Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Аврамов

Димитър Аврамов: По-вероятни са предсрочни избори, отколкото правителство в рамките на настоящия парламент

Днес държавният глава Румен Радев ще продължи консултациите с представители на парламентарните групи от 47-ото Народно събрание за връчването на мандат за съставяне на ново правителство в рамките на настоящия парламент. В 9.00 часа са насрочени консултации с представители на парламентарната група на "Има такъв народ", от 10.15 часа – с представители..

публикувано на 28.06.22 в 08:35

Цените на селските имоти вървят нагоре, търсенето също

Пандемията накара много хора да предпочетат да променят коренно начина си на живот и от големия град да заживеят на село. Най-честитят отговор, който получаваме когато попитаме някой защо е предпочел селото е, че там е по-хубаво, по-тихо и далеч по-спокойно от града. Готовите къщи в селата са най-търсени предимно от млади семейства...

публикувано на 27.06.22 в 07:57
Проф. Марио Хосен

Проф. Хосен: Да празнуваме чрез езика на хармонията

Чрез езика на изкуството, искаме да покажем, че Европа е обединена. Това каза в интервю за Радио Варна артистичният директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ проф. Марио Хосен. Обединението проф. Хосен го обяснява и с избора на музикантите, които са подбрани и по-късно поканени да музицират на варненските сцени. „ Нашият..

публикувано на 25.06.22 в 08:45

Яна Борисова: На Варна ще й отива, ако е още по-космополитна

Тази седмица в рубриката „Посока Варна“ в предаването Улица събота ни гостува Яна Борисова, която представи първия си самостоятелен роман „Врата към Бер“. Яна е част от семейството на Радио Варна дълги години, ПР, рекламист, политолог по образование, пътешественик и разказвач на истории. От няколко години Яна живее и работи в София. През ноември 2020..

публикувано на 24.06.22 в 09:55
Проф. Илия Пеев в студиото на Радио Варна

Илия Пеев представя монографията „На Океана с любов, вяра и надежда"

Премиера на монографията „На Океана с любов, вяра и надежда. Песен за петте океана” на Илия Пеев започва от 17 часа днес в Концертно студио на Радио Варна. Книгата е посветена на обявеното от ООН през 2017 г. Десетилетие на науките за Океана в интерес на устойчивото планиране (2021 – 2030 г.) и на всички моряшки семейства по света. Представянето..

публикувано на 23.06.22 в 11:45

Бойко Станкушев: В България много се краде - всеки, който се добере до кокала, се променя

В България много се краде. Дори и хора, които са се ползвали дълго време с добро име в техните общности и среди - професионални или приятелски, доберат ли се до кокала, се променят. Това каза Бойко Станкушев, директор на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“, а заключението му е на база множество случаи на сблъскване с корупция,..

публикувано на 23.06.22 в 09:05
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Един от казусите, който може да „свали” правителството е РСМ

Ако вотът на недоверие мине попадаме в ситуация, в която ще доведе най-вероятно до предсрочни избори. Те на практика са почти неизбежни, дори вотът да не мине защото възможностите, които стоят пред правителството не са много - да продължат да управляват с малцинство, което ще е агония, защото много трудно биха събрали достатъчно депутати...

публикувано на 22.06.22 в 14:07