Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Интердисциплинарният подход става водещ при подготовката на инженери в ТУ-Варна

Технически университет - Варна
Снимка: ТУ-Варна

Един по-различен поглед към инженерните науки и проблема за избора на професия и на специалност, която да ги подготви за нея - в интервю с доц. д-р инж. Кирил Киров - заместник-ректор на ТУ-Варна и ръководител на Катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини". Мъдрият избор не винаги е най-лесният избор - понякога по-далновидно е да избереш онова, които сега ти се струва трудно, но ще ти отвори широки и дългосрочни възможности за реализация и развитие в бъдеще.

Доцент Киров, според Вас кои са областите, в които действително има "глад" за инженери и в които - особено след настоящата глобална криза, ще има широко поле за реализация? И още един въпрос за избора на специалност от младите хора, които се насочват към техническите университети - разминава ли се желанието на повечето от тях да учат непременно модерните компютърни науки с реалността и потребностите на бизнеса?

Технически университет - Варна винаги е бил сред водещите университети, които обезпечават кадри за промишлеността. Промишлеността в момента действително има крещяща нужда от определени специалисти, но за съжаление младите хора не желаят да учат в тези направления. Много от нашите специалности, които са утвърдени, бих казал дори почти всички специалности, използват широко компютърните технологии. Такива са "Автоматизация на производството", "Роботика", "Компютъризирани технологии в машиностроенето" и мн. др. За да станеш добър съвременен специалист, трябва да познаваш и владееш компютрите, но и да познаваш специфични софтуери или хардуери, които са характерни за определени машини, роботи, автоматизирани поточни линии и т.н. Студентите, които постъпват в Технически университет - Варна желаят много предимно да учат компютри и избират тези специалности, в чието наименование я има тасумасе съдържа понятието "компютър". Това, за съжаление, ще им зададе много неизвестни за тяхното бъдеще и реализация, защото не е важно само да познавате компютрите - и децата вече могат да работят с компютри, а е много важно да знаете къде и как да ги използвате така, че да сте полезни на обществото с Вашите практически умения, които да съумеете да демонстрирате. Затова бих посъветвал младите хора да кандидатстват в специалности, в които освен компютри, ще има дадат и възможност за една дългосрочна реализация в професионалния им живот като "Автоматизация на производството", "Роботика", "Компютъризирани технологии в машиностроенето" или въобще, свързани с приложение на компютърните технологии в индустрията.

Вторият серозен проблем е, че кандидат-студентите се ориентират към специалности, които не са трудни и в които няма математика. Няма да конкретизирам, за да не засегна някои колеги, но точно тези кадри в последствие имат много трудна професионална реализация. - нямат практически увения, т.е. не знаят как, и се оказва, че не са необходими на пазара на труда. Бих посъветвал младите хора да учат математика, физика, химия, биология, защото това е фундамент, който ще им даде възможност да се реализират абсолютно успешно навсякъде по света в бъдеще. Интересно е, ако влезете в някои от сметовните статистически институти, да видите кои са най-търсените специалности. Там няма да намерите, за съжаление, тези, които са най-желани в момента. Ще откриете специалности, които веднага ще разберете защо не искате да учите - защото там наистина трябва да се учи...

Има ли интерес към интердисциплинарни специалности - такива, които са пресечна точка на няколко професии, например технологии - инженерни науки - медицина, технологии - инженерни науки - земеделие?

При всички случаи това са интересни специалности и ние ги развиваме. В момента тече пълно преразглеждане на нашите учебни планове и правим всичко възможно да включим всички съвременни аспекти и да интегрираме именно интердисциплинарния подход в обучението. Няма как, например, да говорим за съвременно земеделие без да сложим GPS технологии, компютри, управление на траекторията на тракторите, дълбочината на анализите и т.н., т.е. навсякъде, където си помислите - включително и в здравеопазването, инженерингът играе все по-голяма роля. Неслучайно много от науките, които не са напреднали много в моделирането на своята информация, често използват подхода "инженеринг в ...." еди-коя си наука.

Ще разкодирате ли това понятие - "инженеринг"?

