Ваня Григорова: 30 години всички правителства следват една стратегия - ниски заплати, ниски данъци

Могат ли заплатите в България някога да достигнат средноевропейски нива, да се изравним със страните от централна Европа. Тези, които бяха малко по-напред от нас и по времето на социализма,  а сега са се откъснали с няколко дължини. За трудовото законодателство, за производителността на труда и чуждестранните работници, заместващи напускащите българи, разговаряме с Ваня Григорова, икономически съветник в КТ подкрепа.

-   В България винаги се говори, че трудът не е оценяван подобаващо. Кога ще започнем поне да доближаваме "отличниците" като Унгария и Полша?

-  В Полша не са цъфнали и вързали, в интерес на истината. Ако погледнете българските показатели, българската икономика расте, не знам колко от вашите слушатели, обаче, ще се съгласят, че са усетили този растеж по някакъв начин. Между другото, тъкмо затова сме във Варна. Вчера имахме едно събитие в конгресния център, което минава под наслова „да спрем прехода към дъното”, защото 30 години преход, всъщност, ни водят, за съжаление, основно надолу, а не нагоре. Дали този ръст на заплатите, който виждаме, е достатъчен, разбира се, че не е, но, ако позволим на работодатели и правителство да продължават да разграждат трудовото законодателство, този ръст ще бъде още по-минимален или изобщо ще спре. От една страна, знаете, миналата година работодатели с помощта на депутати от ГЕРБ и обединени патриоти разбиха трудовото законодателство по отношение на вноса на работници, най-общо казано. С това дадоха възможност да се осъществява трудов и социален дъмпинг в България и вие тук, по Черноморието, го усещате най-добре, защото миналата година в туристическия сектор са успели да привлекат, в кавички, 9 500 работници от Украйна и Молдова. Те не могат да получават по-ниска от минималната работна заплата, но тяхната склонност да работят при настоящите заплати е достатъчна, за да задържи ръста на заплатите в туристическия сектор. Трябва да напомним, че тези заплати са най-ниски от всички икономически сектори в страната. Снощи една госпожа -  счетоводител на различни туристически фирми, каза, че макар украинци и молдовци да получават минимална работна заплата, българска, те, всъщност, реално получават 150 евро, тъй като разликата между 300 и 560, колкото е минималната работна заплата, им се взима за нощувка и храна. Тоест, ние позволихме на бизнеса, за пореден път, да реализира спестявания от работни заплати, като може да разчита вече на още по-евтини работници, отколкото са те в България. Нека да кажем, че докато заплатата в България е около 290 евро, в Украйна тя е около 122 евро. Нали разбираме защо тези хора са склонни да дойдат?

-  Аз ще се съглася с някои констатации, но дъмпинг имаме, когато има някаква конкуренция. Украинските туристи, които идваха тук преди години, вече са работещи по нашите курорти. Идват, наистина, на празни позиции, защото българите отиват да работят там, където се плаща, според тях, по начин, по който те имат някаква перспектива за развитие и бъдеще.

-  Това е така

-  Особено става въпрос за хора, които владеят езици, и хора, които смятат да се развиват в този бизнес, а не да стоят на едно място за 600 лв. заплата, а да им изискват три владеене на три езика и  икономическо образование.

-  Десетките хиляди български граждани, които се отляха от туристическия сектор, нямат. Не всички от тях искат да стават управители. Не всички  знаят перфектно няколко чужди езика. Това са хора, които просто трябва да работят и искат да работят, дали като камериерки, дали като сервитьорки. Това не са хора, които имат особени амбиции. Особената им амбиция се заключава в това да живеят достойно, да бъдат зачитани, да им се плащат всички заплати, защото добре знаете, че в туристическия сектор последна заплата, по правило, не се изплаща. Когато ние, като общество и като управляващи сме позволили това да се случва и по същество сме прогонили хората от работните места, сега да позволяваме да идват хора, които са склонни да приемат българските условия, просто защото са по-добри от техните, това е трудов дъмпинг. Да Ви напомня какво значи трудовото законодателство, българското законодателство. Когато има социално напрежение в едно предприятие, е забранено на работодателя да използва, така наречения, локаут, например. Да затвори предприятието и да не позволи на работника да влезе. Също така му е забранено, ако има стачка в района на предприятието, той да внесе, забележете, работници, които са склонни да заемат освободените уж работни места. Те не са освободени, това е стачка. Ние, по същество, наблюдаваме една национална стачка, необявена от българския работник. И вместо да приложим националното законодателство такова, каквото е във фирмата, на национално ниво, ние позволихме на работодателя да внесе работници и да заеме така освободените, но поради стачка, работни места

