„Няма да ядеш чужда мъка!“, тази силна заръка помни от баща си известният добруджански акордеонист Стефан Георгиев. „Няма да ядеш духа на хората. Трябва да ги защитаваш. Да не се отнасяш грубиянски.“ - бащините съвети на този буден човек, коларо-железар - Георги Стефанов, и до ден днешен съпътстват обичания музикант.
Стефан Георгиев е от село Ангеларий, Тервелско. Може да кажем, че е потомствен музикант и в доказателство да впрегнем фактите: чичо му Георги, както и братовчедите му – Пенчо и Кольо, са свирили на хармоника. Майка му Вълкана Стоянова, но не известната тракийска певица, също е пеела. Нейният баща пък е бил прочут гайдарджия. Първата си хармоника Стефан получава на десет години. Продава им я Пенчо Парашкевов с думите „Вземи хармониката и я сложи на гърба си. Нека винаги да е с тебе и където можеш, сваляй я и свири, учи се!“. Думите са цитирани от краеведа Атанас Пеев в книгата му „Майстори на добруджанската народна музика“. И съвсем основателно авторът нарича Стефан Георгиев „виртуоз на добруджанската народна музика“. И тук не се визира конкретно невиждани и нечувани технически умения, смайваща бързина и т.н. Тук става дума за избора да се посветиш на фолклорния диалект, който обичаш безрезервно - добруджанската инструментална музика. Акордеонистът остава верен на този стил през целия си живот: и на съборите, и сватбите, на които свири още като младеж; с акордеона не се разделя и като войник в Дома на народната армия в Сливен; а най-вече и като титулярен музикант в Ансамбъл „Добруджа“, постъпвайки още през 1966 г. В този ансамбъл преминава целия му творчески път, до пенсионирането.
И днес 77-годишният акордеонист живее в Добрич със съпругата си добруджанската певица Атанаска Станева. Винаги е приятна срещата с тяхното семейство, повод да поговорим за Добруджа и добруджанската музика, за „онова време“, а и да послушаме хубава музика.
Интервюто със Стефан Георгиев и музиката му чуйте в звуковия файл.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..