Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Актьорът Свилен Стоянов: Върхът е енигма, важен е следващият базов лагер

Снимка: ДТ-Варна

Роден на 5 октомври 1957 година в Шумен, завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев през 1981 г. Веднага е поканен от ръководството на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в чийто състав се изявява и досега. В театъра е изиграл 103 роли.

Снима се в "Снимки за спомен" реж. Р. Сурджийски, сериен филм "Октопод" - 7 епизод, реж.Л.Пирели и в "Престижна година".

Преподавател по сценична реч във ВСУ "Ч.Храбър" от 2003 г. Автор е на компактдиск за възрастни "От извор вълшебна вода", на две аудиокасети за деца "Песенни вълшебства" и "Звъннали чудеса" и на стихосбирката "Разминаване". Ръководител на Театрална формация „Феникс“ за млади хора, вкл. с двигателни проблеми.

Награди: Почетен знак за заслуги към Варна Златен – 2016; Награда Варна 2005, Златен юбилеен медал на върховния съвет на Тракийските дружества в България по повод 160 г. Капитан Петко войвода 2005; Втора награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българския театър, за ролята на Вестникаря от "Къща" на А.Страшимиров, реж.Б.Богданов 1989; Лауреат на рецитаторски конкурс "Яхонтов" – Петербург 1981 и др.

Светлана Вълкова разговаря с актьора:

36 пълни сезона във Варненския драматичен театър, вече си на 60. Не е толкова страшно всичко това, нали?

Нищо страшно, два пъти младежка сцена...

Колко роли си изиграл на нашата сцена?

Всичките 103 роли са в трупата на театър „Стоян Бъчваров”. Любопитното е, че аз дойдох направо от ВИТИЗ. Дебютът ми и развитието ми са свързани с този наистина уникален театър в България, всички го казват.

Ти си родом от Шумен, откога си във Варна?

Изцяло съм свързан със Варна, това е съдба. Аз бях толкова привлечен от чудото на морето като дете, че ревях, като пътувах с влака обратно за Шумен, тогава се пътуваше дълго. Тук отбих воинския си дълг и след като влязох във ВИТИЗ, по странно стечение на обстоятелствата, на един дипломен спектакъл в Добрич, 5 минути след аплодисментите получавам предложение от варненския театър! Трудно осъзната радост, трябваха ми дни, за да се опомня. Имах и други предложения, но в себе си аз бях направил избора. Животът ми е свързан с този град, обичам го, обичам морето, за театъра – какво да говорим – посветил съм се изцяло и смятам, че честно изпълнявам своя творчески път на докосване до публиката.

Коя беше първата ти роля тук?

С Богдан Сърчаджиев-Бондо правихме „Лизистрата”, аз играех Калос, не много голяма роля, но характерна. Когато излязох на премиерата, изгубих ума и дума, защото никога не бях играл на сцена с два балкона, освен в Народния театър, но там нашите преподаватели ни канеха за някои малки мимансови задачи. Изведнъж почувствах, че сякаш съм в кладенец и че публиката е върху мен.

Играл си разнообразни неща. Считаш ли, че имаш определено амплоа?

Смятам, че съм характерно драматичен актьор. Винаги в развитието ми две трети са били комедийните задачи, които съм получавал, но съм печелил национални награди, например с Вестникаря в „Къща”  на Страшимиров, постановка на Бойко Богданов – това беше драматична роля. Днешният зрител вече не търси положителния герой, той търси човека, на когото да повярва. И ако ние сме органични и можем да пресъздадем нашия персонаж в цялата му съвкупност от плюсове и минуси, възвисяване и падение...Защото всеки живее в една крива, всеки живот е такъв. Така че хората търсят истинските образи, съответни на живеенето ни тук.

Как се готвиш за една роля? Да надникнем в кухнята на актьорството, защото ние виждаме само резултата...

Това е изключително хубав въпрос. Не е лесно, пътят се основава на определени знания и опит, които е натрупал актьорът, но и на неговата индивидуалност. Аз трупам бавно. Аз не съм от актьорите, които бързо слагат костюм, очила, бастун, реквизит. За да пристъпя към външната характеристика аз спазвам основното правило „отвътре-навън” (защото има два подхода: отвътре-навън и отвън-навътре). Не мога да тръгна да правя един персонаж и да го рисувам отвън, ако аз не съм го разбрал. Неспокоен съм, докато го разбера. Понякога се събуждам през нощта и нещо ми щуква в главата, някъде си го записвам, за да не го забравя, защото на другата сутрин като го прочета, ще разбера, че не е било сън. Търся го образа. А оттам нататък, като смятам, че го открия, трябва да го договоря с режисьора. Ако ние се договорим, е добре, ако не се договорим – трябва да намерим пресечни точки. И оттам нататък с партньорите.  Пътят не е лесен и защото домашната работа на актьора никак не е малка. Тя е дори понякога повече, отколкото работата в театъра.

