Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Няма изглед целогодишната предизборна кампания да приключи

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

Задълбочаваме проблема, ако не гласуваме, защото парламентът е легитимен и с намаляващата подкрепа

Александър Михайлов
Снимка: Личен архив

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент. 

Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната? 

Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска? 

Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала? 

Действащото статукво дискутираме с анализатора и автор в платформата "Wealth BulgariaАлександър Михайлов.

Радио ВИДИН: В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания. Очаквате ли да бъде по-различна тя, особено с оглед на всичко това, което се случва с партийния разпад?

"Какво по-различно? Предишната кампания, ако можем така да я наречем, беше пълно отсъствие на кампания, липса на промотиране и прокарване на идеи, представяне на позиции и платформи, от страна на партии. Надали дали изобщо някой от българските избиратели се занимава да чете партийни програми. Още от предишните избори, от техния момент, се знае, че стабилно правителство няма. Даже за момент имаше съмнения и не успяхме дори служебно правителство да съставим. На партиите им е ясно, че предишната кампания дори не е свършила. Това може да се нарече реално продължение на предишната кампания, но с нови средства. Усещането като че ли е, че в половината от годината сме в една голяма и дълга предизборна кампания, която няма изглед да свърши, макар че на предстоящите избори очаквам може би малко по-различни резултати именно в следствие от разни пренареждания, разпади и междуособици в някои от партиите. БСП има съмнение дали ще успее, макар че мисля се регистрираха вече от близки на Корнелия Нинова. Докато съд все още решава дали тя е председател на партията или трябва да бъде отписана, за да бъде вписан друг на нейно място. Вече пък имаме три различни ДПС-та, три отделни. Не едно, не две, а три. Има национално ДПС, Ново начало и още едно. Ако някой се занимава да им помни имената на всичките ДПС-та, трябва да си води дълъг списък да не би да се окаже до утре, че ще излезе още едно. Регистрирани ДПС-та около Доган, около Пеевски и още едно, което е около предишен председател на партията. Къде е в цялата ситуация Лютви Местан - това не се знае".

Радио ВИДИН: Класическият смисъл на предизборните кампании е този един месец, нали, партийците да ходят на срещи, да разпространяват политики, визии, конкретни стъпки. Аз не виждам смисъл обаче през тези 30 дни формациите да се срещат само с твърдото ядро, за да обиждат съперника.

"Никак не е адекватно, но това е нивото, това е летвата на политиката в нашата родина. Представяме си може би хора, които седят по оживени ъгълчета на кръстовища или по паркове с масички, будки, шатри и убеждават избирателя, но като цяло избирателят... останаха твърдите ядра на партиите. Никой друг почти не гласува. Освен това, не се води кампания, не се предлагат идеи, не се дебатират, рисуваме се като прасета и тикви по плакати и билборди и после си сменяме плакатите и билбордите. Това беше предишната кампания. Не знам дали ще има подобни долни удари под пояса от хора, които претендират, че са по-добри, и през тази кампания... Предстои да видим".

Радио ВИДИН: Проблемът е, че се натрупва. Аз до някаква степен разбирам хората, които не искат да отидат да гласуват. Наше право е, но не ни се предлага нищо.

"Обаче решим ли да не гласуваме, само задълбочаваме този проблем с все по-свиващия се електорат, който продължава да излъчва парламент, който въпреки намаляващата подкрепа, остава легитимен според законите и конституцията. Един вид даваме мандат на хората, които сме оставили другите да изберат вместо нас. Аз също вярвам твърдо, че може изборното право да е право, а не задължение, но аз го чувствам като свой дълг. Винаги ходя да гласувам. Този път и аз не знам за кого, защо дори и за какво, но чакам да видя всички регистрирани партии и какво ще ме привлече от тях. За момента се чувствам дезориентиран и разбирам по-голямата част от българския избирател, който просто не отива да упражни правото си на глас. Споделям вече усещането за апатията".

Радио ВИДИН: Да погледнем на случващото се в ДПС и БСП: две от партиите на Прехода. Разбира се, общата им основа е БКП, но тези формации в момента търпят сериозни трусове. СДС пък се пръсна на хиляди частици. Има ли шанс да изчезнат?

