Шеф Хю Бутин: Храната ми дава възможност да усетя сърцата на хората

Хю Бутин е канадец, който живее във Варна от седем месеца, но няма намерение да се прибира в родния Монреал скоро. Той преподава на бъдещи шеф готвачи в морската столица, но преди това е живял в 14 държави. Притежава богат опит в мултикултурна среда, Хю Бутин е специалист с широк спектър на познания в кулинарията. Най-ценният урок за учениците му е: „Направете го със сърце или изобщо не го направете!”. Попитахме го как би описал вкуса на Варна и какво дава една професия, свързана с толкова много пътешествия и срещи с различни хора.

Какви са съветите, които давате на всеки един от нас, които искаме да сложим на трапезата си качествени продукти?

На първо място следвайте сезоните, купувайте местни плодове и зеленчуци. Трябва да знаете, че когато купувате продукти, които са извън сезон, те са вносни. Това, което харесвам в България е, че зеленчуците ви са невероятно вкусни. Доматите са домати, краставиците – краставици, пиперът – пипер. Продуктите ви са наистина с много добро качество. Не забравяйте и да си вземате толкова, колкото са ви необходими, за да не създавате повече отпадъци. Много е важно да си вземате пресни, свежи продукти, защото с тях могат да се постигнат прекрасни резултати. Прекрасно при вас е, че семействата продължават да готвят вкъщи. Няма нищо по-вкусно от домашно приготвената храна. Ако говоря за Канада – нещата там вече са доста по-различни.

Как бихте описали вкуса на Варна?

Варна е прекрасен, изумителен град. Плажът е съвсем наблизо, но най-много ми харесва атмосферата – че хем е голямо населено място, хем носи енергията на малкия град. Тук съм вече седем месеца и се чудя защо не дойдох във Варна по-рано!

Какво бихте споделили за работата си със студентите?

Голямо предизвикателство за мен е работата със студентите. Работя с младежи от целия свят – Хондурас, Никарагуа, Виетнам, Украйна и къде ли още не. Работата за мен е едно изключително предизвикателство – това, което ми прави впечатление е, че много често младежите гледат на тази професия като на нещо бляскаво, като да си рок звезда. Професията означачава много постоянство, дълги часове работа и много труд.

Казахте ни какво отнема, но какво дава тази професия?

Аз съм работил в 14 различни държави, говоря 5 езика и половина, обиколил съм почти целия свят. Толкова много хора са ме канили в домовете си с думите: „Искам да сготвя за теб”. Имам приятели навсякъде и това е изумително. Храната ми дава възможност да опозная културата на различните държави, да усетя сърцата и топлотата на хората. Дори баща ми дойде да ме посети в България преди известно време. Когато пристигна в София, ходихме заедно до Рилския манастир, до Пловдив, Асеновград. Това, което ми направи впечатление е, че в България има толкова много история. Да не говорим колко е красива природата ви.

Кои са държавите, в които сте бил?

Нека започнем от Монреал. После отидох до Франция, за да уча за една година, след това бях в Бахамите около 18 месеца, след това до Англия, Куба, Мартиника,Малайзия, Австралия, Италия, Хърватия, Гърция. Живял съм в Мексико 10 години, в САЩ  няколко години, Джърси. Работил съм и в Испания, в Турция. В един момент спираш да ги броиш, спираш да се замислиш. Ако си доктор или адвокат, е различно, там държиш изпитите в собствената държава, практикуваш професията там. Но когато си готвач – вземаш си чантичката с ножовете и пътуваш, защото навсякъде хората се хранят. А най-добрият начин да откриеш културата на дадена държава, е пазарът. Храната, която се продава на улицата, е най-добрият начин да усетиш енергията на хората в дадена страна.

Мнението Ви за България?

Не искам  да напусна България, тук много ми харесва. Най-накрая си разопаковах багажа, нямам намерение да си ходя. Харесва ми културата тук. Това, което искам да направя в тази страна и приемам като предизвикателство е да науча българските младежи да ценят собствената си кулинарна култура. Помня кулинарната култура на Канада като дете, но вече съм я забравил. В момента се занимавам с това да въведа модул за модерна българска кухня. Модул, който да съхранява традициите и да ги разпространява по атрактивен начин точно тук – в България.