-  Факт е това, което говорите за неизплащането на заплати, за наказателни финансови санкции. Мои познати, са ми споделяли, че освен, че получават някакви минимални суми като заплащане, на тях им се удържат суми за провинения и наказания. Освен това, със сигурност, последната заплата не беше изплатена. Което беше още по-страшно, тези хора не си търсеха правата и не сигнализираха Инспекцията по труда, защото не виждаха смисъл в това.

-  Ами, знаете ли, тук има нещо неизказано, но много важно. По принцип, работодателят няма право да санкционира и да си удържа от заплатата. Той не би могъл да направи това, ако работникът не се е съгласил да подпише договор на по-ниска заплата, отколкото реално получава. Всъщност, тези отдръжки се правят от нерегламентиранатачаст на заплатата. Ако човекът е подписал договор с минимална работна заплата 560 лева, но всъщност получава 1000 лева, работодателят ще направи всичко възможно да му плати 560лв., а не 1000лв., като го обоснове с някакви въображаеми санкции. Тоест, ако човек иска да си гарантира заплата, не бива да скланя на такива нерегламентирани практики, да ги наречем. А това не е само в туристическия сектор, за съжаление. Според анализ на НАП, 58% от българските работници работят в такива условия. Или без сключен договор, въобще, или при условия, в коиточаст от заплата се плаща в плик. В този случай нито инспекцията по труда, нито синдикатите, нито съда могат да помогнат на човека, който се е съгласил да работи по този начин, тъй като няма нищо документално, за което да се хванат.

-  Факт е и частният случай, за който ви говоря, касае студенти, които много често се хващат лятото за по три-четири месеца, за да изкарат някакви пари. Наистина подписват едни хвърчащи договори, които много често ги ощетяват.

-  Между другото, в тази връзка, нека да кажем, че министър Бисер Петков инициира много широки промени в Кодекса на труда, които нямат никакво основание да се случат. През тази широко отворенаврата се промъкват вече много мракобесни предложения на работодателските организации. Едното от тях е това, работодателят да не е длъжен да връща на работника уведомление, че договора вече е заведен в НАП. В момента, от първия ден на работа, работодателят трябва да е сключил договор с работника и трябва да е регистрирал договора в НАП. От НАП се получава уведомление и той трябва да го даде на работника, за да има сигурност работника, че този трудов договор наистина е включен и заведен в държавна институция. Ето сега работодателите искат да отворят възможност за още по-широко прилагане на тази практика, за която споменахте Вие, защото когато работникът не е сигурен, че има подписан такъв трудов договор, той няма и да е мотивиран да ги подписва тези договори.

-  Как се отнасяте към фразата на работодателите, че производителността на труда в България е ниска и затова заплатите са такива?

-  Нека да Ви дам един конкретен пример. Преди две или три седмици беше затворено едно предприятие в Благоевград с още няколко завода в Мусачево и забравихме третото място.

-  Американско ли беше?

-  Не, канадско, но всъщност регистрирано в Южна Африка и се управлява в България. Предприятието, всъщност работи за немска автомобилна компания, като там се изработват волани, а преди и тапицерия.Амбицията на работодателите е била да наемат 800 работника, обаче това не се случва. Те стигат максимум до 300, ако не се лъжа, защото заплатата е около 700 лв. Там работата е тежка, физическа работа, често доста продължителна. Шият на ръка волани. Вие представяте ли си за какво става въпрос? Същото нещо се прави и в Германия, всъщност. Разбира се, че не можем да сравним производителността на иглата, с производителността на машината. Аргументът беше: производителността ви в България е твърде ниска, затова заплатитене можете да ги сравнявате с немските. Е, със сигурност на немския работник му е по-лесно да натискат две копчета, отколкото на българския работник, който си боде очите и ръцете с игла и със сигурност немския работник ще произведе повече волани. Нали това е така?

