На 24 май отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука. Освен че са създали глаголицата солунските братя превеждат и множество жития на светци и разгръщат широка просветителска дейност.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.
Общинският съвет във Варна се събира в понеделник – 29 юли, за 13-и път от началото на мандата. В заседанието с начален час 10 са включени 13 точки. Една от тях е удостояване на граждани с почетни звания и знаци. За най-високото отличие на Общината са предложени общо шест личности, сред които са селекционерът на националния отбор по футбол на..
Две по-дълги ваканции през новата учебна година предлага МОН в графика на учебното време . Той е публикуван за обществено обсъждане на сайта на министерството и е отворен за становища и предложения от всички заинтересовани страни. В календара са отразени изискванията за точно определен брой учебни дни за отделните випуски. Съгласно зададеното по..
Специализирана полицейска акция на Областната дирекция на МВР във Варна за установяване на нарушения, извършени от водачи на електрически тротинетки, е започнала в началото на летния сезон и ще продължи до края на лятото. Причината е зачестилите инциденти, при които са пострадали варненци и гости на града. Това съобщи старши комисар Димитър..
Конституционният съд обяви за противоречащи на Основния закон почти всички промени, свързани със съдебната система, в Шестата ѝ поправка, предаде БНР. Според КС са противоконституционни текстовете, с които Висшият съдебен съвет се разделя на два отделни съвета, ограничават се правомощията на Главния прокурор и се въвежда механизъм за разследване на..
Автобус заседна в автоподлез в центъра на града, видя репортер на Радио Варна. Превозното средство се е оказало високо за тунела на улица "Шипка" в морската столица. Няма видими щети на автоподлеза. Инцидентът е станал в посока бул. "Мария Луиза". Проверката ни установи, че в посока музея, в която е бил заседнал автобусът, знакът, обозначаващ..
Именитият български учен доц. д-р Петър Шишков е загиналият при експлозиите в складовете за пиротехника в град Елин Пелин, предаде БГНЕС. Тази сутрин вътрешният министър Калин Стоянов съобщи трагичната новина за загинал мъж на 49 години. Той е бил приет вчера в „Пирогов“ с 35% изгаряния, но с много тежко обгазяване. В момента лекарите се борят за..
Полицията в Добрич след преследване е задържала румънска гражданка заради опасно поведение на пътя и опит да се самонарани. След консултации с румънски полицаи, командировани в област Добрич, се е установило, че жената страда от психическо заболяване. Задържаната е настанена в Центъра за психично здраве в Добрич. На 25 юли, около 15:00 часа,..