Разказвачът на легенди Мариян Цветков от Балчик

- Какви легенди разказва един разказвач на легенди?

- Трябва да започнем от там, че на мястото на съвременния град Балчик е имало няколко селища от преди 6000 години. А до наши дни и няколко града – на някои знаем имената, на други – не. И всички тези населени места са имали своите истории, своите случки, своите добри и лоши моменти. И всички тези истории са дошли под различна форма към нас. Някои са забравени, някои откриваме, някои ги носим в своите приказки, в своя етнос, в своите народни приказки. Както казах, град Балчик е над 6000 години непрекъснато обживяван от хора. Има много интересни истории и във всяка има доза истина. Аз случайно започнах да се срещам с такива легенди, които се оказаха, че са истини. И когато открих първата истина в една от тези притчи, в една от тези легенди, в една от тези народни приказки, се запалих по този начин на откриване – т.нар. ловци на легенди, има такова предаване по телевизията и започнах да се занимавам, не трайно, но тя всяка легенда си чака своя миг да бъде разпозната, да бъде доразказана, да бъде доразбрана. Много е интересно това например, че в последните открития в храма на Кибела, който беше открит в Балчик през 2007 година, се откриха много епиграфски паметници, в които беше вече доказано писмено, а не като легенда, че в околностите на Дионисополис е имало лозя, лозови масиви, прочутото тракийско вино. Говори се за други факти – че е имало земетресение. Ние при разкопките на храма на Кибела установихме, че няколко пъти той е претърпявал земетресение и цунами при наноса на пясък. Това доказва, че наистина тези легенди за големите вълни цунами, за големите катаклизми и потопи в Черно море наистина са съществували.

- Тези легенди как достигат до повече хора, т.е. Вие намирате източника, изследвате го, после нещо публикува ли се някъде?

- Досега съм разгадал и описал четири легенди, т.е. те са 90 или 100 процента истина. Има много, които чакат. Някои от тях съм тиражирал в местния печат или в някои медии. Но по принцип има идея на Община Балчик с някои издателства да бъде записано в книга, в нещо съвместно с пътеводител и тези легенди наистина да бъдат записани на носител, който да ги преведе в бъдещето – от миналото в бъдещето. Изчакваме в момента да бъдат около десетина, за да могат да бъдат интересни на читателя.

- Това не развенчава ли по някакъв начин романтичния ореол на тези легенди?

- Достоверността на една легенда, тя е носител освен на очарование, на мистицизъм на даденото място и на самата легенда, която го прави, но тя има и голяма научна стойност. Било то за етнографията, за археологията, за историята. Не само на град Балчик, но и на цялото човечество. Защото от тук е минавал почти целия свят. Имало е достъп и досег до много цивилизации. Би било полезно за много широк кръг от хора и за много науки. Така можем да си позволим някои от тези легенди да ги представим на широката аудитория.

- В Балчик наричат ли ви вече „Ловецът на легенди”?

- В Балчик ме наричат с много имена. Имам честа да се занимавам с това. Популяризирам местата и случките. Много хора ме разпознават и ме карат да им разказвам за тях. Балчик е едно много интересно място. Не напразно хората са го избрали, за да построят своите храмове преди хиляди години. И все още строят своите храмове, къщи. Посещават го. Тук са творили много известни древни и съвременни автори. Овидий, сега един от големите български писатели Стефан Цанев също пише в Балчик. Срещата на тези стихии на този бряг – морето, вълните, ветровете, тези големи скали като обелиски, които се издигат към небето, имат своя енергия, която отдават на човек и той, когато е готов, те отключват в него възможността да започне да чувства, да мисли, да усеща, да се влюбва, да твори. И за това Балчик не е само наш, на балчиклии, той е на целия свят и приветствам хората да дойдат и да се докоснат до него.

- Т.е. просто трябва да се популяризира, защото миналото си е минало, а ние вървим към бъдещето...

- Може би нашата роля и моята в частност е да популяризирам и да приведа миналото към бъдещето, и да го покажа на хората.

- Разкажете ни някой мит или легенда, по които работите в момента и не Ви дават мира.