- Българските бизнесмени не влагат в технологии, в иновации, тяхната продукция е конкурентна заради ниската цена на труда на българина. Факт, че във фармацевтични предприятия, че в предприятия, които изработват техника, мебели и дрехи и така нататък, заплатите не са едни и същи с тези, които са в другите държави.

-  Ние, снощи, тъкмо затова говорихме. От началото на прехода, преди 30 години, това е национална стратегия и тя се следва от всички правителства, неотклонно - ниски заплати, ниски данъци . Ниските заплати не позволяват да имаме достоен живот. Ниските данъци обезкървяват обществените системи. Всички обществени системи, като образование, инфраструктурни проекти, каквото се сетим, което зависи от данъците, всъщност винаги е недофинансирано, което допълнително прогонва българските граждани от страната. И след 30 години, може би, е време да направим една равносметка и да разберем, че тази национална стратегия, която уж ни осигурява много висока конкурентоспособност, всъщност ни осигурява буквално закриване на държавата. И трябва да я преосмислим. Трябва да заложим на стоки и услуги, които са конкурентно способни, но благодарение на качеството, което предлагат, благодарение на иновативния подход на бизнеса и прочие. Не на най-евтиното.

-  Има ли воля за реновиране на тази визия, която коментираме и не ни развива?

-  За съжаление, все още не, но най-вероятно ще попитате защо. Защото българският бизнес, в огромната си част, е провинциален, за съжаление. Като провинциален имам предвид с кратък хоризонт. Той не може да планира, той не е иновативен. С което, всъщност, обрича и собствените си работници.Опитва се и държавата, като такава, да провеждан едни анкети между работодателите, прави го два пъти годишно през Агенцията по заетостта. В които ги пита: от какви работници имате нужда? С каква квалификация, за да можем да се опитаме да ви ги осигурим? Българският работодател, в общия случаи, отговаря следното: „ ние не знаем от какви работници ще имаме нужда следващите две години, Вие ни питате за след пет години”. Собственика на тези бизнеси, сега е шеф, утре е работник. Той е изключително нестабилен, ние нямаме структуроопределящи компании,които да са гръбнака на икономиката, около които да има малки предприемачи, защото само структуроопределящите предприятия и сектори биха могли да определят в каква посока ще се движи България и като цяло. Нямаме такива,

-  Нещо оптимистично в нашия разговор ще вмъкнем ли?

-  Ще вмъкнем. Сега Европа вече се опитва да създаде някакви условия за завръщане към социална Евопа. Това го правят европейските лидери, не защото са станали много социално чувствителни, а защото виждат тежкото разочарование на европейските граждани. Националните дебати са това, което споменах преди малко - опитите за щурмуване на Кодекса на труда, на който ние, като синдикати, ще се опитаме да се противопоставяме вътре в работните групи, в националния съвет за тристранно сътрудничество, но от момента, в който този проект напусне нашите рамки, там е мястото на българските граждани, работници да се съпротивляват и то да се съпротивляват активно и на площада. От друга страна, ние правим, отново на национално ниво, три предложения, които призоваваме хората да подкрепят като агитират пред техните представители, депутати. Когато настояват за дуално образование, професионално образование, работодателите да предоставят предварително споразумение на учениците, в които гарантират нива на заплащане, условия на труд, социални придобивки, защото в противен случай, те се опитват да затворят границата и да задължат българския млад специалист да остане в страната и да се примири с тези условия, които са в момента. Не, те трябва да ги съблазняват с предварителни споразумения, каквато практика има на други места. Две, трябва да върнем обратно това, което беше направено миналата година, а именно беше премахнато задължението на български работодател да предлага, първо, на българския работник свободно работно място и тогава да търси външни работници.Три, работодателите да са длъжни да обявяват свободните си работни места в бюрата по труда, защото истината е, че ние нямаме национална картина на целия пазар на труда в България. Ние правим хаотични мерки, хаотични промени в законодателството, възоснова на усещанията. Призовавам просто хората да бъдат по-активни и да не разчитат, че ще има спасител, който да ги брани. Те сами трябва да го направят.

