На Атанасовден - за "безсмъртието" на българския дух

На Атанасовден ви срещаме с един именик - Атанас Георгиев от Вълчи дол. Кръстен е на своя дядо и така е спазена традицията за "подновяване"  на името в рода.  Името е от гръцки  и означава "безсмъртен". Той няма подобно желание в буквалния смисъл на думата, но се старае да вдъхне нов живот на нещо, което "отмира" - традиционните български занаяти.Обикаля музеи, говори със стари хора, издирва стари книги. Все в опит да възстанови една  отминала епоха. И успява. Може с часове да го слушаш, защото въпреки своите само 33 години, той знае много и добре разказва. А той самият слуша Радио Варна - на работа, в работилницата, в колата...

На десетина квадратни метра в работилницата на Атанас Георгиев има всичко - модели на различни предмети от обувки до шапки, стотици инструменти, различни видове кожи. Ясно се долавя една специфична миризма , с която обаче се свиква бързо. Той е на Христова възраст,а от 13 години има майсторско свидетелство. По професия е ветеринарен лекар, но работи нещо съвсем друго, което му позволява да има повече време, за да се посвети на това, което обича. Посещава много етнографски изложения и събори и сътвореното от него се продава преди официалното откриване на форума.

С животните се свързват повечето неща, които работя. Правя муниции и много други неща. Но понеже в последните години животните намаляват, започнах да правя и други неща. В момента правя чанта за гайда по старата технология, която изисква сам да обработиш кожата...Аз имам такава много стара чанта от моя дядо и тя още е добре запазена...

Как се съхранява?

Не трябва да се мокри и да се оставя на слънчева светлина. Дедите ни са я носели под ямурлука...

Тази година клиенти ме питаха дали мога да направя капа... Е, мога. Даже сам направих материала - това е плъсти, стара технология за обработка на вълна. Питах свои познати и опитах, получи се...Ред вълна със сапунена вода, парче плат, пак вълна, докато стане около 1 сантиметър.... Човек не трябва да се отказва... Аз винаги казвам, че мога. Дори и да не съм правил даден предмет. Това много ме стимулира да се развивам.

Така разбрах защо свинските цървули са издържали дълго време и не са "хващали" кал, както и не са пропускали вода... Но за града използвали обувки от по-фината телешка кожа....

Какви шапки правите?

Капата се  е носила предимно в Пирин. Български национални калпаци - тракийски, шопски, добруджански,  северняшки... Те са много различни...

Каква е разликата?

Кройката и етнографската област. Цветът зависи от семейното положение - младите мъже са носили по-бял калпак, след 30 до 45 години са носили кафеникав и след това калпакът е бил черен... Така може да разбереш социалният статус на мъжа.

Освен самият занаят, Вие имате много познания и по етнография?