква да бъде изплатена и принуждавайки инвеститора всяка година да увеличава, за да поддържа заплатите, изнемогва в един момент и тогава решава да продаде фабриката и да изнесе продукцията си в някое по-изгодно място. Ние тогава дефакто нямаме работа в Северозападна България и не само тук. Ние сме абсолютно неконкурентни на другите страни. Говорим за страни като Словения, Словакия, Хърватска." 

Попитахме видинчани трябва ли да бъдат повишени заплатите в частния сектор и имат ли ресурс фирмите от Северозапада да го направят?

"В града, специално, според мен, не. Зле са нещата. Държавните служители вдигат заплатите си, но в частния сектор не може... Самите собственици не са склонни на увеличение, което е най-големият проблем за цяла България. Инфлацията не се успокоява и нещата са в някакво блато, затънали и дотук. Политическата криза в момента допълнително утежнява нещата... Нужно е да се повишат заплатите, защото виждате, че всичко е скъпо и не може да бъде иначе... Във Видин е много тегава работата - има съкращения. Някои от стоките продължават да повишават цените си, а други се застояха" - коментираха видинчани.

От годишната анкета на Българската стопанска камара става ясно още, че високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали, но 34% не си поставят подобни приоритети. Други 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс. Работят ли компаниите у нас в тази насока? Разговаряхме със Слави Рангелов, изпълнителен директор за България на най- големия производител на соларни панели в света.

"Пазарът в момента се движи от компании, които искат да инсталират батерийни стопанства за собствена консумация, тъй като правителството на България одобри няколко проекта, които текущо са в ход. Имаме програма, която е за собствена консумация на предприятията и тя е до 1 МWh батерийни стопанства с включително до 1МW пик инсталирана мощност на соларни инсталации. В момента се подписват договорите с одобряващия орган и се извършва проектирането. В същото време за големи паркове миналата седмица излезе програма, която е от 200 КWh до 2 МWh без лимит за стопанства, които да съхраняват енергия и да я продават в по-късните часове, за да може все пак системата да се балансира" - поясни Слави Рангелов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00