Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Адвокат Кашъмов: Критериите в ЗЗЛД, по които ще се преценява работата на журналистите, отиват отвъд изискванията на GDPR

Снимка: БГНЕС

Десетте критерия, формулирани към промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), по които ще се преценява работата на журналисти, писатели и учени с лични данни, са прецедент в правото на европейските държави, коментира за Радио Варна адвокат Алексанър Кашъмов, ръководител на Програма „Достъп до информация“.

Припомняме, че президентът Румен Радев наложи вето на предложените промени с аргумента, че са ограничаващи и създават свръхрегулация.

Целта на измененията в ЗЗЛД е да бъдат уредени тези въпроси, които не са уредени от общия регламент GDPR за защита на данните на ЕС, в сила на 25.05.2018 г. и който е пряк закон за всички страни-членки. Сред тях е въпросът за баланса между ползването на данни за журналистически публикации и правото на защита на личните данни. Записаните критерии, обаче „отиват отвъд изискванията на GDPR“, смята Кашъмов като отбеляза, че този баланс вече е направен още в сега действащия ЗЗЛД. 

Макар и да са извлечени от практиката на Европейския съд по правата на човека, тези критерии предстваляват едно нашенско извлечение, което няма аналог в законодателството на другите държави-членки на ЕС. На мен ми се струва много опасно държавата, която е на последно място по степен на свобода на словото по проучавне на „Репортери без граници“ с ЕС, да бъде със самочувствието, че ще бъде водеща и ще измисля нови видове законодателство. Според мен реакцията от страна на европейските институции няма да закъснее. България като страна-членка не съществува във вакуум, не вярвам европейската общност да остане безстарстна по въпроса за тези регламенти“, каза още Александър Кашъмов.

„Комисията за защита на личните данни не приема решения, които не подлежат на обжалване. След това тези решения се гледат на две инстанции от съдилищата. Въпреки това, обаче на мен ми се струва доста притеснително и опасно една Комисия, която няма никакви функции в сферата на медиите, медийното право, свободата на словото, нито има познанията за спецификата на журналистическата и медийна дейност, да бъде овластена да раздава оценки затова кое е журналистика и кое не е. Тя и в момента има определени правомощия, но те не бяха записани по такъв радикален начин. Едвали не, че ще бъде основна дейност на Комисията да се занимава с медийни публикации. Сегашния състав на Комисията можем да кажем, че беше развил една положителна практика, но в последната една година. Предходни години имаше много неприятни прецеденти с изключително високи глоби за малки местни медии, които са в състояние да задушат една местна медия и местната журналистика. Така че, ако тази регламентация бъде прилагана от едни недобросъвестни бъещи членове на следващата Комисия, защото съставът й ще се смени, и се налагат глоби, които по новия регламент могат да бъдат много по-големи от сегашните, това би могло да изграе ролята на цензура и да задуши обществения дебат в България“, каза още Алексанър Кашъмов, който е и дългогодишен председател на Комисията по журналистическа етика. Съставът на Комисията за защита на личните данни се избира от мнозинството, което практически дава възможност на политическата сила, която ги излъчи, да доминира, поне за времето, в което тя доминира и в управлението на държавата, отбеляза юристът.



ВИЖТЕ ОЩЕ

Акушерството като призвание

Навръх 21 януари, когато отбелязваме Бабинден по стар стил, ви срещаме с две млади акушерки от Варна, които са част от младата вълна в професията. Мерлин Бейтула и Кремена Панова определят акушерството като призвание е не като професия. "Акушерството изисква голямо сърце, отдаденост и много търпение", каза Мерлин, която завършва Медицинския..

публикувано на 21.01.22 в 08:58

Всеки сам си преценя, защото всеки знае мене си

Преценям, антиваксър и изчегъртване са най-употребяваните думи на 2021-ва. Това показа широко проучване, проведено на платформата за грамотност „Как се пише?“. След тях с броени гласове разлика оспорваната битка за третото място загубиха ваксина и зелен сертификат. В челната десетка влизат още промяна, избори, бустерна доза,..

публикувано на 20.01.22 в 10:32

Експерт: Трябва да се ин­вес­ти­ра прио­ри­тет­но в ри­бар­ско­то прис­та­ни­ще в Бал­чик

Нел­ко Йор­да­нов - из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на МИРГ Шаб­ла - Ка­вар­на - Бал­чик :  На югед­но до дру­го мо­дер­ни съо­ръ­же­ния, а на се­вер ня­ма­ме ни­що. Ис­кре­но се на­дя­вам да дой­де ред и на на­шия ре­гион и да се по­доб­ри ин­фрас­трук­ту­ра­та Рибарската общност се надява на държавна политика в този сектор,..

публикувано на 20.01.22 в 10:13
Тома Белев

Тома Белев: Екоминистерството иска да изкупи дюните по крайбрежието

Да бъдат изкупени дюните, попадащи в терени частна собственост, предвижда Министерството на околната среда и водите. 5440 декара имат собственици, а придобиването на имотите е станало преди приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който определя дюните като изключително държавна собственост. Това обясни за Радио Варна ресорният..

публикувано на 19.01.22 в 12:31
Георги Манолов

Ковачеството - умиращо изкуство и занаят

Атанасовден е празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите. Оказва се, че ковачеството е сред 20-те най-търсени професии у нас. Но за съжаление майсторите ковачи са се превърнали в изчезващ вид. Ковачеството не се учи по книга или по интернет, трябва да го носиш в себе си. Повече от 20 години Георги Манолов се занимава и развива този занаят...

публикувано на 18.01.22 в 06:00

Пламен Гутинов: Обичам да снимам живия живот

Срещаме ви с фоторепортера Пламен Гутинов, чиито снимки дълги години бяха на страниците на вестник "Черно море" във Варна, а след закриването на изданието работи за сайта parallel43.bg. Започва да се занимава активно с фотография от 1997 година. Но след курс за фоторепортери през 2009 намира своето място в тази област.  За себе си разказва, че обича да..

обновено на 17.01.22 в 10:22

Нови проекти ще привличат младежката публика в ГХГ - Варна

С нови проекти и идеи ще привлича младежката публика Градската художествена галерия (ГХГ) "Борис Георгиев" във Варна през 2022 г. Това предвижда концепцията на новия ѝ директор Доротея Павлова . Замисълът предвижда галерията - един от най-авторитетните музеи за изкуство у нас, да стане търсено място от деца и ученици. По инициатива на Павлова ще бъдат..

публикувано на 16.01.22 в 13:42
Подкасти от БНР