Точка на президентските избори ще сложи Конституционният съд

Развръзката на президентските избори ще бъде в Конституционния съд, а не пред изборните урни, прогнозира социологът Антоний Гълъбов. Зад спорните текстове в Избирателния кодекс той вижда целенасочени усилия, които да внушат усещането, че вотът е компрометиран.

Конституционният съд няма основания да обяви промените в Избирателния кодекс за противоконституционни, но ситуацията ще се използва за подклаждане на напрежение и несигурност в обществото, смята Антоний Гълъбов.

До изборите остават по-малко от две седмици, но дебатите между претендентите се водят извън обхвата на президентските правомощия, коментира Антоний Гълъбов.

На първо място, важно е кандидатите за президент да изразят отношението си към мандата на Росен Плевнелиев, защото това позициониране определя координатната система, в която ще се впишат различните проекции на отделните кандидати. На второ място, трябва да бъде заявена перспективата в развитието на страната с оглед на тежката външна политическа среда. И на трето място, да бъде предложен концептуален модел за функционирането на администрацията на президента, включително гаранциите за нейната прозрачност и отчетност и критериите за кадрови подбор.

Като основен претендент за поста на „Дондуков” 2 социолозите посочват Цецка Цачева, издигната от ГЕРБ, която зае позицията, че трябва да се преразгледат санкциите на Европейския съюз спрямо Русия и постави националния интерес над спазването на човешките права по повод връщането в Турция на опозиционно настроени граждани спрямо Ердоган.

Тя има голям административен и международен опит, точно затова, когато става дума за санкциите, трябва да се изясни кои всъщност представляват по-голям проблем за България. Страната ни търпи щети не от санкциите на Европейския съюз спрямо Русия, а от контрасанкциите, наложени от Руската федерация срещу страни от ЕС – подчертава Антоний Гълъбов. – Няма никакво съмнение, че националната сигурност е неделима от правата на човека, че това са две неща, които не могат да бъдат поставени на една плоскост, че между тях не може и не трябва да се прави избор. Като цяло философията и практиката на прилагането на правата на човека у нас има нужда от сериозно преосмисляне. Ние продължаваме избирателно да възприемаме правата на човека, а това е недопустимо в една европейска страна и тази тема остава недобре поставена в публичното пространство. По същия начин стоят и останалите теми в президентските дебати. Истинските президентски дебати все още не са започнали.

Що се отнася до подкрепения от БСП кандидат ген. Румен Радев, който направи изявлението, че трябва да се преразгледа участието на страната ни в НАТО и ЕС, социологът казва, че спускането му с “парашут” в политиката е направено некоректно, докато все още е бил офицер от армията.

Проблемът е, че към него не се задават въпросите, на които дължи отговор. Ако той е подкрепен от БСП и настоява, че трябва да се модернизират въоръжените сили, има ли отговор на въпроса защо БСП гласува против увеличаването на бюджета за модернизирането на армията. И разбира се, всичко, свързано с НАТО, защото тезата му, че можеш да бъдеш убеден евроатлантик и в същото време да не си русофоб, е дълбоко невярна. Тук никой не говори за русофили или русофоби, а става дума за конкретните действия на режима на Путин и това са различни неща.

Според социолога залогът на тези избори е в това дали ще бъде продължена линията на развитие на президентската институция, оставена от Росен Плевнелиев, или ще бъде променена.