На 24 май отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука. Освен че са създали глаголицата солунските братя превеждат и множество жития на светци и разгръщат широка просветителска дейност.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) стартира извършване на пролетна орална ваксинация на лисиците срещу бяс, която е част от Програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на заболяването от 2009 година. Процесът се провежда в 50-километровата ваксинална зона по северната, западната и южната сухопътна граница на страната и..
Министерството на здравеопазването ще позволи първата имунизация срещу коклюш да бъде прилагана по-рано, месец и половина след раждането на бебето, а не както е сега според Имунизационния календар тя се прилага след втория месец, предаде БНР. Това е решено на среща между служебния премиер Димитър Главчев, министъра на здравеопазването Галя Кондева,..
От 2 до 10 май няма да работи съставът на Т ериториалната експертна лекарска комисия за общи заболявания към „МБАЛ-Добрич“ АД-Добрич. Заседанията на ТЕЛК за общи заболявания към „МБАЛ-Добрич“ АД ще бъдат възобновени на 13 май. РЗИ – Добрич продължава приема: · жалби срещу ЕР; · заявления – декларации за освидетелстване на лицата с трайно..
Десетото си заседание ще проведе от 10 часа на 25 април Варненският общински съвет. Сред решенията, които се очаква да вземат местните парламентаристи, е определянето на минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег. По време на заседанието ще бъде обсъдено още предложението за разкриване на..
Случаят с българите, отвлечени от йеменските хути, ще бъде сред темите в пленарната зала на Европейския парламент тази седмица, предаде БНР. В резолюция, която ще се гласува в Страсбург, се изисква Европейският съюз да се включи активно в усилията за бързото и безопасно освобождаване на европейските граждани, които са част от екипажа на кораба..
Българо-арменски културно-информационен център беше открит във Варна. Той се намира на ул. "Княз Александър Батенберг" 47. Той поставя пред себе си задача да поддържа и развива годишен събитиен календар, който отразява дейността, усилията и стремежите на всички организации и обединения, свързани с арменската общност в България. Българо-арменският..
Шофьори със стикери за инвалидност паркират автомобилите си на предназначените за трудноподвижни хора паркоместа и стоят там с дни, дори със седмици. За този проблем алармира в БНР-Радио Варна Тодор Савов, който живее на улица "Русе" 31 във Варна, която се намира в района на Синия пазар. По този начин те заемат местата за паркиране на хора с инвалидност,..