Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат „островни джуджета“, тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.
Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.
Първите находки са открити в района на пещерата “Лабиринта” и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.
Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Петрова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.
За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.
Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.
За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.
Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.
Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.
Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.
Снимки: личен архив
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успението на Св. Кирил Славянобългарски. Свети Кирил заедно с брат си Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Константин Кирил Философ е роден в Солун в знатно семейство. Завършва обучението си в Магнаурската школа в Цариград. Заедно с брат си Методий..
Денят на лозаря /Трифон Зарезан/ се отбелязва се съгласно Постановление 20 на Министерския съвет от 1962 г. като празник на лозарите в деня на Св. мъченик Трифон, който тогава се отбелязва от Българската православна църква на 14 февруари. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мъченик Трифон започва..