Погрешната логика: първо икономиката, после изкуството

Маестро Найден Тодоров е роден в Пловдив. Завършва Виенския музикален университет и до днес работи с различни оркестри в България и в чужбина. От 2004 г. е диригент на Софийската филхармония, а през 2017 г. става и неин директор. Освен диригент, Найден Тодоров е и тромпетист, пианист и композитор.

Въпреки усложнената обстановка и въпреки че ММФ "Варненско лято" ще бъде в някакъв „light” вариант, все пак е хубаво, че фестивалът ще го има. Как обаче протекоха за Вас тези предходни месеци? Вие сте един изключително динамичен човек, който вероятно много пътува и много работи. Какво Ви се наложи да правите или да не правите по-скоро?

Найден Тодоров: Признавам си, че това беше един от най-трудните моменти в живота ми. Аз такава спирка на собствената си дейност не съм имал от 1991 година. Паднаха страшно много мои ангажименти в САЩ, в Бразилия, в Мексико, в Италия, в Австрия, в Германия. Разбира се, вярвам, че някога те пак ще се осъществят. Сега, здравето винаги е на първо място. Интересното е, че аз винаги съм смятал, че в най-големи кризи, изкуството е това, което помага на хората. Но някак си такива кризи не са се случвали досега. Дори по време на война е имало концерти, имало е спектакли, които са давали на хората някаква мотивация да продължат напред. Сега положението е различно. Всяко събиране на хора, което е задължително за изкуството, води до проблеми за здравето или до опасност за здравето. Така че това е може би за първи път в историята, когато нашето изкуство се оказа проблемно. Което е много важно за мен обаче, това за което хората трябва да си дадат много ясна сметка, че през тези месеци, през които всички бяхме затворени, всички бяхме в карантина-какво правиха хората, които не можеха да излизат от вкъщи, защото в големите градове беше много страшно-те гледаха филми, те четяха книги, слушаха концерти онлайн. Тоест, изкуството беше онова, въпреки че беше забранено в този момент, което спаси хората, как да кажа, от ментални увреждания. Така че, едновременно станахме свидетели на един случай, в който не може да се твори и в същото време изкуството беше това, което да спаси хората. Дали тази вълна ще продължи обаче и след края на пандемията? Тоест това, което хората правиха в домашни условия, дали ще отидат те сега в концертните зали с по-голям хъс? Не съм сигурна..Найден Тодоров: Понеже залите сега в някаква степен отвориха, дано това да няма обратен ефект..Това, което забелязахме - има хора, които действително се страхуват в момента да влязат на концерт и на спектакъл. Но много хора, които преди това не са идвали често или пък въобще не са идвали, изведнъж откриха това ново за тях място. Това, на което останах свидетел в София на концертите е, че голяма част от основната ни публика по-скоро се страхуваха да влязат обратно в залата, но влязоха много нови хора. И всъщност залите, на максимума, на който имахме правото, успяхме да ги запълним и продължаваме да ги пълним. Аз не се притеснявам за изкуството, защото то е нужно на хората, за да могат те да намират, как да кажа, някакъв смисъл в живота си. Това е, което изкуството им дава, макар че хората не винаги го осъзнават. Изкуството е онова, което ни дава мотивация във всеки един момент да продължим напред.(...)

Разглеждайки вчера Ваши снимки на диригентския пулт ми направи впечатление усещането за радост, което блика от Вас. Това е моето лично впечатление, така ли е наистина докато дирижирате, докато музиката минава през Вас?

Найден Тодоров: Ами аз си признавам, че съм един от онези щастливи хора, които никога не са работели в живота си, защото така се е случило, че аз си изкарвам прехраната с моето хоби. Има една много интересна съпоставка, която аз бих искал да кажа. Ние много обичаме да делим хората в България на професионалисти и аматьори. Аз много често, когато работя с професионалистите ги моля да работят като аматьори.(...) Аматьор означава човек, който обича това, което прави. Професионалист не е човек, който не обича това, което прави, а човек, който бива заплатен за това, което прави. Тоест, двете думи не са антоними. Затова винаги молбата ми към всички професионалисти е била:Моля Ви, колеги професионалисти, бъдете аматьори. Обичайте това, което правите. Аз самият винаги съм изпитвал огромна радост от изкуството, от това, което правя на сцената, от подготовката преди сцената, от репетициите, от концертите, от спектаклите. И затова може би някак си и животът ми до сега винаги ми е давал само най-хубавото.(...)

