Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ерик Уайнър: Журналистиката не може да е абсолютно точна, но може да е 100% безпристрастна

7
Ерик Уайнър в Античния театър в Пловдив.
Снимка: Славена Илиева

Ерик Уайнър е автор на няколко книги, бивш журналист и чуждестранен кореспондент на Националното Обществено радио на САЩ, с репортажи от повече от 40 държави. Той беше един от основните говорители на 6-ия Световен конгрес на информационните агенции „Бъдещето на Новините“, който се проведе в София по инициатива на БТА. На тържествена церемония беше удостоен с титлата „Почетен доктор“ на Великотърновския университет.

Ерик Уайнър е добре познат на българките читатели с книгите си „География на Блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ и „Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото“. България все още е непозната за него, но вече е една от точките, които събуди истински интерес.

„Аз се опитах тук с моето участие в България да внеса различна гледна точка от тази, която журналистите обикновено слушат. Те обикновено са свикнали да чуват за това как да предават новините по-бързо и може би по-точно и прецизно. Но аз по-скоро се опитах да им напомня, че занимавайки се с професията на мъдростта, за тях е важно не само да се предаде информация, но също да я проверят и да наистина да я разположат в перспектива, а мисля, че журналистите понякога забравят за това. Също така говорих за важността на мястото, което познавате - България, която очевидно е различно от САЩ място, съдържа в себе си различна култура, а ние понякога имаме склонността да не обръщаме достатъчно внимание на културното различие. Забравяме за значението на националните култури. Това е и което правя в книгите си и се опитвам да предам на колегите журналисти -  да обръщат повече внимание не само на информацията, но и на различните култури и на мъдростта, която те носят в себе си“.

- Какви са предизвикателствата пред Вас като световно известен журналист и писател, особено когато пътувате?

- Бих казал, че едно от предизвикателствата е човек да бъде едновременно това, което наричам „вътрешен човек“ и „външен човек“, както и „вътрешен-външен човек“ - тоест какво бих могъл да науча за България. Аз съм за първи път тук, мога да се науча да чета на български, да говоря с ограничен брой думи, да стана добър познавач на България, но никога няма да имам гледната точка на някой, който е българин, който е роден и израснал тук. Така че, ние никога не можем да разберем мястото така като местните, но смятам, че като чужденец в България имам мнение и бих могъл да видя тази държава по някакъв - дори по-ясен от българите - начин, защото имам различна перспектива. Обичам да мисля за това като за златната рибка в аквариума. Ако тя винаги е в аквариума, никога няма да знае, че е във вода, просто ще смята, че е това е начинът, по който светът е устроен, но ако вземете от водата златната рибка и я поставите в друг , то тя ще осъзнае, че този аквариум е различен от другия - това е и стойността на пътуването, отиваш в различни аквариуми с различни среди.

- Поставихте въпроса как да бъдем обективни и разсъждавахте върху това дали това е възможно да бъде постигнато днес? Ние сме в ерата на фалшивите новини, на бързите технологии и информациите. Как агенциите да се справят с подобни предизвикателства?

- Така е и има редица въпроси пред нас. Бих казал, че абсолютната обективност не е възможна. Като човешки същества, ние внасяме определени нюанси в работата, с която се занимаваме. Вие като българка може да имате по-различен поглед от моя, така че не можете да сте 100% обективна, но може да бъдете безпристрастна - надявам се, че имате различни думи за обективен и безпристрастен в българския език. Безпристрастен означава да се опитвате да разберете фактите колкото се може по-правилно. Това е като първата стъпка, a следващата стъпка е да поставите факта в перспектива. A за фалшивите новини... не харесвам този термин, защото често се използва за нещо, с което не сте съгласни... ако информирате за нещо, което въобще не ми харесва, тогава казвам, че това са фалшиви новини. Да го кажем така - няма новина, която да е сто процента точна, но предавайки я, може да бъдете 100% безпристрастни.

- Вие предизвикахте колегите и с темата защо не отразяваме хубавите новини и защо в световен мащаб журналистите са обвинявани в това, че отразяват предимно лошото... В книги като „География на Блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ Вие самият търсите ли позитивното?

- Това е добър въпрос. Защо не? Журналистите вероятно са се превърнали в нещастни хора, не знам. А Вие щастлива ли сте? Ако е така и на лично ниво, това е добре. Но нека се придържаме към въпроса. Мисля, че новината е онова, което е необичайно - ние мислим, че войните са необичайни и информираме за това. Но ако светът е нещастен, а видите една щастлива история, то тогава това е новина, това е необичайно. Съществува нещо, което се нарича журналистика на решенията и този вид журналистика е много важна! Тя не само информира за щастливи новини, но търси хора, които са на места, където се намират решения, защото всички сме изправени пред едни и същи проблеми: как да възпитаваме децата, как да сме щастливи, как да изхраним всички хора, как да обезпечим здравно осигуряване. Всички проблеми са едни и същи и не се ли съдържа всичко това в Журналистиката на решенията? В Индия, например, са намерили решение на един проблем, а в България на въпроса е дадено друго решение. Затова си мисля, че можем да виждаме повече журналистика в журналистиката на решенията - което не означава да се съобщават само добри новини и да се загърбват лошите новини - ето това не е журналистика! А да се търсят новаторски решения и да бъдете отворени към мястото, където сте - без значение дали решението е намерено в Румъния или в Сърбия, или във Великобритания. Това е важно!

