Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Илин Димитров

Илин Димитров: Има голяма вероятност заради въздушния Шенген да останем без чуждестранна работна ръка през летния сезон

Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..

обновено на 20.04.24 в 15:34

Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY): Иска ми се холивудските филми за викингите да са по-достоверни

Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..

публикувано на 20.04.24 в 15:15

Лекото метро по бул. "Цар Освободител" може да се замени и от електрически автобуси, ако е целесъобразно

"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, по земя, а не чрез повдигнато на колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на РВ „Позиция“,..

публикувано на 20.04.24 в 15:03

Собствените несгоди в България карат хората да се съмняват в Европейския съюз

Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз,  а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна.  "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..

публикувано на 19.04.24 в 08:25
Пламен Манушев

Пл. Манушев: Липсват технически кадри у нас. И със средно образование, и с висше

За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..

публикувано на 18.04.24 в 09:26

Ed Wynne (OZRIC TENTACLES): В музиката трябва да се усеща радостта от нейното създаване

Интервю с Ed Wynne (OZRIC TENTACLES) OZRIC TENTACLES е английска инструментална рок група. В музиката им се преплитат елементи от разнообразни жанрове, включително психеделичен рок, прогресив рок, джаз, фюжън, електронна музика, дъб музика, уърлд, ембиънт. Създадени в Съмърсет през 1983 година, групата е издала над 30 албума, продадени в над..

публикувано на 18.04.24 в 09:05

С роботи за подводни изследвания експериментират в ТУ

„Морска роботика“ и „Енергийно ефективен електрически транспорт“ са двете нови лаборатории на Технически университет-Варна. Те са факт, заради участието му в проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“. По проекта университета се сдобива с хибриден плавателен съд (с два електрически двигателя и един вътрешно горене), с..

публикувано на 17.04.24 в 10:20