Между спорта и науката и от Варна до Кембридж

Между спорта и науката по пътя Варна - САЩ - Единбург - Кембридж. Началото обаче се оказва:

Всичко започна с влизането ми в Първа езикова гимназия във Варна. Там има преподаватели, които ни научиха на основите на много важни предмети още в 8- 9 клас. Повратният момент беше, когато спечелих стипендия за обучение в САЩ. Тогава срещнах много добри преподаватели по физика и химия, които бяха завършили най-добрите университети. С нагледни примери в класната стая успяха да ни обяснят на английски език много интересни концепции. Така се запознах с терминологията и реших, че след всички тези знания, които усвоих през годината, трябва да продължа да изучавам физика и химия.

Четири години в Единбург, сега сте докторант в Кембридж. Сред най-добрите в тази област!

Да, благодаря. В Единбург също срещнах много добри преподаватели, които ми помогнаха да получа още знания по физика и химия. Сега съм трета година докторант по физика в Кембридж и се занимавам с физика на флуидите, на меката материя. Занимавам се с ДНК материята и как те се променят. Опитваме се да разработим материя, която се променя с промяната на температурата и да имат по-интересни свойства. Има материали, които не се свиват, когато се разтягат, а продължават да увеличават обема си. Например такива материали са полиуретанови пяни, но подобен ефект може да постигнем и с ДНК, но по много по-контролиран начин.

С какви уреди работите?

Първата година се занимавах с конструиране на оптични пинсети. Това е много интересен уред, на който се отдаде дължимото след като миналата година Артър Ашкин спечели Нобелова награда по физика благодарение на своето изобретение.През 1986 година той успя да насочи два лъча един срещу друг и така да заклещи микрочастици, които са произведени по диалектриков материал. Той направи светлинен капан, първия в света.  Аз се почувствах доста специално, защото се занимавам с "гореща" тема в науката и това може само да ме мотивира.

Колко хора работите по тази тема в Кембридж?

Извън нашата група има още една или две, но те работят в различна посока. В момента, в който "заловиш" една частица, може да я използваш за различни неща. Могат да се преместват частици и да се образуват най-различни структури, оптични кристали и други. Това са сериозни предизвикателства и това, което правим,  е много различно.

Обичате да пътувате?

Да, това е моето хоби. Опитвам се всичкото си свободно време да пътувам. Смятам, че след като човек вложи пари в своето образование, второто най-хубаво нещо е да пътува и да опознава света.

Къде бяхте последно?

Бях във Франция. Бях отишъл там за развлечение, не по работа. Но миналата година участвах в научна конференция в Калифорния и се чувствах много добре, защото беше по моята тема.

Каква ДНК използвате?

Синтетична. Имаме общ проект с колеги от Китай. Те имат ДНК -синтезатор и правят структура за нас, което е много трудно да се намери.

В Англия ДНК -синтезирани нишки са много скъпи и е хубаво, че има кой да ни помага, след което ние извършваме различни опити. То е устойчиво само когато е в прахообразно състояние. Когато се разтвори, е трудно да се съхрани. Колкото е по-студено, е по-лесно да се съхранява. Но самите експерименти се правят на висока температура - между 40 и 60 градуса, което позволява да се проследи разпадането и събирането на нишките докато разтвора преминава от течно състояние в гел.

Кой спонсорира тези опити?

Различни организации. Когато стана ясно, че ще бъда част от Кембридж, това се оказа най-сериозното предизвикателство. Не че това да влезеш в Кембридж е лесно, но и другото е голямо изпитание. Много е голяма конкуренцията, има много хора, които искат да правят научни изследвания.

В България много хора се притесняват от Брекзит и неговите последствия.

За мен това не е проблем, защото наскоро си извадих британски паспорт, който ми позволява да остана. Не е ясно какво ще стане с образованието на гражданите от ЕС, но не очаквам да се случат неща, които да направят ситуацията по-лесно след Брекзит.

Оказва се, че във Вашето семейство мечтите са много, но се сбъдват?

Човек винаги трябва да се бори. Аз може да шокирам голяма част от слушателите, но една от мечтите ми беше да стана футболист. Това не стана. Аз в момента съм много доволен от позицията си на докторант в Кембридж, но мечтите са многостранни и се изисква постоянство, за да се сбъдне дори една от мечтите.

Тренирахте ли някакъв спорт?
Тренирах футбол, играех в "Черно море" . Играех в юношеската школа. С много от моите съотборници поддържаме връзка и в момента. Спортът възпитава изключително много. Смятам, че това, което съм постигнал в Академията, до голяма степен е резултат от това, че играех футбол. Въпреки, че не станах футболист, мисля, че има по-индиректни резултати от спорта при формирането на характера.

Вашата сестра е в Австралия?
Това беше нейна мечта още като малка. Беше чувала, че качеството на живот е много по-добро там. Успя да си намери приятели, своя среда и аз съм много щастлив от това. Наскоро посети една от арените в Мелбърн и да получи автограф от Григор Димитров. Ние на шега понякога си казваме, че си приличаме с Григор Димитров, защото да не успях да напредна в спорта колкото него, но сме родени на една и съща дата,/ той е една година по-голям от мен/, има известни сходства.

Бил съм на големите стадиони по света и много се радвам, че посетих този на "Реал Мадрид". Разгледахме го със специален гид, показаха ни всички трофеи...

Вие сте само на 26 години, но почти една-трета от годините си сте бил в САЩ и Великобритания. На какъв език общувате у дома?
В Англия - изключително само на английски. Даже нямам толкова приятели в университета, с които да говоря на български. Ежедневието ми  е на английски, само когато говоря със семейството си е български.

Но Вие не сте забравили българския език!

Не, не съм! Той е майчин език, така че никога не може да се забрави, още повече, че цялото ми детство е в България. Аз се чувствам много комфортно, когато говоря на български, с изключение когато трябва да обяснявам физически термини, тогава ми трябва малко време.

Научихте ли и руски език?

Много ми се искаше да кажа да, но съм го позабравил. Учих го в началното училище, но след това се появиха английски и немски и ситуацията стана доста трудно. С родителите на моята приятелка, която е от Литва, говорим на руски. Но когато има нужда, тя влиза в ролята на преводач.

Преди няколко години Вашият дядо Илия Стоев беше казал, че винаги носи със себе си фотоапарат.

Той има много снимки и винаги когато се събираме у тях, той попълва колекцията от фотоси. И аз много снимам.

Вашата баба - Христина Стоева, е посветена много на историята.

Тя обича и да пише. Написала е много интересни книги, които се надявам да прочета, защото досега съм бил  много зает. Искам всички нейни трудове да бъдат съхранени и използвани.

Пожеланието на Илия Стоев?

Пожеланието ми е всички хора да бъдат изключително любопитни .

Още за научните разработки на  може да чуете в интервюто