Позиция: Булевардът на търпението

Тази седмица разбрахме, че автоматизирната билетна система ще бъде пусната по още шест линии от градския транспорт във Варна в понеделник - 1-ви октомври. Това съобщи Биляна Якова - ръководител на първата фаза от толкова любимият ми проект за Интегриран градски транспорт във Варна. В продължение на 20 дни, считано от 1-ви октомври, пътниците ще могат да ползват помощ от консултанти, каза Якова и в едно от малкото си публични появявания съобщи:

Гражданите могат да си купят билети от машините, които са в автобусите и по спирките. Поетапно системата ще бъде въведена и по другите линии.

А госпожа Якова знае ли какви проблеми има в момента с билетната система, а и с кондукторите по малкото линии, по които тази система е въведена? Лично бях свидетел на това как машината за билети взе монетата на една жена, но не й пусна билетче. Кондукторката освен, че отказа да й помогне да се справи с проблемната машина, я таксува втори път, с думите: „От къде на къде ще ви помагам, тия машини и без това ще ни изядат хляба!”

Коментарът оставям на вас, аз продължавам просто с маркирането на по-важното от изминалите няколко дни. Ето го и следващият маркер: През първото полугодие на 2018-та са похарчени 32 млн. лева за отчуждаването на имоти по трасето на новия бул. „Васил Левски“. Това сочи докладът за изпълнението на общинския бюджет. След съдебните решения се стигна до двойно увеличение на някои от първоначално определените суми. За отчуждаването на имоти по трасето на пробива на бул. „Сливница“ пък са похарчени 1 млн. лева, става ясно още от отчета.

Сигурно се питате защо в „Позиция” все си говорим за пътища и ремонти, а уж е обществено-политическо предаване. Говорим, защото докато обществените теми все още, макар и трудно, могат да бъдат открити във Варна, то политическите никакви ги няма и то от години. Та за това ще си говорим за пътища, а не за смислените идеи и адекватните действия на местните политици.

Като стана дума за „Левски”, стотици варненци през ден са без вода заради ремонта на булеварда.  Институциите се опитват да ни обясняват, че проектът е толкова важен и уникален, че трябва безропотно да търпим и много-много да не се оплакваме от безводието, праха, шума, мръсотията, задръствания, катастрофите, рисковото пресичане между колите и всички други екстри, които ни носи изграждането на „златния” булевард.

Същото се опитват да втълпят институциите и на хората в тотално разкопания Добрич. Там не остана улица без ремонт заради друг прословут проект – този за водния цикъл. И той супер мащабен, супер уникален, супер скъп и предизвикващ супер неудобства на добричлии. Ноооо, трябва да се търпи...

Защо? - питат обаче много от нашите слушатели. Защо някой трябва да търпи неудобства, макар и временни, от реализацията на какъвто и да е проект и защо поне едно, дори и лицемерно, извинение не чухме?

Оставаме в темата с един анекдот, добил популярност в социалните мрежи тази седмица:

Кмет на български град, примерно Варна или Добрич, слиза от самолета и много бърза към кметството. Отива при един таксиметров шофьор и му казва, че ако го закара за 10 минути ще му плати тройно. Той се съгласява, обаче при условие, че кметът е с вързани очи. След 7 минути таксито спира пред кметството и градоначалникът шашнат пита:
-Това не е истина, кажи ми от къде мина?
-Ако ти кажа и там ще разкопаеш, отговаря шофьорът.