- Последната легенда или последния мит и случка, която така е много интересна, е от по-близкото минало на града. Това се случва в началото на 20 век, около 1905 година. Тогава видни балчиклии пишат писмо до министъра на транспорта и министъра на финансите, че града няма модерно пристанище и че има нужда от изграждане на такова, понеже от тук са се изнасяли големи количества зърно. Но под формата на много тежък труд – на дървени скелета се носят чували, от там в малки лодки, после в големи, накрая в парахода. И това понеже брегът не е бил достъпен. Назначава се комисия, одобрява се проекта и на следващата година 1906 в Балчик са изпратени двама инженери – българин и италианец, които да обходят терена и да проучат къде би могло да се построи пристанище. Идват те, представят се на кмета, който е от гилдията на зърнените търговци – много богата балчишка фамилия. Той им оказва съдействие, дава им един служител на общината и има казва – „Отивайте и гледайте къде е подходящо да се направи пристанище”. Минават няколко дни, вика той служителя, който не напразно е с инженерите и го пита къде гледат и чертаят. Служителят отговаря, че са избрали място, далече от сегашните складове. Най-подходящо било до т.нар. нос „Карабунар” или „Черния извор”. Кметът останал учуден, защото мястото било на половин километър от складовете, от бизнеса, от зърното. Това било най-подходящото място, отговорил служителят. В последствие се организира едно малко пиршество, италианеца и българина са порядъчно почерпени, заминават си с по една кесия жълтици – наполеони, и пристанището не е изградено на мястото, където точно трябва да бъде и е най-подходящо, а в близост до зърнените складове. До тях обаче се влива една река, която не е много голяма, „Източно дере” се казва, но при голямо наводнение тя носи огромни количества нанос и огромни количества тиня, която затлачва пристанището. И така до близката 1999 година на всеки пет години, благодарение на двамата инженери – италианеца и българина и на негово величество наполеона – златния франк, на всеки пет години беше нужно пристанището да се драгира, и да се почиства. През 1999 година дерето и реката бяха отведени със специален тръбопровод и сега тези ерозионни процеси са намалени и пристанището е в добро състояние. Сега в момента търся документи и съм на път да ги намеря, както и скици точно къде наистина е било посочено да бъде пристанището. Най-вероятно на т.нар нос „Карабунар”. Този факт и всички тези нюанси, всички тези пикантни истории да бъдат обособени в едно малко разказче.

- А сблъсквали ли сте се с легенда, за която каквото и да правите, не можете да откриете исторически източник?

- Има доста легенди, за които в момента не могат да бъдат открити исторически източници, но да не забравяме, че сега в нашия модерен свят има Интернет и комуникацията е много лесна. В момента съм се свързал с една българка, която работи във Ватикана и тя има достъп до някои от незасекретените документи. Тя също работи по тези въпроси. Дал съм й точни насоки, какво точно, ако й попадне да можем да осъществим контакт. Надявам се, че там има някаква такава информация, защото Константин Иречек, като първия министър на образованието на България и имал досег до тези документи, които обаче сега в момента не могат да бъдат прочетени. Той пише точно за местности около Балчик, че древните автори са писали за тях. Ако имаме възможност да се доберем до тези документи, тогава тези разкази не биха били само легенди.

- За някаква конкретна история ли става въпрос?

- За две конкретни случки, които в момента ги оставяме малко назад в разговорите?

- Няма да вдигаме булото от тях?

- Няма, защото те са просто като една градска легенда, като една небивалица, в които обаче според мен има исторически факти.

- Разкрийте малко – за каква градска легенда става въпрос?

- Говори се, че в околностите на Балчик са живели групи от ниски хора – лилипути, които са били описани от някои пътешественици. Предполага се, че те са добивали руда или някакви полезни изкопаеми, може би хума в близост до един хълм във формата на пирамида. Ние ситуирахме този хълм. Има догадки, че е имало някакви изкопни дейности, рудодобив, но не знаем точно мястото. Не е описано северно или западно от Балчик и искаме да разберем дали търсим в правилната посока. И следващата легенда е как крепостта в горната част на град Балчик, т.нар. крепост „Хоризонт”, която никак не е малка – 350 декара е, изведнъж за 70 години изчезва от лицето на земята, в диапазона от 1875 до 1890 година.

- Т.е. тези два мита или тези две легенди предстои да бъдат...

- Развенчани...