Време е да поговорим и за концерта в неделя, с който се открива "Варненско лято" тази година, който Вие ще дирижирате. Какво ще чуем, какво ще видим?

Найден Тодоров: Това ще са три прекрасни произведения. Рапсодия „Вардар”, с която традиционно се открива Варненско лято. За мен е много интересно, че всяка година се свири едно и също произведение, обаче в интерпретацията на различен диригент. По този начин хората могат да видят как едно произведение, едни и същи ноти могат да звучат различно. За мен самия, „Вардар”е едно много важно произведение. Аз съм го изпълнявал многократно с различни оркестри, където съм работил. Последно го свирихме със Софийската филхармония на нашия концерт във Виена и виенската публика реагира много бурно на това произведение. Очевидно не само ние си го харесваме.(...) Така че „Вардар” е типичното начало и в същото време всеки път има някаква малка разлика според диригента, който е отпред.

Вашата интерпретация каква е?

Найден Тодоров: На мен ми е много трудно да говоря за каква е разликата между моята и другите интерпретации, но хората са ми казвали, че е различно. Значи аз я възприемам като нещо много по-свежо, много по-радостно, много по-фойерверк и на един дъх произведение. Има хора, които я възприемат по-тежко, по-грандиозно. За мен, това е просто една кипяща радост. Второто произведение в концерта ще бъде симфония от Менделсон.(...)Това е едно произведение, което блика от радост и от щастие и ние нарочно сложихме това произведение в програмата, защото след тези месеци ние имаме нужда от радостна музика. Музиката може да ни натъжи, музиката може да ни зарадва. Моята идея беше да сложим произведение, което просто да събуди усмивки в хората, наистина да ги зарадва. А италианската симфония е точно едно такова произведение. Оркестърът я познава много добре, свирят я с голямо желание и аз съм много щастлив и вярвам, че концертът ще се получи наистина прекрасно. Последното произведение е „Първи концерт за пиано” от Рахманинов със солист Емануил Иванов. Емануил Иванов е един изключителен млад пианист, който миналата година взе първа награда на конкурса „Бузони” в Италия. Това е един от големите конкурси за пианисти в света. И аз съм много щастлив, че ние можем все още да си го позволяваме в България. Може би имаме късмет и с тази пандемия, защото аз очаквам, когато нещата с вируса замрат, неговата кариера много рязко да скочи и тогава ще бъде много трудно да го каним у нас. Така че аз съм щастлив, че ние имаме тази възможност сега да го чуем и във Варна с един много рядко изпълняван концерт от Рахманинов. Той е бил дипломна работа на самия Рахманинов. Едновременно нетипично за онзи зрял Рахманинов, който познаваме и в същото време абсолютно разпознаваемо, че това е онзи велик композитор, който си е играел винаги с нашите емоции.(...) Но това е един концерт, който не случайно рядко се свири. Той е много труден и за пианиста, много труден и за оркестъра, и е много труден и за връзката между пианото и оркестъра. Защото те са едни доста равнопоставени роли, които в същото време, както са равнопоставени, всеки един от тях в един момент има своя собствена тема, която трябва да следва, без да се съобразява с другия. Само че пък, от друга страна, ако не се съобразяваме, може да се разминем. Има една много интересна игра между пианото и оркестъра и аз се надявам ние да покажем тази игра на публиката. Аз съм убеден, че публиката страшно много ще хареса концерта и заради музиката, и заради гениалния солист.(...)

Цялото интервю с Найден Тодоров чуйте в звуковия файл.