Ивелина Иванова е актриса на свободна практика в Париж. Работи съвременен и уличен театър, както и клоунада, която е много популярна във Франция. Интересува се и от социалния ефект на своята професия, затова става един от артистите, които правят специален деня на децата във френските болници. Тя посещава децата в онкологичното отделение на една от най-големите парижки болници "Робер Дебре". Ивелина е възпитаник на варненската френска езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" и единственото й желание е било да продължи да учи театър. Родителите й обаче са против, а и не я приемат в НАТФИЗ, така тя се озовава в Париж като студент по "Лингвистика и семиология" в Сорбоната, но когато идва време за магистратура избира да пише за театър и разбира, че тази страница в живота й не е затворена. Приемат я в театралното студио Витри, в Париж, продължава в школата на френския актьор и педагог Жан Пол Денизон, работил със знаковия за британското театрално и филмово изкуство Питър Брук. След това завършва магистратура "Театър" в Сорбоната. Ваканцията й във Варна това лято беше посветена на артистична изява и за най-новия проект на групата архитекти "Ре-аниматорите", част от тях също френски възпитаници. Тя проведе интервюта с жители на варненския кв.Конфу за развитието на квартала им, който много се промени след пробива на бул.Васил Левски, а след това влезе в ролята на техен гид разказвайки им споделените положителни и отрицателни отзиви. Архитектите превърнаха една от пасарелките в артистично пространство за ден, демонстрирайки идеята, че градът трябва да се развива повече в удобство на хората в него. За Радио Варна актрисата Ивелина Иванова разказа още:
Като казахте клоунада се сещам, че в България ваши колеги артисти-клоуни започнаха да правят в някои болници кратки представления за деца, за да ги зарадвеат. Вие също имате подобен опит, как стигнахте до детското онкологично отделение в парижката болница "Робер Дебре"?
Много ме интересува социалният аспект на всяка една професия. Болницата е много тъжно място, особено за деца, когато трябва да престоят малко по-дълго време. Но във Франция в почти всички детски отделения има всякакъв тип артисти. Сама намерих асоциация, която търси такъв тип артисти. Отначало не знаех дали това ще е най-подходящата форма за мен, защото не бях убедена, че ще издържа на напрежението, все пак става въпрос за онкологично отделение. Но децата всъщност са си деца независимо, че са в болница. Те имат нужда да бъдат забавляване и най-вече да играят за да забравят, че са в болничното пространство. На мен страшно много ми харесва да се превъплъщавам в различни роли в отделенията.
Дават ли ви някаква професионална провокация от това, което предварително сте замислили да им покажете?
Да, с такива деца не може да се представя просто едно представление, което предварително си подготвил. Те много често не са в състояние да гледат дълго време, понякога дори не могат да станат от леглата си, така че при тях има едно постоянно преизмисляне, на игра, подход. За мен работата в онкологичното отделение определено беше изключително обогатяваща.
Какво ви престои когато се върнете в Париж?
Имах няколко представления, които бяха анулирани, заради Ковид 19 и карантината. Театрите в Париж вече отвориха, така че искрено се надявам ... Имах едно представление с клоунада за възрастни.
Ракажете ни за това представление.
По принцип всеки има в себе си един мъничък клоун, който се е скрил и с минаване на годините все повече се скрива, скрива, скрива. Работата на нас артистите, които се занимаваме с клоунада е да го открием това малко клоунче, да го развием, да го направим много голямо и да му дадем пространство да се развива. Защото една част от този клоун е детето в нас, вярата му в доброто, че всичко е възможно и в същото време детинската наивност и детинските проблеми. За разлика от театъра клоунът е много близо до самия човек, който играе. Клоунът не е отделен персонаж, той е друг и в същото време е теб. Той е и двете.
Как приемате обстановката в света в момента?
Сега я приемам по-добре, защото се намирам във Варна и морето е на 10 минути от мен. Беше ми доста по-трудно в Париж и бях затворена в един апартамент и имах право да излизам само по един час на ден. Искрено се надявам, че нещо в нас ще се промени, когато всичко това свърши. Надявам се да е по-бързо.
В каква посока обаче се променя светът, хората...?
Според мен с тази наложена карантина си дадохме сметка, че границите не са така отворени, както си мислихме и също, че Skype или Zoom не ни сближават толкова, колкото си мислим.
Правите ли дългосрочни планове или държите на фокус предимно настоящето?
В моята професия се налага да имам дългосрочни планове, защото представления и репетиции се планират от доста дълго време. Сега плановете се наложи да бъдат променени, може би е за добро. Така че продължавам да си правя дългосрочни планове и се опитвам с усмивка да приемам промените по тях.
Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола. Регионалният исторически музей..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..