Мигрирайки от Суецкия канал, Индийския океан и Гибралтарския проток поради глобалното затопляне, тропически риби вече доминират в Средиземно море, съобщава Бианет.
Проф. Мехмет Гьокоглу от Факултета по аквакултура на университета в Анталия съобщи, че миграцията на екзотични риби и други морски видове към Средиземно море вече е в ход.
Според Гьокоглу, освен от Суецкия канал и Индийския океан, тези видове понякога влизат и в Средиземно море от Атлантическия океан през Гибралтарския проток.
Професорът подчерта, че един от основните фактори, предизвикващи тази вълна на миграция, е глобалното затопляне. Той изрази опасения, че Средиземноморието придобива тропически характер по отношение на биологичното разнообразие.
„Мигрирайки от Червено море към Средиземноморие, в залива Искендерун са идентифицирани около 100 нови вида риби и 65 вида в залива Анталия“, каза Гьокоглу и добави, че тази миграция не се ограничава само до рибата. Няколко вида медузи, наблюдавани в залива, не са коренни за региона.
„Няколко вида раци, водорасли, стриди и миди също произхождат от Червено море. По подобен начин някои видове като морски таралежи и морски краставици, които са известни като ехинодерм, също са екзотични видове“, допълва професорът и предупреждава, че новите видове риба причиняват намаляване на местните видове.
Според него тези промени в Средиземноморието оказват влияние върху околната среда, риболова, туризма и здравето на хората.
„Рибата, идваща от Червено море, предизвиква натиск върху местните видове риби, като по този начин води до намаляване на броя им. По-голямата част от рибите, идващи от Червено море, нямат икономическа стойност. Те нанасят вреда на риболовните мрежи и други съоръжения. Медузите и някои от другите екзотични видове риба могат също да окажат пагубно влияние върху здравето на рибарите“, заключава Гьокоглу. /БГНЕС
Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил", всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..
18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..
Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..
Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..
С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик. Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..
Желаещите варненци да имат градина и да отглеждат собствена земеделска продукция се увеличават. Доказателство за това е инициативата „Градско земеделие“, която се разраства и вече разполага с трета градина, каза за Радио Варна Десислава Цветкова, координатор на проекта „Градско земеделие“. Градското земеделие стартира във Варна преди 5..
В Университетска ботаническа градина - Балчик е подредена изложба "Царствените ботаници". Тя е посветена на 130-годишнината от рождението на Цар Борис III Обединител и цели да покаже приноса на българските царе Фердинанд I и Борис III за развитието на ботаническата наука и естествознанието в България. Баща и син, те са едни..