- Какво Вие лично ще си отнесете от България, от този 6-и Световен конгрес?

- Мисля, че бутилка вино… много хубаво българско вино.

- А от гледна точка на журналистиката?

- Ха-ха, това (отговорът на предишния въпрос – б.р.) беше шега. Но и нея ще си взема...

Честно казано не знам... но, да, аз съм любопитен относно България. Никога не съм бил тук, но моят издател Нейко Генчев е добър човек и разчитам на него да бъде преводачът ми на езика и културата на България. Да, любопитен съм и България ме интересува, тъй като тя е кръстопът на много култури - римляни, гръцко влияние, сърби, турци... Тя честно казано е едно от местата, за които не се чува толкова често, поне не в САЩ. Но сега посещавам Пловдив, Бургас и Велико Търново и после ще разказвам и пиша за това.

След Пловдив Ерик Уайнър сподели: „Чувствам, че България ще бъде мой втори дом“.

Дали това ще се случи и дали България ще бъде отразена в следващия му роман, след този  6-и Световен Конгрес на информационните агенции само времето ще покаже.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Грузия: вкусна и различна

Пъстра, красива, омагьосваща, но и непозната и различна е днешна Грузия, а най-голямото й богатство са хората. Преминали през различни кръговрати в историята си, грузинците са запазили чувството си на принадлежност и дълг към родната земя, към културата и нравствеността си, осланяйки се на миналото, ясно стъпили в настоящето и вперили поглед..

публикувано на 25.02.20 в 09:51

Галина Георгиева: Щастлива съм много, а в същото време малко обидена и тъжна

Варненските състезателки на „Аква спорт“ направиха за пореден път истински фурор на Държавното първенство, първи епап от отборната надпревара на България.  Нейните момичета спечелиха почти всички отличия, но въпреки това Галя е леко тъжна и обидена. Можете да чуете разговора с нея тук в интервю за Радио Варна и да разберете какво се случва.  Иначе..

публикувано на 24.02.20 в 13:57

Театърът чете във Варна

„Театърът чете“ - Второ издание - 22 февруари, 18.00, Сцена Филиал Творби от Гео Милев и Леда Милева представят Гергана Арнаудова, Полина Недкова и Константин Соколов. Водеща Милена Кънева . Дългосрочният проект е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър през 2021 г. Всеки..

публикувано на 22.02.20 в 11:36

Varna Buddies-усещане за Варна чрез изкуство

Вдъхновени от красотата на Варна двама млади графични дизайнери създадоха проект, целящ да предаде усещането за Варна чрез изкуство. Получават се интелигентни, любопитни и много забавни версии на сувенири със стилизирана версия на чайки, море, вълни, варненски изгреви, вкл. така характерните за Варна днес котки. Техните, обаче харесват..

обновено на 20.02.20 в 09:32

Левски е бил в мир с това, че неговият гроб най-вероятно няма да бъде намерен

"Образът на Васил Левски в родовата памет" – среща – дискусия на тази тема се състоя в Двореца в Балчик между ученици и родственицата на Апостола Христина Богданова – един от 29-те живи родственици по линия на сестра му Яна и зет му Андрей. Лъвски скок, Освобождението, най-големият герой на България, смелост, борба – така децата..

обновено на 19.02.20 в 11:07

"Опознай Варна!" - за да я заобичаш още повече!

Албена Маринова и Мария Георгиева са две дами, които успяват да "откраднат" малко свободно време от иначе забързаното си ежедневие и да набележат неизвестни или известни за някои места във Варна ( а скоро и извън Варна), за да съберат любознателни хора и да се поразходят. Подобни срещи имаше два пъти досега, до стария чинар в кв. "Аспарухово" и в..

публикувано на 17.02.20 в 10:36

БСП Варна не са подкрепили общинският бюджет, защото бил „още веднъж от същото”

„Не подкрепихме в пленарна зала бюджета на Варна, тъй като философията му е, „още веднъж от същото”. Така аргументира отрицателния вот на общинските съветници от БСП в предаването на Радио Варна „Позиция”, зам. председателя на ГС на партията Димитър Чутурков. Според него приоритет се дава на инфраструктурните проекти, докато неясни остават..

публикувано на 15.02.20 в 14:22