Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

До Лондон и назад

Д-р Вълкан Иванов е хирург и консултант по онкопластична хирургия на гърда. След 7-годишен престой в Обединеното кралство и с натрупан значителен опит в областта на хирургията на гърда се завръща в България.  Във Великобритания обществото е подредено, всичко се случва, когато трябва да се случи, дори и най-баналното "автобусите не закъсняват", не се притесняваш как ще си платиш сметките, но в един момент, когато навлезеш в тяхната матрица, разбираш, че трябва да се придържаш към едни строги правила и в момента, когато започнеш да ги анализираш и да поискаш да направиш нещо по-добро, осъзнаваш, че системата те заплашва да те изхвърли, споделя д-р Иванов.  Той признава, че се е върнал, понеже има дълг към България и за него има голямо значение дали ще помага на българските или на английските пациенти. Какъв е опитът от Англия, който варненският хирург се опитва да приложи у нас, чуйте в разговора на Емилия Николова с д-р Иванов:





-  Това направление, което сега се обособява в Англия е онкопластичната хирургия. Преведено на български това е хирургия на гърда – от диагнозата на заболяването до реконструкция на самата гърда. Това, което в България не се прави са т.нар. локализирани ексцизии т.е. карциноми на гърдата, които клинично не могат да се открият, а се откриват само на профилактични прегледи, да се отстранят на стадий нула, когато заболяването не е животозастрашаващо, а процентът на излекуване е над 95%. Статистиката, която си водя показва, че за 2016 и 2017 година имам 168 оперирани карцинома в Англия, а през юни тази година пак там оперирах 40 карцинома.

-  На стадий нула ли са тези карциноми?

-  Не, това е обща група пациенти. Тези със стадий нула са около 80 % от всички операции. Високият процент се дължи на факта, че в Англия има  строго определена система за профилактика на рака на гърдата или т.нар. скрининг. Всяка жена на възраст от 50 до 70 години получава писмо със записан час за мамография. И така се спестяват много пари на здравната система.

-  У нас няма подобен скрининг, а профилактиката се провежда единствено кампанийно.

-  Да, има такива фондове по линия на Европейски фондове. Например по програмата „Спри и се прегледай“ между 2009 и 2014 година са изхарчени няколко милиона евро, за да се диагностицират 90 карцинома на гърда. Не смятам, че сме толкова богата държава, за да си позволим подобен лукс. Мои колеги лични лекари също не са наясно с тази скринингова програма. Те казват, че правилата се променят с такава скорост, че се страхуват да ги приложат, защото всяко следващо отменя предходното и в един момент те са в нарушение. Добра практика бяха мобилните рентгенови единици, които навремето правеха профилактичните мамографии. Ако се въведат отново и ако има национална профилактична програма, то тогава ще се появи необходимост от хирурзи като мен, които могат да оперират микроскопични карциноми на пациенти, които без профилактика, трудно биха разбрали, че имат такова заболяване.

-  У нас всяка година се увеличават парите за здраве, българинът обаче става все по-болен. Ако вие бяхте в позицията на здравен министър, какви мерки бихте предприел, така че и пациентите да са доволни, а и вие лекарите да не бягате в чужбина?

-  Ако се предприемат сериозни мерки по отношение профилактиката на заболяванията, ако вниманието на лекарите се насочи в тази посока, то това ще доведе до по-малко сериозни заболявания, които да налагат по-скъпо лечение. Освен това клиничните пътеки, които са описани от НЗОК, имат нужда от по-честа ревизия. Аз заминах за Англия в края на 2011 година и оттогава не забелязвам, поне по пътеките, по които аз работя, да има някаква промяна. Медицината е като компютърните технологии – непрекъснато навлизат нови неща, нови медикаменти, нова апаратура и оборудване, които за да си позволи една болница да ги има, тя трябва да има някакъв ресурс. Качеството на лечение на някои заболявания се определя не само от лекаря, въпреки че трябва да сме подготвени и да участваме в международни конгреси и обучения, но и да сме запознати с това, което го има по света и рано или късно ще навлезе в нашата страна. Здравният министър сам по себе си не може да се справи със ситуацията. По-скоро сериозно подготвени мениджъри и финансисти могат да променят нещата, а лекарите да бъдат един вид адвайзъри и да насочват цифрите.

-  А има ли в Англия обратна връзка между пациентите и здравната каса?

