Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Архитект Лъчезар Костов: Още не сме дорасли достатъчно за да ценим културното ни наследство

Архитект Лъчезар Костов е роден през 1988 година в Плевен. На 18-годишна възраст се записва да учи „Архитектура” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” . В момента е главен инспектор в Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство към Министерството на културата. От няколко дни, той вече е дипломант в..

публикувано на 18.06.21 в 10:00

Пътуването в снимките на фотографа Делян Вълчев

„In Transit“ се нарича изложбата на потомствения фотограф Делян Вълчев, която се открива днес във Варна. Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ приютява дебютната самостоятелна изложба на фотографа, който улавя лицата на пътниците в метрото на Ню Йорк. Забързани, уморени, изнервени, замислени, отчуждени, унесени или просто безразлични са..

публикувано на 17.06.21 в 11:04

Д-р Весела Банова: Аутизмът не е болест

Семинар на тема „Опорни точки за работа с деца аутисти“ се провежда във Варна. Един от преподавателите в обучението е д-р Весела Банова – психоаналитик, клиничен психолог и доктор по социология. Целият й професионален път е минал покрай работата с деца. От 2002 г. до 2008 г. е зам.- председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2008..

публикувано на 16.06.21 в 09:05
Любомир Бенковски в студиото

Ще изяде ли телефонът фотоапарата

Мобилните телефони с всеки изминал ден заприличват все повече на компютри и професионални фотоапарати и видеокамери. Оптиките им за снимане се усъвършенстват, и заради това логично се питаме ЩЕ ИЗЯДЕ ЛИ ТЕЛЕФОНЪТ ФОТОАПАРАТА. Според мнозина класически фотографи, няма как фотоапаратът да бъде заменен от един мобилен телефон пък било и с високо..

публикувано на 15.06.21 в 12:15

Мария Касимова - Моасе: Най-интересни са пътешествията на душата към някой друг

Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, разказвач на истории от дете.  Тя е дъщеря на големия актьор Хиндо Касимов.  Да си дете на някой, който е направил нещо и хората го знаят, винаги е много отговорно. Всеки очаква първо, че ти сам не се справяш, а името е това което ти помага и в последствие трябва много повече да доказваш, отколкото на..

публикувано на 14.06.21 в 13:26

Диaна Димова: Без носии губим родовата си памет

Юбилейната XXV национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“  се проведе тази събота и неделя във Варна. Този уникален за времето си форум събира през годините вдъхновени изследователи на българската история, на духовния път на българите през вековете и стана свободна трибуна за преодоляването на..

публикувано на 13.06.21 в 12:52
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Всичко зависи от духовния строй на отделния човек

Писателката Здравка Евтимова се срещна с читатели във Варна. Срещата беше част от програмата на четвъртото издание на литературния фестивал  „Варна Лит”, който се проведе в Морската столица. "Независимо какво е времето във Варна - Варна е перла в короната на мечтите ми за морски град", каза голямата българска писателка Здравка Евтимова в..

публикувано на 11.06.21 в 10:19