Разликата между най-скъпия и най-евтиния труд у нас е шест пъти

Твърде висок е относителният дял на разходите за живот на българските домакинства. 30% са за храна, 15% са за комуналните сметки и се налагат ограничения за транспорт, развлечения, облекло. 

Това показва доста напрегнати семейни бюджети, обобщи директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев.

За да стигнем 60% от жизнения стандарт на средните европейци заплатите трябва да растат с 12-15% на година.

Запазва се тенденцията в IT сектора да са най-високите заплати, най-ниски са в ресторантьорския бранш. Няма промяна и при регионалните различия. С най-високи доходи са работещите в столицата, най-ниски за заплатите в северозападна България. Разликата е два пъти. Пловдив е областта с най-висок темп на нарастване на заплатите, отбелязва синдикалистът.

Проблем в България е огромната разлика между най- високо и най- ниско платените дейности 6 пъти. Социалното неравенство пречи на общия растеж, коментира синдикалистът. Няма и тенденция към сближаване. Неравенствата достигат равнища от третия свят.

Едва 30% от работещите в страната са обвързани със КТД със своя работодател, показва статистиката  на КНСБ. По този показател значително изоставаме от най-развитите страни, където тази практика доближава 100%. Любен Томев посочва, че там, където има колективни договори, заплатите са с 10-12% по-високи.

Основен риск пред покупателната способност на българите е предстоящото увеличение на енергията. Това има и косвено отражение върху стандарта на живот, защото следва поскъпване на стоките, заради увеличените разходи за производството им.