Живот достоен за уважение и подражание

Професор Павел Василев Демиров

На 20 октомври 2020г се навършва 120 годишнината от рождението на полковник Боян Златев Бянов. Той е български футболист, първият капитан на националния отбор по футбол на България и началник на Военна академия „Г. С. Раковски“. Боян Бянов е футболист на ФК“Тича“(сега Черно море) и на ФК“Левски“.

Боян Златев Бянов е роден 20 октомври 1900г във Варна. Той е сред най-значимите фигури в историята на българския футбол. Започва да тренира с „Тича“ и впоследствие се превръща в една от най-големите легенди на клуба. Играе на поста централен защитник. През април 1923г подпоручик Бянов  е председател на настоятелството по създаването на спортния клуб “Черноморец“ в Бургас.

По време на обучението си във военното училище в София, играе във ФК „Левски“. Добрата му игра, му осигурява повиквателна за новосформирания национален отбор, където подпоручик Бянов е определен за капитан на отбора. На 21 май 1924 г. той извежда отбора за първата си среща срещу Австрия. Общо изиграва 4 мача за националния отбор. Участва на Летните олимпийски игри в Париж от 1924 г. Друг знаменателен факт  свързан с него е, че Тича печели Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. Това е и първият спортен трофей завоюван за България. Като капитан на „Тича“, той пръв вдига купата.

По време на войната от 1945 г. в Австрия, полковник Бянов организира футболни срещи с англичаните, в паузите между военните действия. След края на войната през 1946г става преподавател и началник на Военната академия. Той е 23-тия началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, от общо 47 офицери и генерали, назначавани за началници на академията от 1913г до сега. По-късно работи във Военното министерство. След уволнението му от армията Бянов е назначен на работа в БОК. Участва в колектив по военна история за написването на книга за история на войните. Умира на 24 декември 1972 година на 72 годишна възраст.

Накратко казано, варненецът полковник Боян Златев Бянов е достоен българин, отличен и уважаван спортист и успял военен. Такъв живот трябва да се адмирира, аплодира и подражава. Публикуването на данните за живота на полковник Бянов е с възпитателна цел. С това се посочва възможната еволюция в кариерата на младите спортисти за преминаването им от спортната към военната кариера. На армията и на службите по сигурността са нужни младежи, притежаващи, качествата на всеки един успял спортист, като хладнокръвие, хитрост, сръчност, съобразителност и разбира се сила.

Животът на полковник Бянов може да се идентифицира с т.н. „всестранно развити личности“, като идеал за всеки от нас в недалечното ни минало. Такъв живот трябва да се популяризира. За целта е необходимо провеждането на организационни мероприятия по тържественото честване на 120 годишнината от рождението на Боян Златев Бянов, през 2020г. Това трябва да са мероприятия провеждани със съвместните усилия на министерството на спорта, министерството на отбраната, ВА“Г.С.Раковски“ и БФС.

Спортът може да бъде крайна цел не само за“ единение Българско“, но за единение на народите, включително и на тези на Балканите. Боян Бянов участва в международни срещи още през 1915г във Варна в футболен мач между германски войници и „Тича“. Този почин той прилага и в мач с англичаните, през 1945г. Подобна инициатива, в наше време, може да се идентифицира, като възможност за балканско единение. Спортът може да се превърне в „обединител на балканските народи“, а мотото на  балканското обединение може да бъде: “Спортът за един мирен живот на Балканите”.

Чрез спорта балканските народи могат да общуват, да разговарят, да постигнат чуваемост помежду си. Това предполага привързаност и солидарност между балканските съседи, да бъдат добри помежду си. Какво по-хубаво от това да имаш добри съседи. Мъдри са думите и мислите на Плутарх, който пише следното: „Темистокъл, продавайки един имот, наредил на глашатая да обяви, че той си има добър съсед“. В този дух Цицерон казва, че „Между добрите хора, всичко се нарежда добре“. От казаното прозира тънката нишка на връзката между спорта, спортменството, взаимното уважение и колективизма. Това предполага възможности за живот в групова среда, каквато е балканската общност.

Спортът винаги е бил в сърцата на балканските народи. Успехи в годините имат, както страните от бивша Югославия, така и народите на България, Румъния, Гърция и Турция. Незабравими са успехите в спортове като борба, щанги, тенис, дори и във футбола. Не могат да се забравят успехите на българите на световното през 1994г. Това поколение футболисти все още изпълват сърцата ни с гордост от успехите. Успешни са и балканските спортисти по тенис, баскетбол и къде ли не. Успешни са футболистите на Хърватия, Сърбия, България и Словения. Лидери в тениса са Джокович, Григор Димитров. Могат да се споменат още много успешни спортисти. Но ще спра до тук, дано не засегна някого, надявам се не е така. Важна е перспективата, а тя е свързана с организираното провеждане на балкански игри, които ще повишат авторитета на балканците. Ще  се повиши самочувствието на нашите спортисти и техните успехи ще се доближат до най-успешните спортисти, като Пеле, Марадона, Кройф, Стоичков, Меси, Роналдо, Федерер, Надал, Зверев и други.

Това е предпоставка за съпричастност и гордост от успехите на балканските спортисти по целия свят. То е предпоставка и за добронамерено общуване, взаимно уважение и мирно съществуване, както и не намеса във вътрешните работи на народите от балканските страни.

През 2018 година, БАЛКАНСКИ ВЗРИВ по футбол, направи отборът на Хърватия. Това е гордост за Балканския спорт. Хърватския отбор се класира за финалите на световното първенство по футбол в Русия, с претенции да стане световен шампион, но остана втори. Въпреки това балканския възход във футбола трябва да се запази, като трайна тенденция. За целта трябва да се работи в подкрепа на тази тенденция. Успехите се постигат и затвърждават, единствено чрез спортни битки, чрез провеждането на спортни състезания, включително и между балканските народи. За организираното им провеждане е нужно създаването на управленски структури като балкански олимпийски комитет (БкОК) и особено на балкански футболен съюз(БкФС).

Организирането и провеждането на спортните игри подпомага балканското единение. Наистина спортът и най-вече цар футбол е предпоставка за единение на балканските народи. Това е възможност да се заличат спомените от далечните и не дотам далечни войни между балканските народи, наложени ни от геостратегическите инициативи на великите сили. Мераклии да ни разделят колкото искаш. И всичко това заради жалките пари, придобити чрез войните и човешките страдания.

Трябва високо да изкрещим, че не са ни нужни войни и омраза, нужно ни е единение, приятелство, мирно съжителстване и взаимопомощ. Стига с това разделение и противопоставяне. Искаме да живеем в мир, да спортуваме, да общуваме и да осигурим спокоен и сигурен живот на балканските народи. Спортът е една от предпоставките за постигането на това. Ще предложа една примерна организация за по-нататъшна работа, свързана със спорта, като цяло и цар футбол в частност.