Паметната плоча на репресираните през 1916-1918 г. ще бъде открита в село Дропла

Откриване на паметна плоча на добруджанци, жертви на румънските репресии по време на Първата световна война, се организира на 16 ноември от 11,00 часа в балчишкото село Дропла. Инициативният комитет с председател Денчо Попов – кмет на селото, кани всички да почетат с присъствието си паметта на репресираните добруджанци. Програмата предвижда освещаване, поднасяне на венци и цветя, едноминутно мълчание. Отбелязването на 100 години от края на Първата световна война ще продължи с тържествена част в салона на читалището, където официалните гости ще приветстват присъстващите и ще бъде изнесена кратка литературно-музикална програма.

Върху паметната плоча, изработена от черен гранит, са изписани 89 имена на репресирани от с. Търновка и с.Той куюсу (сега махали на с. Дропла), от несъществуващото село Ралица и от с. Фрекацей (Тулчанско, Румъния), част от наследниците на които живеят в с.Дропла.

За един от хората, чието име е изписано върху паметната плоча - Митю Добрев от с.Фрекацей, Тулчанско, разказва правнучката му Мария Добрева, родена в с. Дропла, община Балчик:

Как дядо Митю е бил откаран, ми е разказвала баба Мария, майка на баща ми Христо Петров Митев, който е внук на Митю Добрев. Баба Мария е била снаха в семейството на Митю Добрев. Нейният мъж, Петър Митев Добрев, е бил мобилизиран още през 1913 г. в румънската армия, за да се бие срещу българите – жестока историческа несправедливост.

През август 1916 година дядо Митю е бил на нивата. Румънците се отнесли особено грубо с него, защото дядо е бил в кметската управа на с. Фрекацей, което е било почти изцяло с българско население. Бил е откаран директно от нивата, без да му позволят да отиде до вкъщи да се сбогува, да си вземе храна и дрехи. Той, заедно с много други, е бил откаран в Молдова в една полугориста местност. Отначало спели на гола поляна. След това пазачите им ги накарали сами да си изкопаят землянки, които са били влажни и студени. Настъпващата зима, гладът и болестите, заедно с грубото отношение на пазещите ги, са свършили своето. Дядо е бил на 62 години. Починал е и е бил заровен в общ гроб, без да е посочено лобното място. Така той остава без гроб, който да посетят близките му. Споменът за него ще носим винаги в сърцата си, ние неговите наследници, а камбанният звън на църквата в с. Фрекацей, построена изцяло с дарения на хора от селото, ще бъде „свидетел“ за този работлив и природно интелигентен българин, който е дарил камбаната на църквата за вечни времена.

В живота безкраен, родовата памет трябва се поддържа жива. На 16 ноември 2018 г. в с. Дропла, община Балчик, родното ми село, се открива Паметна плоча на добруджанци, жертви на румънските репресии по време на Първата световна война. Между 89-те имена на репресирани е и името на дядо Митю. В този списък е и името на Георги Златев, който е бил кмет на с. Фрекацей. Откаран от румънците, и той попада в концлагерите на Молдова, заедно с хилядите други. И той, както две трети от репресираните, не се завръща.

Една снимка, снимката на кметската управа в с.Фрекацей, запазена от баба Мария, ще съхрани завинаги образите на тези двама българи, мъченици на историческия феномен „откараните“.