Както във всички области от нашия живот, в България и в движението по пътищата важи максимата, че закони има, но няма кой да ги спазва и кой да контролира. В този смисъл „Шофирай с камера” е поредната популистка кампания. Заснетите кадри с нарушители не биха имали юридическа тежест в съда, ако се стигне до процес, тъй като не се приемат като доказателство. Към това се прибавя и фактът, че след заснемането на нарушението трябва да се издаде и акт за установяването му, без представител на „Пътна полиция” да е присъствало на събитието. Така поредната недомислица се превръща в параван за органите на КАТ, които очевидно не могат да се справят със задачата си да контролират автомобилния транспорт и спазването на правилника за движение по пътищата. Кампанията не може да бъде класифицирана и като израз на функциониращо гражданско общество, защото задачата на гражданското общество е да сигнализира за проблеми, които институциите да разрешават, а не да върши тяхната работа. Можем да започнем с един такъв сигнал: на голямо кръстовище в непосредствена близост до БНР на всеки две минути пешеходец пресича на червено. С глобите в размер на около 50 евро „Пътна полиция” би могла само за един час да събере сума, равняваща се на месечната заплата на двама нейни служители. Без камера.
Ясно
Разкъсана облачност