"Напълно е възможно. От СДС остатъците се вляха официално, при това доста отдавна вече, в структурите на ГЕРБ. ГЕРБ-СДС погълна СДС и дори никой не казва ГЕРБ-СДС, всички казват ГЕРБ. Кои бяха СДС - това вече никой не си го спомня. Шегуват се разни хора и анализатори, че с разпада на ДПС и със залеза на БСП като че ли Прехода си отива, но дали отиването на Прехода означава нещо по-добро? На какво ни оставя отиването си на Прехода? До преди COVID пандемията основните водещи партии бяха ГЕРБ и БСП. Тогава се появиха ПП, които изглежда бяха алтернатива на БСП, които, както знаете, ГЕРБ и БСП дълго време си служиха взаимно като плашило. Когато на голяма част от електората на БСП, който гласува по-скоро срещу ГЕРБ, се появи алтернатива на Левицата, доста гласове от БСП отидоха към ПП. Това отчасти е причината за залеза на БСП. Много се надявам, аз не симпатизирам на БСП и чакам просто деня, в който просто ще паднат под бариерата от 4 %. Този процес е неизбежен. Колкото до ДПС: ужким се водят либерална партия, но реално са етническа, провинциална партия, предимно на крепостен вот разчитат и сега не знам как борещите се в партията отделни властови центрове ще успеят да си разпределят този вот... и дали изобщо някое от трите ДПС-та няма да се окаже много близо отдолу на чертата и да не успее да влезе. Може пък да гледаме и парламент с 3 ДПС-та, ако не се появи и четвърто, с приблизително равномерно разпределен вот. Това означава, че ДПС, ако се фрагментира равномерно, няма да бъде вече втора политическа сила, както беше в началото на предишния парламент. Това означава евентуални пренареждания. Това означава, че или ПП, или Възраждане, могат да станат втора политическа сила. Това вече би било, ако е Възраждане, ново. За ПП няма да е вече толкова ново. Макар че наблюдаваме отлив и на партии и гласове от ПП-ДБ. Партията на Настимир Ананиев ВОЛТ, която е опит да се пренесе проект за паневропейска партия на местно ниво, беше изритана от състава на ПП-ДБ. Говори се, че това е било условие на ДБ, за да останат в коалицията. Междувременно Зелените, които по-рано се отделиха от ДБ, са решили на тези избори да не се явяват. Изобщо и малкия брой зелен избирател, който е около половин процент, остава непредставен, няма за него кандидати".

Радио ВИДИН: Стана ми смешно, когато казахте, че можем да видим парламент с три ДПС-та. Да, но в българската политика, замислих се, сме виждали всичко. Защо не? Обаче да се върнем към Десницата. И до ден днешен ми трудно да си обясня как ПП-ДБ се представя за дясна формация? Промяната има твърде много левичарски страни.

"ПП са проект на Румен Радев. Формираха се около служебно правителство, съставено от президента. Ако някой говори за проект на Радев, ето го, това е ПП. Те вече минаха, изгряха и залязаха. Относно ДБ - в състава им влизаха ДСБ, вече някой спомня ли си кои партии останаха в състава на Демократична България? Да, България, ДСБ, Зелените вече са вън... може би ДСБ бяха някакво дясно, но останалото е е евролиберално ляво. Не мога да нарека тази формация от партии дясна. Те просто не съответстват на това определение. Кои са им десните политики? Увеличаване на максимален осигурителен доход, увеличаване на данъчна, административна и бюрократична тежест? Това ли е дясно?"

Радио ВИДИН: В България, поради една или друга причина, когато сме в навечерието на изборите, общо взето се знае, че партията на Борисов ще спечели. Има ли вероятност това да не се случи? Има ли партия, която може да победи ГЕРБ?

"Просто не го виждам. Мисля, че на тези избори отново ГЕРБ ще останат първи. Въпросът е, с колко голяма преднина пред втория? Легенди и зли езици гласят, че там, където в момента ДПС търпи разпад и отстъпва, агенти на ГЕРБ търсят електорална подкрепа... Не очаквам някой да детронира поне на тези избори ГЕРБ от първата позиция. Почти съм сигурен обаче, че няма да успеят да спечелят достатъчно голямо мнозинство, нито пък да намерят потенциални приемливи и за тях, и за електората им, коалиционни партньори. Защото смятам, че единият възможен сценарий за самоубийство на ГЕРБ е ново управление с неподходящ коалиционен партньор. Каквото очаквах до някаква степен, че Сглобката, която не я наричат коалицията, но то е вид споразумение за управление между ГЕРБ и ПП-ДБ... очаквах, че то ще се отрази негативно и на ГЕРБ, но явно се е отразило по-негативно на ПП-ДБ".

Радио ВИДИН: Дадени анализатори са на мнение, възможно е да познаят, че този път политиците ще си вземат бележка. Ще осъзнаят допуснатите грешки, така че следващият парламент ще е по-различен. Аз съм на кантар относно това твърдение. Видно е, че политическата класа няма желанието да управлява.

"Ако можем да седим далеч от отговорност, да сме в сянка, да сме сиви кардинали... кой е този идеален свят, в който хората си взимат поуки и се учат от грешките си и повече не правят глупости? Обикновено, когато някой каже "поучих се от грешките си" - това е след дъжд качулка. Както ПП-ДБ късно осъзнаха колко е вредна Сглобката с ГЕРБ за тях политически и като казаха "никога повече" - електоратът на ПП-ДБ обаче не искаше и първия път, а вторият път вече няма да гласува същото доверие на формацията, защото какво би спряло ПП-ДБ с една голяма електорална подкрепа отново да реши да меля брашно с ГЕРБ противно на желанията на избирателите си?"

