Инженери разработват начини за "самолечение" на дупките по пътищата

         Дупките по пътищата скоро може да са само спомен от миналото благодарение на учени, които разработват магистрали, способни са се ремонтират сами, предаде ДПА.
В нов изпитателен център край Кьолн учени проучват нови материали, с които пътищата ще станат по-устойчиви и безопасни.
Тестовият комплекс, чието изграждане струва около 13 милиона евро (15 милиона долара), разполага с участък с дължина един километър, на който мога да се тестват всякакви видове високотехнологични материали. Експертите тук работят върху най-различни видове поправки на пътища в лошо състояние, включително самовъзстановяващи се повърхности със стоманени фибри в пътното платно, които затоплят асфалта. Друг проект пък се занимава с "умни" мостове, оборудвани със сензори, които отчитат амортизацията в реално време.  Ръководителят на проекта Щефан Хьолер каза, че е имало огромна нужда от новия център. Пътищата трябва да се адаптират по-бързо към повишеното използване и климатичните промени, които могат да разрушат платното. Инженерите трябва да намерят решение на тези проблеми сега, а не след 30 години, каза Хьолер. Досега изследването на пътищата и техните реакции бе изключително бавно. В някои случаи на иновациите им трябват 30 години, за да си пробият път през системата.
Учените край Коьлн целят да ускорят този процес. Една от най-интересните области на проучванията е използването на електрическата индукция, позната ни от печките за готвене, за затопляне на метални частици в битумни повърхности от пътя. Като се мине с индукционна машина, която е нещо като голям магнит, през повърхността на пътя, частициите в повърхността се загряват и бързо се слепват, а цепнатината изчезва. Тази форма на "самоизлекуване" изисква човешка намеса, но според учените такива повърхности ще траят по-дълго, отколкото асфалта. Подобни "саморемонтиращи" се пътища са изпробвани в Холандия и Китай. Някой може да каже, че пътищата не се поправят сами, тъй като е нужна и човешка намеса, за да бъдат отново във форма. Те обаче се поправят по-бързо и такива пътища не трябва да бъдат затваряни с дни за ремонт.
Друга обещаваща идея е да се използва лятната пътна горещина, предизвикана от слънцето, за производство на електроенергия. Това предвижда под асфалта да бъдат монтирани тръби с вода, която слънцето да загрява. През зимата пък предварително загрята вода може да се пуска по тръбите, за да се намали ледът по пътищата и да се използва по-малко сол.