Историкът Борислав Дряновски: Аз съм влюбен във Варна!

През 2011 година стартира „Неизвестно за известното”, в което две години запознавахме слушателите с неизвестни или малко известни факти за исторически събития и личности от Освобождението до днес. През 2013-та предаването беше удостоено с  Награда „Варна” в категорията за журналистика. Съвсем логично нашите исторически изследвания и пътешествия във времето преляха в „Лица и събития”. И така до края на 2017 година. Повече от 400 епизода, хиляди слушатели, които чакаха с нетърпение поредния вълнуващ разказ и които станаха част от 8-годишната ни история.

На 3 март историкът и дългогодишен директор на Държавен архив Варна Борислав Дряновски стана на 75 години. Автор е на близо 40 книги, свързани с историята на Варна, региона и страната. По повод неговия юбилей от варненското издателство „Славена” излезе библиографията „Борислав Дряновски на 75. Историята – професия и страст”.

Разговарям с него за уроците на историята, за родолюбието, за любимата Варна.

- Какво бяха за Вас историческите предавания в ефира на Радио Варна?

Тези 8 години може би бяха най-хубавите в моя живот, защото вече бях пенсионер, освободен от всичко човек и можех с голямо удоволствие да работя за радиото и неговите слушатели от града и от цяла България. Защото знам, че предаванията са се слушали в цялата страна.

- Какво Ви казваха хората, като Ви срещнеха на улицата?

Най-важното – благодаряха ми, че възкресявам пред тях забравени неща от миналото, че се опитвам да поддържам тяхното родолюбиво чувство и обичта им към Варна.

- Роден сте на 3 март – националния празник на България. Дали тази „случайност” е предопределила по някакъв начин Вашите занимания с история и архивистика?

Може би е знак от съдбата, че аз трябва да се занимавам с история, защото 3 март е велика дата за България – тогава възкръсва Третата българска държава.

- Според Вас на какво учи историята?

За историята като учителка на народите са изказани много мъдри мисли, аз едва ли ще мога да кажа нещо по-оригинално. Мисля, обаче, че запознавайки се с историята човек се учи на патриотизъм, защото не мога да си представя, че някой ще обича даден град, махала, село или улица, собствения си род, ако не познава тяхната история. А след това вече започва изграждането на любовта към отечеството, към земята, на която живеем.

- Оптимист ли сте за България?

Ако се позоваваме на нейната история, трябва да бъдем оптимисти. Тя многократно е попадала в дупки, ями, катастрофи и винаги е излизала от тях. Една от последните такива катастрофи е Първата световна война, когато в България идват почти милион и половина бежанци, страната изнемогва от репарации, но българският народ съумява да изплува.

- Обичате ли Варна?

Ако не я обичах, щях ли да работя толкова много за нея?! Аз съм влюбен във Варна и винаги съм казвал, че тя е едно особено място,  има особено излъчване, всички варненци, които не живеят тук, я носят в сърцата си, където и да се намират. Варна е повече от роден край – любов, магия, нещо странно, необяснимо.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.