Яна Пенева: Японците са много различни от нас

Яна Пенева е варненски фотограф и пътешественик. Тя гостува на предаването "Хоризонти", за да разкаже за своето необичайно пътуване до Япония. Това е разговор не толкова за туристическите места, а за хората и преживяванията в далечния изток. Тя отива там по работа, но срещите и с местни и чужди оставят особени емоции за нея. Най- любопитното е, че Яна изобщо не е планирала да пътува до Япония.

- Яна, ти обичаш да снимаш, снимаш много хора и това те отведе в далечна Япония?

-В Япония има един българин, който живее от много години там и е доста известен сред фотографите. Когато той се върна след дълго отсъствие, се обади да се запознаем. Но той бе дошъл заедно с един японец, за когото работеше по това време. Сайо има фотографски студия, фотографи, които работят за него сватбена фотография, това с което и аз се  занимавам. И когато се запознахме на мен не ми се излизаше навън, защото беше много студено през зимата и го поканих у дома. И се оказа, че той доста се е впечатлил от този мой жест, защото за тях това не е нещо което правят с непознати. У дома поиска да види това, което правя и му показах снимки, а той го хареса. Каза, че определено са доста интересни и различни от това, което правят в Япония. След разходки във Варна накрая седнахме на плажа и Илко Александров, българинът фотограф който превежда, каза - Сайо пита дали бихте дошли в Япония, за да направите уъркшош, за около месец? И аз след кратко осъзнаване казах Да.

-Кое те изненада при посещението ти?

- Много нови неща срещнах там. Тяхната култура е много различна. И докато аз съм свикнала като правя такива семинари тук хората да ми дават много богата обратна връзка, да виждам в очите им всичко как реагират, как се чувастват, дали им е интересно или не, в Япония не беше така. Това беше най-стресиращото за мен. Ние докато бяхме там те ни обгрижваха до степен, до която аз се чувствах неудобно, защото преди да си помисля, че имам нужда от нещо те вече го бяха направили. Когато се огледах на някой щанд с дамски принадлежности или цигари или каквото и да е, час по-късно те ми носеха торбичка пълна с нещата, които съм погледнала аз в магазина.

- Какво ще запомниш от Токио?

- Бяхме в ресторант, където всяка  компания има отделна стая. Изведнъж започнаха да звънят алармите на всички телефони, оставени по масата с някаква мелодийка. Малко след това започна цялото заведение да се тресе, все едно си в увеселителен парк и си в атракция, която те друса във всички посоки. Изобщо не ми беше първата мисъл, че това е земетресение. Ние бяхме на партерно ниво, а не на високо. Всички стояха спокойно. Аз попитах Илко не трябва ли да направим нещо, да застанем под касата на вратата, да излезем навън. А той каза - Не, не виждаш ли, че никой нищо не прави. А това продължи доста дълго, а разговорите не спираха. След това разбрахме, че е имало доста разрушения в северната част на Токио...