-  Въз основа на броя на специалистите на болницата се отпуска определен бюджет. Когато личен лекар насочи пациент към специалист, личният лекар изплаща от своята сума пари на болницата за конкретната консултация. Удовлетвореността на пациентите оказва влияние върху качеството на  медицинското обслужване. Това, което го няма в България, го има в Англия и мисля, че е добре да се направи е годишна оценка на лекаря. Една от графите е дали пациентите са доволни от този лекар. Другите критерии са колегиалност, съхранение на медицинската информация, участия в конгреси, публикации... Близо 20 са критериите, по които се оценява годишната работа на лекаря. Веднъж на пет години тяхната централна лекарска комисия ресертифицира лекаря за следващите пет години. Докато в България взимаш специалност хирургия през 1980 година и докато се пенсионираш можеш да си с тази спецалност, докато в Англия не е така, там е за пет години. Това стимулира колегите да се интересуват и да променят оперативните си техники и посоките на лечение в зависимост от новостите. В България няма система, която да накара лекаря да промени нещо в практиката си, дори и нещо ново да се е случило, дори и всички болници в града да работят по тази система, той има възможността да си работи, както са го учили преди 40-50 години и няма никакъв контрол над това. Скоро говорих с колега-хирург, високо квалифициран с много пациенти, добър хирург като техника и подход към пациентите. Опитах се да прокарам някои от новите идеи, но той ми отвърна, че оперира от 1980 година – тогава съм бил на три години и не е редно да му давам съвети.

-  Това не бива да ви отказва...

-  В никакъв случай. Напротив, това повече ме мотивира. Ще бъде труден този преход от старото към новото, ще отнеме доста време и усилия, но затова сме се върнали.

-  От това, което  казвате си мисля, че би било добре завършилите у нас медицина да отидат да работят зад граница, да понатрупат опит и да си дойдат, защото иначе няма как да сме в крак със световните тенденции в медицината?

-  В някои държави е задължително. Колеги от Индия, Пакистан и Шри Ланка имат задължително две години международен опит. Две години практикуват в Англия, а през това време работните им места се пазят. В България има лекари, които от завършване на образованието си работят в една болница и се пенсионират в същата болница. Не е лошо да си лоялен, но не мисля, че тридневен курс би могъл да преквалифицира лекаря и да го накара да промени коренно подходите и тактиката си.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Портних

Бюджетът на Община Варна е под натиск заради кризата

Бюджетът на Варна е под силен натиск заради кризата с COVID-19, Общината финансира много мерки, свързани с дезинфекцията на обекти в града, на етажната собственост, произвеждат се на място дезинфектанти, маски, кислородна вода, вече са раздадени над 50 000 безплатни маски в  градския транспорт и пред големите магазини. Това заяви за Радио..

публикувано на 04.04.20 в 13:48

"КултураВирус" заразява със свеж дъх душите на хората

Извънредното положение създава възможности за креативни идеи у хората. Такъв е случаят и с актьора Георги Кацарски, който заедно със своите приятели Катерина Габерова и Елина Дашина създават идеята за културно пространство с името „КултураВирус“ в социалната мрежа Facebook. Катерина е моралната подкрепа, а Елина е „дясната ръка“ на актьора в това..

обновено на 04.04.20 в 11:15

Как се правят филми с гарантиран успех

Предприемач не само не уволнява работници, но се опитва да им вдъхва кураж по време на кризата. Това е основният сюжет в новия документален филм на режисьора Стилиян Иванов със заглавие „Животът като епидемия” . Само за няколко дни филмът има близо 100 хиляди гледания в социалните мрежи и каналите за видео споделяне. За много голям кръг хора,..

обновено на 03.04.20 в 10:59

Имунитет и самочувствие - възможни и с хипноза

В тези дни на доброволна изолация у дома, се засилва чувството за изпитание пред физическата и психическата ни кондиция. Подходящ хранителен режим, любими занимания, дори ремонти осмислят дните на изолация и работа от домашния офис. Още една възможност да направим нещо добро за себе си създаде варненката Ирина Ставрева. Безплатен хипнотичен..

обновено на 02.04.20 в 14:40

Журналистиката = истина, истина и само истина

Снежана Тодорова е председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.         За Радио Варна тя коментира особеностите в работата на журналистите в условията на извънредно положение и рисковете и различните източници за появата на манипулативни и фалшиви новини и сигнали в медиите и социалните мрежи. Чуйте цялото на..

публикувано на 01.04.20 в 15:05

Уред пречиства въздуха от коронавирус - произвеждат го във Варна

Системата за пречистване на въздуха в закрити и открити помещения е съставена от генератор, който работи със студена плазма и се захранва с електричество. При непрекъснат режим на работа тя може да предпазва от разпространение на коронавирус, твърди инж.Красен Димитров, директор на варненска компания за иновации. Това е една технология..

обновено на 01.04.20 в 11:01

Доброволчеството - смисълът да помагаш

23-годишните варненци Милен Дончев и Николай Кърджиев са ветерани в доброволчеството въпреки възрастта си. Те всяка сутрин, заедно с останалите доброволци към дирекция „Превенции” в Община Варна, раздават маски пред големите магазини на възрастните хора. Смятат, че могат да отделят от времето си, за да помагат на другите и не виждат в това..

публикувано на 01.04.20 в 09:11