По официални данни на Министерството на туризма у нас туристите от „Томас Кук” са средно между 350 и 400 000 на година. Настаняването им е основно по Черноморието. В един от хотелите в момента има 265 чужди туристи, които са платили почивката си в курорта „Слънчев бряг” през фалиралия вече туроператор „Томас Кук”. Напрежение сред гостите няма, тъй като са получили уверение,че ще излетят от летището в Бургас по план.
Проф. Стоян Маринов от Варненската туристическа камара коментира зародилата се криза с фалита на най-големия туроператор в света като сериозна. "През последните две години туристическият гигант "Томас Кук" имаше финансови проблеми. На концерна му трябваха около 1 млр. евро, за да се стабилизира, не успя, фалира. Това е вторият по големина туристически концерн, който оперира с туристи у нас след "TUI". Новината е много лоша, както за туроператорите, които работят с него, така и за хотелиерите, които ще имат забавяне на плащанията, което ще доведе до фалит в бранша", коментира проф. Маринов. Повече чуйте в звуковия файл:
Хотелиерите обаче са притеснени, че едва ли ще получат средствата, които им дължи туроператора „Томас Кук”. Това коментира в сутрешния блок "Новият ден" на Радио Варна директорът на Дирекция "Туризъм" в Община Варна, Соня Георгиева. Според нея хотелиерите вече пресмятат загубите, тъй като се отчита, че през най-силният месец август, за съжаление нямат изплащане на задължения по договорите. С този фалит на "Томас Кук" се очаква забавяне на изплащанията към родните хотелиери, а оттам те ще имат проблеми с генерирането на тези разходи, което може да доведе и до фалит при тях. Голяма част от плащанията, които трябваше да бъдат извършени в началото на октомври, най-вероятно няма да се състоят, прогнозира Георгиева. Повече може да чуете в прикачения звуков файл:
Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил", всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..
18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..
Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..
Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..
С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик. Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..
Желаещите варненци да имат градина и да отглеждат собствена земеделска продукция се увеличават. Доказателство за това е инициативата „Градско земеделие“, която се разраства и вече разполага с трета градина, каза за Радио Варна Десислава Цветкова, координатор на проекта „Градско земеделие“. Градското земеделие стартира във Варна преди 5..
В Университетска ботаническа градина - Балчик е подредена изложба "Царствените ботаници". Тя е посветена на 130-годишнината от рождението на Цар Борис III Обединител и цели да покаже приноса на българските царе Фердинанд I и Борис III за развитието на ботаническата наука и естествознанието в България. Баща и син, те са едни..