-  Като казахте за промените в законодателството, остава усещането, че няма хоризонт за бъдещето и някакво планиране, как да се развива икономиката и бизнеса и отношенията работодатели-работници, не е само в бизнеса, а и в тези, които коват законите. Всичко се прави на парче.

-  Да, така е. За съжаление, това което се опитват да направя в момента е наистина да го направят не на парче, да го направят изцяло, но изцяло в ущърб на работника. Ако погледнете някои предложения, които вече бяха публикувани на работодателски организации, ако погледнете предложението на Министерство на труда и социалната политика, ще разберете как, всъщност, правителство и работодателски организации съвместно прокарват идеи, които са против интересите на работника.

-  Споменаха, между другото, от асоциацията на индустриалния капитал, за нови трудови договори, за това че ще се записват две числа, общия разход на труда и нетната сума ще има равно разпределение вместо досегашните 60 на 40.

-  Това е част от друга инициатива на работодателските организации, не в рамките на промените на Кодекса на труда. Аз разбирам, че слушателитесмесват двете неща, просто защото стана преди една седмица. Едното са приоритетите на работодателските организации, които са обединени в една неформална структура. Другото, обаче, са конкретни предложения в Кодекса на труда. Това, за което споменахте за новите трудови договори, е в техните приоритети. Там, все още, не са заложили конкретни текстове. Те искат да се показва чистата сума и да се показват общите разходи на работодателя,но тук има една уловка. Уловката е следната: когато ги направят по този начин, осигурителния доход ще бъде по-нисък и осигуровките, които се плащат за този работник ще бъдат по-ниски. С това те ще реализират едни икономии, които не са пренебрежими. По спомен - около 58 лв на чиста заплата 1000 лв. Толкова им е икономията от това, което се опитват да направят. Ако искат просто работника да знае че за 1000лева чиста заплата, всъщност, работодателя плаща 1500, то няма никаква пречка да го запишат във фиша, както правят не малко от работодателите. Какъв е проблема, обаче?  Не малко от работодателите изобщо не дават фишове на работниците си, макар че са длъжни да го направят.

-  Много неща са длъжни по закон и не се правят. Щях да Ви питам за тристранката, всички тези неща, които ги говорим сега би трябвало да се обсъждат в този съвет и да има някаква комуникация правителство, работодатели и синдикати.

-  Именно това е, което споменах преди малко.В момента тези предложения се обсъждат в работни групи. Аз съм в работната група на социалните партньори като представител на Подкрепа, заедно с моите колеги. До момента имахме едно заседание на тази работна група. Опасявам се, че намеренията на чиновниците са да минат проформа тези обсъждания, след което да излезнат и да кажат – „ето, ние социалните партньори, обсъдихме и предлагаме това”. Трябва ясно да се знае, че поне Подкрепа е категорично против предложенията за удължаванепериода за сумирано работно време и удължаване удвояване на възможността за полагане на извънреден труд.  Малко преди нова година същото нещо се случи в Унгария. Драматично бяха увеличени часовете за извънреден труд, като там бяха много по-нагли работодатели и правителство, като предвиждат изработените извънредни часове да могат да се изплащат на работника до три години от момента, в който е положен труда. Там имаше масови протести, надявам се и в България да стане същото. Това, че ще премине през заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, не означава че ние можем да го спрем. Но ако това продължи към Народното събрание, дори и да успеем да го премахнем от Закона за изменение допълнение именно проекта на закон между първо и второ четене видяхме какво правят българските депутати, които са склонни да се вслушат в лобистите. Ние изпращаме там един проект, който е съгласуван от всички социални партньори. Дори да приемем, че успеем да го преборим в рамките на тристранката между първо и второ четене, депутатите имат право, което никой не може да им оспори, да внасят предложения и поправки в получения от тях законопроект и там те правят тези, наистина мракобесни, идеи и предложения. Ние няма какво да направим там. Хората трябва да бъдат пред Народното събрание на площада и ако трябва да чупят прозорци, което се случи с изборния кодекс.