Радио ВИДИН: Казахте, че Възраждане могат да стигнат до втория вот. Темата за националистическия вот, който от много хора е определян като такъв, но аз не съм сигурен, че за тази формация гласуват националисти. Лично мое мнение, но формацията на Костадинов е стигнала таван. Не виждам как ще расте. Посланията станаха досадни.

"Не растат толкова, колкото други около тях се смаляват. За да стане Възраждане втора политическа сила, това означава, че другите конкуренти за второто място трябва просто да са изгубили толкова много електорална подкрепа, че Възраждане с един ужким достигнат таван, докато другите около тях просто се смаляват, ако запазят същата позиция, така биха останали на второ място. Те на предишните избори правеха заявки за първа политическа сила. Представете си, че си вярват... но на тези избори не слушам да го твърдят все още. Аз го подозирам, че е възможно да стане. Не смятам, че за Възраждане обаче гласуват националисти. Не мисля, че тези хора какво значи да си националист. Възраждане е една пета колона на руското посолство. Не са националисти български, а са русофили. Русофили гласуват за Възраждане основно. Дори публично да са се опитвали Възраждане, а и активисти и член на Възраждане пред мен е твърдял, че Възраждане не е проруска партия и дори на техните митинги гонили хора, които развяват руско знаме... аз смятам, че това е параван. Особено след като ръководството на Възраждане посети Москва, за да участва на форум на БРИКС".

Радио ВИДИН: Чувствам се понякога отегчен от тези спорове русофили/русофоби. Иначе съм съгласен, че тази формация не е националистическа.

"Спорове между русофоби и русофили в България се водят от 80те години на XIX век, веднага след създаването на Третата българска държава. Още тогава в новосъздалата се българска държава политическата обстановка е усещала прекомерното влияние на Русия, на Руската империя на българска територия. Това и днес не е по-различно за рушистка държава. Аз така наричам това, което в момента обитава някогашна Русия. България и Балканите са географска област от стратегически интерес заради излаза на Средиземно море и световния океан, който им е силно ограничен. Винаги е бил още откакто съществува Руска империя това им е основната цел - да няма силна, независима и голяма държава на Балканите, която да може да пречи на руския имперски интерес. А той тук е да има фрагментирани и дребни държави, които са в конфликти, нестабилни, за да могат те да упражняват по-лесно влияние и да достъпват проливите - Босфора и Дарданелите. Друго не целят. Освен и облагодетелстване чрез политическо влияние".

Радио ВИДИН: Твърдение, което често можем да срещнем в пространството, е че политическите структури не искат да правят компромиси. Смятате ли, че ни липсва коалиционна и политическа култура?

"Коалициите и компромисите са нож с две остриета. Не случайно изразът "исторически компромис" се превърна в меме, защото се оказва вредно и грешно. Коалицията изисква по-високо ниво на зрялост, както и компромисът, така че някак си не се връзва пред електорат, на който сме казвали "ония са мафията, ония са корупцията, джендъри и евролиберали"... представете си една евентуална коалиция между Възраждане и ПП-ДБ. Как би се приело това от електоратите на двете партии? Сигурно с не по-добро око биха гледали и електоратите на двете партии, отколкото на коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ. Историята вече помни опити на тези формации да работят заедно за управлението на страната. Това не свърши добре за електоралната подкрепа на едните. Просто не виждам бъдеще с устойчиви коалиции в страната. Просто няма кой, няма по какви линии да прави компромиси и коалиции".

Радио ВИДИН: Преди три години анализатор ми каза, че политическата криза в страната ще свърши тогава, когато един от двата лагера надделее над другия. На теория е така, но практически няма как някоя от сегашните формации да управлява еднолично. Няма я тази популярност, която имаше някога НДСВ, например.

"Като че ли сме се излекували малко от синдрома на Месията - да чакаме новия такъв... Последната метастаза на това беше с ИТН, които на едни от многото избори станаха първа политическа сила, но не можаха да капитализират върху този успех и после се сринаха до едва влизане в Парламента. Отминало е времето, когато ще дойде нов цар, нов спасител, да ни спаси, а ние всички ще се струпаме около него. Не виждам как един лагер би надделял над другия. Да не би ГЕРБ да успее със своите 25 % електорална подкрепа да смачка другите, да успее дори да стигне до 50 % - това аз не го виждам".

Радио ВИДИН: Възможно ли е да зачестят "явления" като Величие? Моето обяснение е такова: на една част от избирателите им е било скучно и са гласували за нещо шарено.