Да. Инженерингът е понятие, достигнало много високо ниво на доверие в обществото, защото, когато ние построим един мост, той си изпълнява предназначението. Защо това е така? Защото инженерингът ползва закони - закони на физиката, на химията, природните закони, които по някакъв начин ние сме моделирали, превърнали сме ги в знание и после ги прилагаме в полза на обществото. Малко са науките, които могат математически да моделират своите знания и така да ги използват за общественото благо. Повечето от тези науки използват субективни или други знания и в този случай ние трябва просто да вярваме на авторитета, за да постигнем някакъв резултат. За съжаление, тези мостове, които са построени на базата на субективни знания падат, за разлика от инженерните. Ето защо се налага използването на понятието "инженеринг" в почти всички науки.

Целия разговор с доц. Кирил Киров, който избира машинното инженерство пред ядрената физика, как технологиите промениха неговия собствен кариерен път - чуйте в интервюто в звуковия файл.



ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дупката" в центъра на Варна и икономическата зона край морската столица- без ясни и категорични срокове на стартиране и завършване

За индустриалната икономическа зона край Варна се говори от няколко години. Обещанията са, че тя ще се случи скоро. И от администрацията на общината и от Общински съвет Варна неведнъж са заявявали, че проектът е въпрос на време да стартира. Така например, през 2019-та година, кмета на Варна Иван Портних обяви, че изграждането ще започне през 2020-та..

публикувано на 27.02.21 в 15:49

Баба Марта посреща гости във Варненския куклен театър

"На гости на Баба Марта" се нарича спектакълът на актьорите от Варненския куклен театър, който децата предстои да видят в събота и неделя. Първата среща с Баба Марта започва в 11 часа.  А историята накратко изглежда така: Първите пролетни цветя събуждат Баба Марта, за да й съобщят новината, че Февруари си е отишъл и цялата гора се подготвя..

публикувано на 26.02.21 в 12:30

Радан Мирянов: Футболното съдийство в България калява психиката

Футболът ни е отражение на държавата, може и да не е на равнището на италианското калчо, английската премиершип или на испанското, или на германското първенство, но като интрига може да им съперничи. Особено в т.нар. важни дербита. В това е убеден Радан Мирянов - бивш футболен съдия с повече от 1000 мача зад гърба си и настоящ главен..

обновено на 26.02.21 в 10:57

Акробатът Красимир Васов умело балансира по пътя към световните циркови сцени

Цирковото изкуство в България има светло бъдеще в лицето на 21-годишния варненец Красимир Васов. Той е професионален еквилибрист и поставя номера, които спират дъха на публиката. Как Ви звучи балансиране върху меч? Младият варненец тренира с бившия цирков артист Стефан Стоянов за да усъвършенства техниката си.  Още от 8-годишен Красимир..

публикувано на 24.02.21 в 08:45

Захари Карабашлиев: Свободни сме, ала не сме го знаели

На 8 февруари излезе новият роман на Захари Карабашлиев - „Опашката“, който е социално-политическа сатира, провокирана от протестите като форма на желанието за промяна.  Това е увлекателна и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, в която събитията ескалират в неразрешим конфликт и жестока (но сякаш..

обновено на 23.02.21 в 15:46

2020 година с по-малко пари за археология, но с повече разкопки във Варна

"Получи се така, че през миналата година бяха финансирани по-малко обекти и концентрирахме усилията си в Архитектурния и археологически резерват на територията на Античния Одесос", разказва Мария Манолова, завеждащ отдел "Археология" към Регионалния исторически музей във Варна. По думите й строителството там е продължило независимо от пандемията, а това..

публикувано на 22.02.21 в 12:02
Георги Андреев

Потенциалът на НФА „Филип Кутев“ в среща с „гейм индустрията“ – една от идеите на новия директор Георги Андреев

Време за четене: 14 мин. През 2021-а Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ ще отблежи своята 70-а годишнина. Празничничната година е белязана освен от несигурността на обстановката, свързана с пандемията от корона вирус, но и от смяната на най-главния ръководен пост. Н овият директор на Ансамбъла е композиторът и диригент..

обновено на 21.02.21 в 20:49