Най-възрастната жена, оцеляла от коронавируса: Трябва ни нов световен ред

Мария Браняс само преди седмици отпразнува своя 113-ти рожден ден. Но сега е затворена в стаята на старческия дом, в който живее и се бори с последствията от коронавируса. Тя е най-възрастният човек, който е успял да се пребори с болестта. Сета Мария иска нов световен ред.

"Всичко трябва да бъде издигнато отново и по различен начин. Имайки предвид възрастта ми, едва ли ще доживея да го видя. Но е нужен нов световен ред", казва възрастната испанка пред Observer, цитирана от https://www.dnes.bg.

Новината за 113-годишната Мария обиколи целият свят и донесе малко щастие в Испания, която бе силно ударена от COVID-19. Жертвите там вече са 27500. Вирусът започнал да се прокрадва из жълтите коридори на старческия дом в Олот, на 70 мили от Барселона, в края на март. Въпреки страха от заразата, служителите продължили да се грижат за възрастните хора. За жалост COVID-19 убива 17 от 133-те души, които живеят в дома.

Мария, която е свидетел на две световни войни, пандемията от Испански грип и гражданската война в Испания, боледува едва няколко дни преди да се възстанови. Но това, което оставя по-дълбок отпечатък не е болестта, а отношението към възрастните хора.

"Пандемията показа, че ние, старците, сме забравените хора в това общество. Ние сме се борили през целия си живот, жертвали сме мечтите и времето си за да имате това качество на живот сега. Тези хора не заслужаваха да умрат по този начин", категорична е Мария.

Вирусът в Испания покоси около 5000 страчески домове, убивайки повече от 17 хил. техни обитатели. Това се случва и в цяла Европа - голяма част от смъртните случаи в Италия, Белгия, Ирландия и Франция са именно в домовете. Пандемията удари жестоко домовете за възрастни хора, които още преди нея се оплакваха, че нямат нито достатъчно персонал, нито достатъчно средства, за да се грижат за обитателите си.

Преди COVID-19 възрастните хора се оплакваха, как чакат с часове да отидат до банята или да пият вода. Стаите им бяха нападнати от мравки или хлебарки. Персоналът в един от домовете призна, че трябва да пести от основни материали, като сапун и пелени.

"Това е ситуацията в домовете за възрастни не само по време на пандемията, но през последното десетилетие. Ето как възрастните хора трябваше да се изправят пред този вирус", каза политикът Пабло Гомес Перпиня пред регионалното събрание миналия месец. Тежката ситуация стана ясна през март, когато военните трябваше да дезенфикцират старческите домове. Те откриха много хора изоставени, някои дори мъртви, в леглата си.

Мария е в старчески дом вече 20 години. "Хората си мислят, че ние, които избираме да живеем в домове, просто изчезваме от обществото. Правителството трябва да ни обърне внимание, да намери финансиране и да осигури добър персонал за домовете. Но най-вече - то трябва да ни осигури повече здравни грижи", казва 113-годишната жена. Тя дори е започнала кампания в Twitter с помощта на своята дъщеря. Описанието й в социалната мрежа гласи: "Аз съм стара. Много стара. Но не съм глупава."

Браняс е родена през 1907 в САЩ, където баща й работел като журналист. Връщат се обратно в Испания през 1915 година, а докато Испанският грип покосява страната, Мария живее в малко градче в Каталуния. То е пощадено от тогавашната пандемия.

Тя рядко говори за миналото. Всъщност, дълбоко вярва, че за миналото е по-добре да не се говори. Най-важно е да се гледа напред. "Може би за това има толкова дълъг живот", казва дъщеря й. Вместо за миналото, Мария е по-щастлива да говори за това, какво бъдеще иска за 13-те си внуци. "Трябва да има промяна в ценностите. Трябва да се цени образованието, здравеопазването, науката. Да се дават по-малко пари за оръжия и за политици", категорична е тя.

Когато я питат, какво следва след като е преборила COVID-19, Мария започва да се смее: "Е, ще си поживея. Докато Господ реши."