Трима от най-четените съвременни български писатели – Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова бяха част от "Варна Лит" - варненски детски и младежки литературни дни. Часове преди срещата им разговор с варненци и тримата гостуваха в студиото на Радио Варна.
Какво може литературата в днешно време, в 21 век, 2017-та година?
Г. Г – Понеже съм писал по темата - може прости неща. Едно от най-важните е, че възпитава вкус, което в политически бездарни времена като днешното е особено важно. Вкусът ражда съпротива и това, по някакъв начин, се надявам наистина да роди деца и поколения, които ще се справят по-добре с политическото бездарие. Защото четенето е политически въпрос в крайна сметка. Това е едното.
Второто, което ми се струва важно - литературата може да произвежда смисъл, защото дефицитът на смисъл и дефицитът на бъдеще, в който живеем сега, е една от най-тежките кризи в момента.
И трето – може да утешава, ако нищо от тия първите две не сработи и нещата тръгнат съвсем зле. Една книга винаги ще даде утешение.
Това означава ли че последните двайсетина години на българите са им липсвали утешения под формата на „читава” литература?
Г. Г. - Последните 20 г. идват след предпоследните 45 г., така че е хубаво да ги гледаме в по-широк период. Не, на българите не им е липсвала „читава” литаратура, но им се стовариха немного читави хора.
Носталгията по социализма и комунизма колко време според вас ще продължи?
Т. Д. - Тя като че ли изглежда неизтребима и се засилва все повече и повече, залива ни, облива ни отвсякъде. Вярно че преминаваме през тежки времена, че този преход като че ли не свършва и не свършва, но придобихме други неща.
Придобихме свобода на словото, свобода на пътуванията, децата ни учат в чужбина, имат свободата да се връщат или пък да остават там и нашата цялостна ориентация е към Европа. Ние забравихме какво беше преди да се присъединим към Европа, защото напредваме с малки стъпки и ни се струва, че много бавно напредваме.
Това не означава ли, че - въпрос към Захари Карабашлиев, издателствата всъщност са длъжници на младите поколения по отношение на литературата?
З. К. - Издателствата са длъжници на много неща, но са последното, което да сочим с пръст. Частните издателства, като всяко едно частно предприятие, са обречени да се справят с жестоките закони на пазара, т.е. ако едно издателство не издава достатъчно печеливши книги, то ще фалира. Примерите в това отношение са много.
Издателствата са отговорни за това, че в момента на пазара в България имаме изключително голям ръст на млади хора, които четат. Това не се случва просто ей така от само себе си, а защото много хора са правили много усилия години наред.
Ще се върна към носталгията по соц-а, която споменахме преди малко. Тя всъщност е носталгия по младостта. Ние бъркаме двете – носталгията по соц-а и носталгията по младостта.
Ако на някой му е домъчняло за неговата младост – тя разбира се е случила през соц-а. Хубаво е да разграничаваме тези две неща. Иначе, аз с много смесени чувства се отнасям точно към този тип носталгия, защото тя по един начин леко замазва чудовищните несправедливости, които се случиха през тези 45 години, от 1944-та до 1989-та. Често забравяме или просто лесно забравяме под какъв идеологически и и друг капак сме живели.
Факт е, и аз съм сигурен, че и Георги ще го спомене, с това че хората от малките градове, от малките села не можеше просто ей така да се хванеш, да отидеш и да живееш в София. Можете ли да си го представите?
Да, но това не е основание да си спомняш прозаични неща като това колко ти е струвало сиренето и как по улиците е нямало престъпност...
З. К. - Носталгията към миналото е също и една друга носталгия - към реда, към законността, дори и да е била привидна. Тогава е имало усещането, че ако откраднеш от магазина, твърде вероятно е да те хванат и твърде вероятно е да те вкарат в затвора. Малката престъпност е била по някакъв начин контролирана.
Да се върнем на литературата. Кога намирате време да пишете?
