Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Лилия Илиева: Ръкописът на Петър Богдан остава завинаги в българската култура

"Историята на нашата култура е доста по-богата, отколкото обикновено мислим"

3
Професор Лилия Илиева с копието на ръкописа на "История на България" на Петър Богдан
Снимка: БГНЕС



Сертифицирано копие на ръкописа на Петър Богдан "За древността на бащината земя и българските дела" е изложено  в Националния археологически музей, където ще остане до 22 септември. Всеки, който желае, има възможност да види този ценен ръкописен труд. 

Проф. Лилия Илиева е откривател на ръкописа, който променя българската история. Корените й са от Чипровци и затова тя има особено отношение към този край и към просветителите от Чипровско. 

"За древността на бащината земя и за българските дела" на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 година в Biblioteca Es-tense Universitaria, град Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната за автора епоха - XVII в.
Това е най-ранният известен труд по история на България, предхождащ с около век „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г. Целта на труда на Петър Богдан е да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско робство. Трудът му е написан на латински, препис е, а печатна книга засега не е открита. Това е фундаментално съчинение, особено за 17 век, казва проф. Лилия Илиева. 

Текстът е в неизвестност до 1979 г. Тогава из архивите на Ватикана проф. Божидар Димитров открива 9 страници препис от историята - с увода и няколко глави. През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена проф. Лилия Илиева открива и целия оригинал. През 2020 г. е издаден като книга факсимиле от Университетско издателство „Неофит Рилски“ и от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев.

Какво се знае за този труд и как се стига до неговото откриване?  

"Съществуването на този ръкопис е известно отдавна. Самият Петър Богдан споменава, че работи върху такъв труд... Не беше ясно дали е завършен такъв труд. Във Ватикана в архива на един хърватин бяха открити негови бележки върху това произведение, вижда се, че е започнал да го редактира... Факт, който беше огласен от Божидар Димитров, но дотук. Това откритие даде сигурност, че такова произведение е било завършено и че може да се намери дори в частно издание... Имах сигурност, че нещо може да се открие и слава Богу, че намерихме ръкопис, препис, може да има и печатно издание. Що се отнася до времето, което е изминало, това произведение тепърва ще търси място в българската култура, доста хора ще трябва да се занимаят с него, това е фундаментално съчинение за 17 век, написано е с голяма ерудиция.  Особено ценен е този труд, че говори за България като свидетел от перото на българин... Дава много любопитни подробности за манастира до Чипровци "Свети Иван Рилски"... Разбираме за духовния живот на православното население по това време... Трудът на Петър Богдан е обемист. В него има описание на събития от 17 век, историческа справка за "Царство България", както и географска справка, това е изключително ценно като информация за нас... Изненадва неговата афористична мисъл, тоест представлява кратко изречение, което с малко думи изразява значителна мисъл, житейска мъдрост, сентенция, които имат силно въздействие и разпространение", казва проф. Лилия Илиева.
По думите й в ръкописа се откриват много нови неща и информация, свързана с живота на българите през 17 век. Проф. Илиева цитира текст, който предизвиква размисъл: “... в днешно време цяла България пише с буквите или писмеността на свети Кирил“. Значи, „България“ съществува като културна единица по това време и в нея се пише, има и грамотни хора навсякъде“! , смята проф. Илиева:

"Това, което ме изненада, е неговата афористична мисъл, мъдър, наблюдателен човек е Петър Богдан.  Може би това е модата на епохата- да се изразява с афоризми. И може би е добре тези афоризми да се издадат в едно отделно издание. Тепърва предстои специалисти, българисти, слависти, историци да проучват произведението... Аз дълги години търся информация за български податки в чуждестранни библиотеки, произведения, главно са ме интересували печатни книги... Имах шанса да получа финансиране от МОН от фонд "Научни изследвани". Отдавна имам представа в кои библиотеки се намират български книги, вкл. и другите книги на Петър Богдан..."



Повече - в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56