Преди дни се завърна от София, където участва в литературна среща, организирана от фондацията. Как мина тя?
Беше нещо като представяне на мен и на другия стипендиант – Йоанна Елми, в тази област. Заедно с Георги Господинов, нашият ментор, имахме едно импровизирано интервю, където говорихме за това какво е да си млад писател. Актьори четоха наши произведения пред публиката в Градската галерия в София. Мисля, че протече много приятно. Имаше много млади хора, които също искат да участват в стипендията, границата е до 30 години. Имаше и по-възрастни хора, които бяха чули за срещата. После много хора дойдоха да говорят с мен и ми стана много приятно.
За какво те питаха в тези разговори, какви бяха въпросите?
Единият въпрос беше какво е да си млад човек, който пише в XXI век.
И какво е? Има ли кратък отговор на този сложен въпрос?
Накратко казано - хубаво е! Нашироко – човек има много повече възможности да покаже своите произведения, да работи с издателства, да си открие ментор. Има много повече културни перспективи.
А другият стипендиант – Йоанна Елми?
Тя пише проза, много интересна проза.
Има издадени книги, предполагам.
Не, няма все още, и тя е дебютант като мен.
Но ти имаш.
Да, но моята е самиздат. Сега, като погледна назад, наистина ми се струва по-детска, понеже се променям. Мисля, че беше хубаво да издам тази книга, макар и толкова рано, защото някак си ми останаха стихотворенията от този период за писане.
„Истории от други светове“ беше тя. Очевидно, вървиш вече смело към оформянето на втората, имаш ли някакво работно заглавие за нея?
Тайна е, но тя ще е с издателство, по книжарниците. Удължихме си срока с Георги Господинов – той ми е редактор, и хвърчим. Процесът е малко хаотичен заради мен, понеже аз пиша от дъжд на вятър и правя нови неща. Махам стари, променям, редактирам, пренареждам. Така че има време – догодина.
Ти каза, че се променяш. Как се променя твоето писане примерно от тази първа стихосбирка самиздат?
Вече пиша доста по-интелигентно. Може би има някакъв чар в начина, по който пишех преди – сядах и всичко, което ми беше в главата, се озоваваше на листа. Сега вече мога да оформям мислите си, да генерирам нещо с по-различен заряд. Например преди ме вълнуваха съвсем различни неща – теми за Космоса, за Вселената, но сега може би съм огледан по-навътре, към по-малките неща.
Какво те вълнува сега?
Аз си представям стихотворенията като цветове. Преди пишех в ярки цветове – лилаво, червено, зелено, жълто, черно. Сега – в бяло, светло-синьо, пясъчно.
Имаш ли някакъв пример и в какъв цвят е?
Един сиво-пясъчен пример – казва се „Аз съм камъкът“:
Аз съм камъкът,
аз съм вечното ехо на полета,
тихо отеквам,
безшумно се смея
в очакване
да се превърна в пясък.
Какво повече
мога да искам да ми се случи
след 300 години,
освен някой да ми напише поема,
ако ли не – поне да му вляза в обувката.
Продължаваш със свободния стих – нали така? Или си променил нещо?
Продължавам със свободния, по-приятен е. Макар и много хора днес да казват, че е модерен и по-добър от класическия. Други пък да го заклеймяват.
Ще имаш ли нова изложба – в тази посока как се движат нещата? Каза, че пишеш от дъжд на вятър – как рисуваш?Добре се движат, рисувам още по-дъждовно и ветровито. Към март се очертава още една изложба. Идеи имам много, записвам ги, а физическото изпълнение на творбите е най-малкият проблем. Сядам и в последната седмица не спя, не ям, всичко се случва наведнъж.
Защо се ангажираш с толкова много извънкласни занимания?
По-смислено се чувствам. Докато мога – искам да си хвърча от клон на клон.
А какво стана с желанието ти да си професионален капкоброец?
Не се е променило.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Александър Габровски чуйте в прикачения звуков файл.Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..