"Има и такъв сегмент от електората. Може би на тези избори ще видим още някоя такава политическа сила, която от нищото като пълна изненада да премине 4 %. Величие се съмнявам, че ще повторят успеха от предишните избори. То и при тях настъпиха вътрешни единоборства, не се знае кой е отгоре и кой е отдолу. Дали на тези избори ще видим и тях в Парламента или пък някоя нова политическа сила... аз поне не виждам такова нещо на хоризонта, което да е достатъчно шарено и да грабва окото, но ще почакаме да видим".

Радио ВИДИН: Хората по студията, анализаторите, ние с Вас, изобщо всички говорим за предстоящия вот. Да, обаче някои от политиците вече си го казаха - хоризонтът е даже по-следващият... 

"Аз се чудя дали в някаква степен някои партии не подценяват сегашните избори, пазейки може би повече сили за следващи. Защото постоянното водене на кампания, колкото и да не се води кампания в момента, постоянното ходене на избори - това до някаква степен би трябвало да изморява и политическите сили и техните активисти, идеолози, както и общия електорат. Предполагам, че има някакво изтощение, може би някои партии биха предпочели да пазят сили за следващи избори. Ако следващите избори са януари, не знам какво по-различно би се случило от октомврийските. Не знам дали януари е достатъчно скоро, може би ще са февруари, ако на тези не се състави стабилно правителство, което не очаквам. От много смисъл пазене на сили не виждам, трябва да се играе, трябва да се състезава. Хубаво, ще има следващ мач, може да има по-следващ и по-следващ, но кога ще мислим за победа? Ако има някоя партия, която иска да спечели, иска да състави стабилно правителство и да управлява, то редно е да хвърлиш всички ресурси в тази посока и да се опита да спечели, а не да чака следващите".

Радио ВИДИН: Това протакване не ми харесва, защото дните си минават, стават седмици, месеци, години. Ние изпускаме важни моменти. Почваме да изоставаме драстично.

"Смяна на служебно правителство и понякога дори невъзможност да се състави служебен кабинет - това не благоприятства никакво политическо и икономическо развитие на страната. Може би гражданите и икономиката трябва да се ориентират и да свикнат с това, че стабилно правителство няма да има. Да се научим да заобикаляме държавната власт и да се опитваме да я прескачаме, да си мислим, че не е там, да не чакаме и да не разчитаме на нея за нищо".

Радио ВИДИН: Когато наближат изборите, започват спорове за вътрешния министър. Вярвате ли, че в България изборите са честни?

"Аз смятам, че са честни до голяма степен. Всички твърде много си дишат във врата, за да се опита някой да направи измами. Какви биха били тези измами? Аз съм имал случаи, в които съм мислил, че изборите са нечестни. До голяма степен обаче смятам, че това, което стига като резултати до преброяване в ЦИК съответства на това, което сме пуснали в урните. Не мисля, че изборите ни не са честни".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00

В какво състояние са водоемите, речните корита, дерета и канализационна инфраструктура в област Видин

В Конферентния център на Областна администрация- Видин се  проведе заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, свикано по повод заповед на служебния министър-председател Димитър Главчев. Представителите на общините в област Видин отчетоха в какво състояние са язовирите и речните корита.  Извършват се текущи проверки на..

публикувано на 09.09.24 в 16:35

Хората от Добри дол искат да възстановят читалището си

Екипът на радио Видин  гостува на Добри дол. Село, което е на кръстопът, село, в което природата е  благосклонна към хората тук и климатът е изключително благоприятен и топъл.  Селото се споменава за първи път в турски документ от средата на 16 век под името Добрин дол. Димитър Маринов пише, че Добри дол е „старинско село“ и „преданието не..

публикувано на 06.09.24 в 12:00

Стоил Цицелков: ЦИК защитава политическите, а не гражданските интереси

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков . Радио ВИДИН:..

публикувано на 05.09.24 в 10:05

Тома Ушев: Основните стълбове за реализацията на България са образованието и църквата

Формациите демонстрират незаинтересованост от разпространението на визиите, а хората вече са загубили доверие.  Как съдбата на България, а не злободневието, може отново да е в основата на диалога?  Защо предизборните кампании спряха да бъдат арена на идеите?  Предстоящият вот дискутираме  с анализатора  Тома Ушев , автор в дясната платформа..

публикувано на 05.09.24 в 10:00

Ще има ли пари за пенсионерите?

Прогнозите за българската пенсионна система показват мрачно бъдеще, ако не бъдат предприети драстични мерки. Според доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), за да се гарантира стабилността на пенсионната система до 2070 година, осигуровките за пенсии трябва да се повишат повече от двойно. Настоящият процент от 16% върху осигурителния..

публикувано на 04.09.24 в 10:45