Грижа за земята и грижа за хората, така най-общо може да бъде определен смисълът от това човек да създаде своя собствена система наречена пермакултурата. Този вид вечно земеделие съществува по света от 70-те години на 20 век. Днес, макар и плахо, навлиза в България. Предимно чрез хора живяли в чужбина и върнали са у дома.
Като Димитър Димитров. Той е на 48 години от Варна. Живял е в Канада, но сега си е у дома. Завършил е онлайн курс за обучение по пермакултура в България през 2016г. Смята, че всеки човек има нужда от чиста храна, чиста вода и чист въздух. Но с развитието на технологиите ги получаваме все по-малко. Днес все по-малко разбираме екосистемите, които са навсякъде около нас и чрез които можем да живеем здравословно, разказва Димитър. И лека-полека в търсене на по-доброто за себе си и семейството си стига до отговорите и до решението да създаде собствена пермакултура.
Купил е 23 декара земя на място между Варна и Бургас. Започнал е да сади дървета – като за начало орехи, за които казва, че най-вероятно неговите внуци ще ядат от плодовете им. Но те са част от цялото, което е в проекта му.
В системата ще има и друго, според това, което ще му е нужно. Представя си неговото място след десетина години като красива гора от плодни дървета, с храсти и цветя. За зеленчукова градина е оставил около 500 кв.м. площ.
„Ако говорим за изграждането на една система, то първо трябва да кажем, че тя се зонира след като бъдат разгледани климатичните условия и фактори. Зоните са от 0 до 5. Нулата е мястото където вие ще живеете, дали ще е село и къща, в нашия случай е къща, и разполагате нещата според това каква посещаемост ще имате до тях. Примерно – градината има нужда поне веднъж на ден да се ходи до нея и затова ще я сложите най-близо до къщата. И по този начин губите съвсем малко време, за да стигнете до нея. Ако ще садите например орех, ще го разположите на място в по-далечните зони – в четвърта зона. Освен това орехът не гори и можете да го сложите на място от където се предполага, че може да дойде огън, за да ви предпази. Всеки елемент се разполага на точното място.”, разказва Димитър Димитров.
Знанията е получил от онлайн курса. Има литература и много информация в интернет, но всичко е на английски език. На български има преведена само една книга - „Въведение в пермакултурата” от австралиеца Бил Молисън.
Използва ли се тор при пермакултурата?
„Пак са важни познанията”, казва Димитър и обяснява, че ако разгледаме едно растение как то работи ще знаем, че с листата си то изгражда захар и нишесте, спуска ги в корените си и чрез тях ги освобождава в почвата. В кореновата му система живеят бактерии, които имат нужда от това нишесте и от своя страна те хранят със своите отпадни продукти въпросното растение. Освен това има мицел, който влиза в симбиоза с над 80 % от растенията на земята и т.н.
За изграждане на една система са необходими 5-7 години докато тя се установи. После само се поддържа.
Чуйте още в звуковия файл.
Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Зеп Холцер през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Морисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.
Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.
Дамският клуб „Майчина грижа“ в Добрич организира тази вечер своя традиционен благотворителен бал. Целта е събирането на средства за финансово подпомагане на стипендиантите на клуба, които са даровити деца в неравностойно материално положение или с един родител. Жените от клуба осигуряват стипендии за около 30 деца всяка година. Благотворителният..
На днешната дата се отбелязва Международния ден на известната корейска туршия кимчи. Кимчи е известно корейско ястие с ферментирало зеле и зеленчуци. Приготвянето на кимчи и споделянето на зимнина, както и цялостната празнична атмосфера и вълнение е наречено "кимджанг". От 2013 г. "кимджанг" е практика, включена в Списъка на ЮНЕСКО за..
На 22 и 23 ноември 2024 г. във Варна ще се проведе Осмият национален студентски фолклорен фестивал „Срещи на приятелството“. Събитието дава възможност за сценична изява на български и чуждестранни студенти, както и за създаване на трайни творчески контакти и взаимоотношения между тях. Фестивалът има за цел да спомогне за съхраняване на българската..
Отец Армен Мелконян е новият духовен водач на Арменската православна общност във Варна. Отец Армен Мелконян, с кръщелно име Саркис Мелконян, е роден на 20 март 1971 г. в град Камишли, Сирия. Той получава началното си образование в Националното училище „Ефрат“ в родния си град и продължава богословското си обучение в Зарахианската семинария..
Спасиха видра, затворена в маза на цех за мебели в кв. "Аспарухово". Сигнал за бедстващото животно е подаден в Регионалната инспекция по околната среда и водите, съобщават оттам. Екипи на екоинспекцията и Центъра за защита на природата и животните в Добрич участваха в акцията. Видрата е намерена с изпилени до кръв нокти от опитите й да се освободи два..
Биткойнът за първи път преодоля бариерата от 95 000 щатски долара, все още подкрепян от „ефекта Тръмп“, предаде БГНЕС. Пазарът очаква по-гъвкаво законодателство и икономически политики, които биха били благоприятни за него при бъдещата администрация на САЩ, предаде АФП. Най-голямата по капитализация криптовалута преодоля тази бариера около 01:24 ч. по..
В България най-младата баба е на 28 години. Това казва д-р Антонио Душепеев, който оглавява родилното отделение в бургаската университетска многопрофилна болница, съобщава БНР. Само през миналата година там има 149 раждания на непълнолетни момичета. Сред младите майки има и 11-годишно момиче. "Има огромна вероятност детето на детето, което е родило..