Да "докоснеш" знамената на свободата

За първи път във Варна показват три от петте оригинални знамена на Българското опълчение, пренесли през десетилетията стремежа към постигане на желаната свобода. Знамената, които са част от фонда на Националния военноисторически музей (НВИМ), за първи път изобщо напускат София, съобщи за директорът, доц. Соня Пенкова.

Това са знамената на 1-ва и 5-а опълченска дружина, изработени зад граница със средства на българската емигрантска общност. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 година.

Третото знаме е известно като знамето на Горнооряховските въстаници. Ушито за Априлското въстание, то е връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война и се развява в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението и трите знамена участват във войните за национално обединение.

Изложбата „Знамена на свободата“ ще гостува във Варна до 26 март.

Малко повече за историята на флаговете?

- Представени са знамената на 1-ва, 4-та и 5-та дружина. Отсъстващите знамена са Самарското и това на 2-ра дружина. Това са емблематични знамена на българското освобождение, не само поради факта, че са знамена на българското опълчение, но и защото знамето на 4-та дружина взема участие в реални бойни действия, а по-късно знамена от Освобождението стават знамена на българската земска войска.

Да разкажете повече за това как са намерени тези знамена, как са опазени до ден днешен?

- Славно са преминали през годините. Както казах, част от тях са участвали във войните за национално освобождение. Част от тях - знамето на 5-та дружина се развява и през Сръбско-Българската война през 1885 г., Останалите знамена - на 1-ва и на 2-ра дружина, вкл. и на 5-та, участват в Балканските войни и Първата световна война. Знамето на 1-ва дружина дори е сред спасените знамена (на Южния фронт) в българската армия. В Първата световна война то е знаме на 52-ри полк, който попада в заложничество, т.е. на запад от Скопския меридиан* и е спасено от няколко военнослужещи. След войните за национално освобождение тези знамена са прибрани в Знаменната зала на Двореца в София, както и другите знамена от българската армия.

*След пробива при Добро поле на 29 септември 1918 г. България подписва т.нар. Солунско примирие, според чиито клаузи, бойните части и съединения, оказали се на запад от т.нар. Скопски меридиан, остават като заложници. Непобедените в сраженията 1-ва Софийска, 6-та Бдинска, 302-а и Сборната дивизия - общо около 96 хил. войници и офицери, са задължени да предадат оръжието, техниката, имуществото, архивите и знамената си. Българските воини обаче решават да опазят знамената си и с риск на живота си ги укриват и спасяват.

Чуйте и звуковия файл, където има още интересни и малко познати факти за знамената на опълченците ни.

Иначе, за първи път 3-ти март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението, като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото народно събрание, датата бе обявена за национален празник на страната.