Усещането , че Европредседателството на което домакин е България, ще решава битови или междусъседски отношения не е създадено конкретно от страна на някого, а е по скоро резултат от липса на информация и ясна комуникационна стратегия по отношение на разясняването какво всъщност представлява Европейския съюз и вече по късно и конкретно, председателството на ЕС. Това каза за предаватено на Радио Варна "Постфактум" социологът Eвелина Славкова от изследователски център "Тренд".
Десет години след членството на България в ЕС това което следим като данни и нагласи сред българското общество е видно че имаме високи нива на одобрение и повече доверие към европейските институции отколкото към тези в България в контекста на това, че смятаме, че през европейски натиск може да решават най вече социални проблеми в България, каза още тя.
Друго което смятам, че е важно е позицията на опозицията, която все по ясно ще се чува все по ясно след официалното откриване на председателството. Тъй като днес парламента стартира дейността си след коледната ваканция, бяха представени и политическите декларации на основните политически сили в Народното събрание. Това което ми направи впечатление в изказването на лидера на БСП Корнелия Нинова, че тя изразява надеждата, че през 6-те месеца след председателството ще имаме по ниски нива на корупция както и повишаване на жизнения стандарт на българина. От тук вече започва една много сериозна битка, за която аз още преди няколко месеца съм коментирала, именно тезата, че ще има битка за интерпретации. Тоест дали председателството ще бъде успешно или не. Съвсем естествено управляващите ще твърдят едното, а опозицията ще набляга на другото
А кое е определението за успешно председателство?!
Точно това е всъщност съществения проблем, тъй като няма ясни измерения и индикатори кое е успешно и какво неуспешно, излизайки разбира се от контекста на битовите детайли- дали сме се справили технически и обезпечили добре домакинството на форума. За това дали е успешно или неуспешно е какви решения са се взели на фона на събитията в България, но няма измерим индикатор, че трябва нещо конкретно да се случи в рамките на тази половин година. Това създава едно широко поле, един ваакуум, в който имено ще има много сериозна битка във вътрешно политически план между опозицията и управляващите, за да се трупат политически дивиденти. Т.е. битката на интерпретации ще продължи през следващите месеци с пълна сила.
Да, ще видим кой как ще интерпретира. В контекста на вашите проучвания, не мога да не ви попитам за протестите при старта на председателството. Защо управляващите заеха две противоположни позиции. От една страна- демокрация е, във всяка председателстваща страна до сега е имало протести, не е нещо обичайно, до това да се удовлетворяват тези протестиращи групи изпълнявайки техните искания?
Първо да започнем от там, че тези девет протеста, които се състояха в София e всъщност един повод да коментираме неразбирането на това какво представлява европредседателството. Това че то се провежда в България, не означава, че това ще решава някакви вътрешни проблеми. Забележете, всъщност сваления билборд, това което на мен много силно впечатление ми направи, който беше написан на английски, който обясняваше колко ниски са заплатите на българската полиция в сравнение с техните европейски колеги. Де факто ти адресираш посланието до хора и институции които няма как да окажат, а и не биха си позволили да окажат някакъв натиск за решаване на такъв тип социални проблеми в България.
Да но такова действие може да се тълкува и по друг начин. Ние показваме на нашите гости, чужденците, в какви условия работят полицаите и какви възнаграждения получават, за да може правителството да се почувства неудобно, след което то да удовлетвори исканията им. Както и се случи.
Това е другата хипотеза и тази хипотеза се поражда и в контекста на такъв тип решения които са взети миналата година от страна на правителството. Най пресния пример който ми хрумва и може да припомним на вашите слушатели е по отношение заканата на протест на учените от БАН, които благодарение на това си издействаха 15 милиона лв. Общо взето тази ситуация се повтори със служителите на МВР и отпуснатите допълнително 100 млн лв.
Последен въпрос свързан с това кой беше европредседател преди нас- Естония която приключи с излишък в бюджета за организация. Там като че ли нямаше такава суета около това събитие. При нас сякаш се създаде впечатление за малко провинциалност. Имате ли такова усещане?
Това ме подсеща за един филм на българска телевизия по повод естонското европредседателство, как е протекла тяхната подготовка. Един от интервюираните беше представител на опозицията и който се беше записал като доброволец да работи по време на форума. Т.е. там нямаше такъв опозиционен дисонас и битка на интерпретации. Това че в България се прави опит председателството да бъде основна точка около която да гравитират всички други събития и да се движи вътрешнополитическия живот доведе имено до такова чувство което определихте. Защо казвам това? Погледнете, дори в контекста на убийствата които се случиха в началото на годината, в публичното пространство се появиха конспирации, че едва ли не те са свързани по някакъв начин с европредседателството. Т.е. през следващата половин година голяма част от събитията, ще минават през това дали те се случват заради европредседателството.
Сега, в неделя и понеделник синоптиците обещават влошаване на времето и сняг. Не знам как ще бъде изтълкувано? Това в кръга на шегата разбира се.
Разбира се. Но е хубаво да намерим повод и за усмивка и да си пожелаем едно добро представяне на България, защото в крайна сметка трябва да имаме предвид, че гласът на България ще се чува през следващите 6 месеца е голям позитив. Голям позитив е, че България успя да наложи приоритетите за Западните балкани и това което може да си пожелаем е успешно председателство.
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..
Веско Ешкенази и Плевенска филхармония с диригент Георги Милтядов ще зарадват варненската публика на 1 ноември. Концертът е част от тазгодишното турне „В света на музиката“ и ще се състои в зала 1 на Фестивален и конгресен център. Специално участие в този проект има Вероника Тодорова, позната като „вълшебницата на акордеона“ на световните музикални..
Те са хора със свободен дух, правят музика и свирят за всички, на улицата. Триото Magic Street Jazz Varna срещнахмe в Морската градина, до Слънчевия часовник, привлечени от тяхната „боса нова“. Стефан, Владо и Александър с лекота говорят за музика, а триото, което изненадва варненци и гости с красив звук, излят от душите им, е в отворен..
Интервю с Blaze Bayley (WOLFSBANE, екс-IRON MAIDEN) В началото на тази година бившият певец на IRON MAIDEN Blaze Bayley издаде албума „Circle of Stone“. А само след няколко дни на 10 ноември ще изнесе специален концерт в софийския клуб „Паве“, със специални гости ABSOLVA. С него Blaze ще отбележи 30 годишнината от присъединяването си към IRON..
В днешният 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи. Самите те отдавна казват, че определението бесарабски не е много точно, защото освен бесарабски българи – по името на географската област Бесарабия, от която две трети се намират в Украйна, а една трета в Молдова, има още кримски или таврийски българи, както и малка общност..