Нещо много важно – колегата до теб, партньорът. Ние сме като алпинисти. Винаги съм казвал на колегите, че е много важен следващият базов лагер. Върхът е енигма, но базовият лагер е важен, а той се строи най-малко от двама, ако не и от всички.

И на финала – публиката. Театърът е съвкупно взаимно дишане, усещане, радост и болка. Истинският спектакъл се случва само, когато Негово Величество Зрителят е ответен, свободен и осмислящ, чувствителен към това, което правим. 

Времето ли лети или ти летиш през собственото си време?

Много хубав въпрос. Много я харесвам песента на Стефан Вълдобрев...Ние всички понякога сме в такъв галоп, така препускаме, че не  усещаме, че това е лудост. Трябва да спрем за миг, да спрем за миг и препускащото време, там някъде може би ще се опомним. Трябва да се осъзнаем, да поемем дълбоко въздух и да кажем: „Здравей, хей, приятел, пълен напред!” 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Даниела Белчева: Това, което живо ме интересува, са човешките взаимоотношения

Песните на Даниела Белчева имат свойството да проникват дълбоко в слушателя. Правят го по фин и деликатен начин, почти незабележимо - сякаш винаги са били там. В момента певицата работи върху третия си албум, който ще излезе в края на юни. Той ще съдържа девет песни, а заглавието му е "Naive" ("Наивна"). Наивността е една линия, която..

публикувано на 30.05.24 в 08:00

Радослава Бекова: Рибата в Черно море става все по-дребна

По-високата температура на водата в Черно море води до по-ранно полово съзряване на рибата, което е сериозен проблем, защото забраните за улов не са съобразени с тази промяна. Това каза за Радио Варна д-р Радослава Бекова от Института по океанология към БАН и допълни: "По-ранното полово съзряване на рибите започва дори при повишаване на..

публикувано на 29.05.24 в 06:58
Даниел Стефанов

СИК-овете имат много повече отговорности в сравнение с изборите през 90-те години, но обучението им не се променя

Хартиените бюлетини за изборите на 9 юни са направени достатъчно различими, което минимизира допускането на грешки. Това каза за Радио Варна изборният експерт Даниел Стефанов. Често допускана грешка, по думите на Стефанов, е при гласуване с хартия да се попълва само преференцията, но не и партията, което прави вота невалиден. Липсва подробно..

публикувано на 28.05.24 в 15:23

Проф. Драгомир Пламенов: 13 са пълните отличници в ТУ-Варна

750 са абсолвентите, завършили през 2023 година Техническия университет във Варна. Преди дни те получиха дипломите си на церемония във Фестивалния и конгресен център във Варна. 13 са пълните отличници от четирите факултета. „Успехът на абсолвентите е много добър, както на тези, които се обучаваха с образователно-квалификационна степен..

публикувано на 28.05.24 в 13:47

Guilhermino Martins (SERRABULHO): От едната страна е Роналдо, от другата сме ние

Интервю с Guilhermino Martins (SERRABULHO) 31 май и 1 юни са датите, на които София ще бъде домакин на екстремната танцова вечеринка „Grind Over Sofia 2024”. Мястото е клуб „При черепите”. Органзатори са  сат „Autumn Souls of Sofia”. Големият хедлайнър са SINNISTER, а една от другите основни банди са протугалците от SERRABULHO. Техният басист..

публикувано на 28.05.24 в 09:05
Яна Дамс

Яна Дамс и златната връзка между културите

Художничката Яна Дамс откри изложбата „Златен диалог: златната връзка между културите“ в Археологическия музей във Варна. Яна Дамс е родена през 1972 година в Германия, днес работи и живее в Дрезден, където изследва универсалния език на формата, който свързва различни епохи и култури. Показва творбите си в контекста на исторически колекции, за..

публикувано на 27.05.24 в 09:10

Alex Staropoli (RHAPSODY OF FIRE): Планината е най-голямото ми вдъхновение

Интервю с Alex Staropoli (RHAPSODY OF FIRE) Близо 30 години италианската банда RHAPSODY OF FIRE разказва под формата на пауър метъл своите фентъзи истории. В края на май групата ще издаде третата част от тяхната "The Nephilim's Empire Saga" под името „Challenge the Wind”, а в средата на юли тази година и ще свири на четвъртия „Мидалидаре – Рок в..

публикувано на 27.05.24 в 08:20