Изложба „Варна – градът на промяната“ послучай 10 ноември

На десети ноември си спомняме синьото време на сини надежди. Началото на демократичните промени и отзвукът им във Варна. „Варна – градът на промяната“ се казва изложбата, посветена на трийсетгодишнината от 10 ноември и на шейсетгодишнината на Българската Национална Телевизия. Изложбата се състои от 16 черно-бели снимки на фотографите Александър Николов и Деян Овчаров. Можете да я разгледате във фоайето на Регионалния телевизионен център във Варна.  Художник-фотографът Александър Николов с носталгия си спомня за синьото време и за многолюдните мийтинги във Варна.

-  Понеже мийтингите бяха без разрешение в началото хората се оглеждаха. Тук дори има някои кадри от там. Постепенно започна да се събира мнозинство и хората станаха все по-спокойни. Просто когато се вгледаш в лицата им си личи. Вече в последните кадри те просто греят, радват се, скачат, танцуват.

-  Тази енергия беше страхотна, спомням си със сините знамена, тук на площад независимост. Когато застанехме един до друг сякаш имаше една еуфория.

-  Еуфорията беше неминуема, защото на хората просто им беше писнало. Както и сега им е писнало на хората, но тогава имаше хора. Сега като ги гледам повечето са в чужбина – тази маса народ я няма, активната.

-  Но тук са лицата на промяната на тези фотографии. Споменът е много хубава, защото това наистина беше едно синьо време на сини надежди.

-  Страхотно беше усещането, страхотна беше и тази колективна енергия, която просто бликаше отвсякъде. Хората искренно се надяваха нещо да се случи.

-  Човекът зад фотоапарата мислеше ли същото?

-  Човекът зад фотоапарата, тоест аз, реагираше като професионалист. За всички беше ясно, че това са значими събития и без да ме кара никой, разбира се, и за собствено удоволствие, но и с някакво съзнание. Всеки, който държи фотоапарат и се занимава с журналистика, не е необходимо да му кажеш „отиди там, снимай това или онова“. Просто реагираш инстинктивно.

-  Знаеш ли кое е най-обнадеждаващото? Напоследък като разговарям със студенти, както и със завършващи 12 клас, повечето казват – ние сме приети, ще завършим, но искаме да се върнем, ние си обичаме Варна, обичаме си България.

-  Носталгията или обичинате е съвсем отделен въпрос.