Т. Д. – Докато децата ми бяха малки много трудно намирах време да пиша. Знаете, че когато един текст започне да се пише, той трябва да се пише всеки ден и да се работи най-малко по няколко часа на ден. Много ми беше трудно, но винаги съм успявала да имам тая самодисциплина. Без нея не може да потръгне.
Сега, децата са пораснали и вече доста по-лесно намирам време.
В това време на агресия още ли смятате, че човек е любов?
Г. Г. - Все повече и повече. Човекът с книга няма как да ви бие шамари. Той не рита, не крещи. Идеята, че млатенето с думи е едно, а млатенето с ръце е друго е доста странна идея. Хубаво да видим връзката между между тях/.
Ние сме това, което говорим, но можем ли да кажем, че ние сме продукт на книгите, които четем?
Г. Г. - Определено. Ще кажа защо. Защото, когато си минал през „Малката кибритопродавачка” и ако това някак си те хванало за гърлото, няма как после да си с лека ръка, да как да кажа, безпаметен, агресивен, сеещ раздори и т.н.
Вашето и моето поколение, което е след вашето сме чели общо взето едни и същи книги, едни и същи автори. Защото това поколение се млати с думи почти непрекъснато?
Г. Г. - Зависи как сме чели. Ако четеш през лупата на сълзата и, ако просто сме чели щото трябва да прочетем 30 страници в училище – не е едно и също. танци училище е друго не е едно и също.
Къде е скрито въображението?
Т. Д. - Как да ви кажа, въображението е скрито във всеки един миг. Стига да имаш този поглед - творческият поглед, няма значение каква е ситуацията. Ако ти си с тези свои сетива, антени, пеленгатори – във всеки един момент можеш да видиш къде се крие тайнственото, магичното, онова което ще остане занапред. Защото всеки жест е важен, всяка дума е важна. Думите са близки, но е много важно и да си носите вълнението в джоба.
Може ли да говорим че идва поколение от деца или по-скоро от младежи, които масово пишат?
Г. Г. – Ще го кажа съвсем конкретно. Има много четящи деца – от 6, 8, 9 клас, които четат нашите книги, които не са детски. Говоря за „Физика на тъгата”, за „Майките”, „18% сиво”. Те вероятно, сигурен съм, тайно пишат, в което няма нищо лошо. Ако не станеш добър писател, можеш да станеш добър читател, което е много важно. Така че нека пишат. Нека пишат масово, ако това е част от четенето.
Какво бихте ги посъветвали? Включително и тези 15, 16-годишни които вече са много осъзнати и много наясно със себе си?
Г. Г. – Много по-добре е да искат да са писатели, отколкото да искат да са мутри.Това е добра първа стъпка.
З. К. – Това е много добра новина – да имаш желанието да правиш нещо толкова самотно ипо някакъв начин обречено на голяма борба.
Може би те не го виждат по този начин?
З. К. – Единственият съвет е да продължават. Не може да искаш да си състезател по лека атлетика и да не тренираш, не може да искаш да си художник и да не рисуваш, т.е. не може да искаш да си писател и да не четеш. Трябва да четеш с часове.
Т. Д. - Изисква самодисциплина. Понякога писателската работа е толкова черна и неприятна, колкото и всяка друга друга работа. Една година преподавах творческо писане в университета и точно това е, което не успях да ги науча. Че един текст се написва и след това отлежава, а след това поне 7-8 пъти се редактира. Те искаха щом са го написали, той веднага да бъде харесан и веднага да бъде даден за печат. Ето това е абсолютно пагубно за самото писане – това, че можеш да разчиташ на прима виста да не пишеш и след това да не се интересуваш и след това да не продължиш да вършиш тази трудна неприятна досадна редакторска работа.
Теодора Димова, Георги Господинов и Захари Карабашлиев в студиото на Радио Варна съветват „Четете и пишете!”
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:
Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
Отпуснатите от държавата 30 млн. лв. за изграждането на стадион "Варна" e решение, подобно на случая с пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. Тази аналогия направи общинският съветник от ГЕРБ/СДС Иван Портних, който в обзорното предаване "Позиция" коментира, че Варна заслужава да има градски стадион. Според него, нямат основания тревогите на..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..