Учителят Милен Минчев: Радвам се за моите ученици

Милен Минчев е учител. Преподава „Човекът и обществото” и Математика на ученици от първи до четвърти клас в порфесия, доминирана от нежния пол. Завършил е начално педагогика в Шуменския университет. В момента е класен ръководител на четвърти „Б” в училище „Свети Климент Охридски” във Варна. Начален учител е вече 24 годинии децата го обожават. Как е избрал тази професия го попита Мартин Николов:

-  Аз съм потомствен учител, моята майка също е била преподавателка. В рода също сме имали прапрадядо, който от години също е подавал.

-  Лесно ли се работи с деца от първи до четвърти клас?

-  Преди години беше по-лесно, сега е малко по-трудно. Освен това, вече трета година започваме да работим по новата учебна програма с нови учебници. Самия материал вече е предоставен по съвсем друг начин и тепърва ще видим как ще се справим когато, от догодина, започнем и ние с първи клас.

-  Ако направите съпоставка с децата преди, децата сега по-любознателни ли са и кога всъщност са били по-любознателни?

-  Ззнам, че децата от моето поколение четяха много книги, а сега децата черпят информация от интернет, от мобилните телефони. Може би информацията, която те черпят е много по-всеобхватна, отколкото по наше време.

-  По какъв начин, щом те са толкова навътре в технологиите, Вие успявате да им привлечете вниманието към учебния материал?

-  Опитвам се с елементарни примери от живота, с приказки, които са достъпни за тяхната възраст. Също и със ситуации и с мои спомени от детството, които биха ги заинтересували и това, може би, прави самия учебен материал малко по-достъпен за самите деца.

-  Успявате да увлечете?

-  И да, и не. В зависимост от материала, който се изучава в момента.

-  Знам, че Вие сте един от любимите им учители.

-  Много малко са мъжете в училище, още повече и в начален курс. Децата са свикнали, още от детската ясла и детските градини, с тях да работят колежки. Може би в една такава среща с мъж като преподавател, за тях е нещо ново. Не знам за тях дали наистина е по-привлекателно, но все пак мъжкият начин на преподаване е малко по-различен, отколкото този на колежките.

-  Успявате ли да получите уважението им?

-  Поне се опитваме да създадем елементарни навици. С начина на поведение се опитвам да покажа на децата по какъв начин и те би трябвало да се държат в училище и извън него.

-  Много деца са минали през ръцете Ви, така да кажа.

-  Да, много. Вече не им помня бройката, но все още помня имената на всяко едно от тях.

-  Връщат ли се понякога? Срещат ли Ви, поздравяват ли Ви?

-  Да, много често ми се обаждат. Дори това лято имах среща с моя първи випуск, които са вече на около 32 години. Радвам се да ги видя как израснали, как са се променили, какво са постигнали в живота. Радвам се за тях.