Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Неда Антонова: Трябва да се надяваме нашето време да излъчи своя герой, своя Паисий

"Безмълвие" от Неда Антонова разказва за греховната младост на Паисий Хилендарски. Отец Паисий е останал в нашето съзнание като побелелия монах от читанките. След дълги години на проучване авторката го описва като различен човек - човек от Бога и за Бога. Жив човек.

Интригуващият роман "Безмълвие" от Неда Антонова, който разказва за греховната младост на Паисий Хилендарски, ще зарадва не само почитателите на историята, но и всички ценители на българската литература. В разговор със Светлана Вълкова Неда Антонова споделя и размишленията си върху важни моменти от историята ни, които са повлияли за развитието и упадъка на българската просвета. Говори и за поколенческата връзка между Паисий Хилендарски и Васил Левски, за историчеките личности, благодарение на които народът ни е съхранен.  

Поредна книга, в която посягате към историческа личност. Паисий е известен на голяма част от българите от учебника по литератира или учебника по история. Кое Ви даде кураж да посегнете към него?

Аз мисля, че в такива случаи не се изисква кураж, а просто някакъв особен импулс, който осенява автора в определен момент. Но това е видимата част на айсберга. Явно става дума за някои натрупвания подсъзнателно. Що се отнася специално за Паисий, всички знаем за него всичко, защото то е много малко. Знаем това, което сме учили в учебника по история в 6 клас. Чиста случайност беше, от нези случайности, които според мен са необходимости. Четях нещо за Левски, когато работех по книгата си „Първия след Бога“, там, четейки за монасите републиканци на Хилендар, намерих интересно изречение. След като постъпва в Хилендарския манастир през 1745  за Паисий  не се знае нищо през следващите 10 години. В документацията, административната книжнина, кондики на маснтира няма нито една буква за него.  За брат му - да, за други монаси - също, но специално за Паисий - нищо. Кой е авторът, който няма да каже, че това е златната жила. Любопитството беше невероятно, спонтанно и мощно. Исках да видя къде е бил Паисий през онези години. Да е жив и здрав академик Иван Радев, който е написал едно фундаментално изследване от два тома за Паисий, но и при него, и в личен разговор не намерих отговор на този въпрос.  А това удвои желанието ми да го търся и така се стигна до книгата.

Всъщност доколко достоверна е книгата, все пак тя е художествена литература.... Какво прибавихте от себе си?

Когато става дума за исторически съществувала личност неминуемо съчетанието е факт и фикция в различни съотношения. При Паисий съотношението е в полза на фикцията.  Разбира се всичко това, което наричаме художествена измислица, не може да бъде произволно. То пак е така обусловено или поне най-малкото съществува в исторически рамки, в рамките на времето, в което човек живее. Тъкмо оттам произлиза и основната трудност, защото за да има плът, за да изглежда като действително всичко, необходимо е да се знаят много подробности за времето, за бита - как са се обличали, как са говорили, докъде са пътували, с какво са пътували хората от епохата. От някои неща самата аз бях много поразена, не съм знаела и не съм допускала, че това в възможно. Така че цялата работа беше едно приклчение на духа. Едно приключение, което много изискава от автора, но заедно с това и много му дава. То носи абсолютно обогатяване.

И тук Ви занимава грехът...

Казано с ръка на сърцето, това е така. Факт е, че той е можел да стане търговец, какъвто е и единият му брат. Имал е кантора във Виена. Другият му брат е в Хилендар. А Паисий е притежавал всичките качества да бъде търговец. В едно предание, в което според мен има доста гоялма доза истина, той е представен като любознателен, буен, висок, рус и много енергичен. Едва ли за този млад човек най-подходящото поприще е бил манастирът. Въпреки това той отива там. Трябва да се е случило нещо катастрофално, нещо кардинално в живота му. Нямаше как, трябваше да измисля някакъв грях, нещо, което да го тласне. Но погледнато обективно, Бог си знае работата. Паисий не би написал "История славянобългарска", ако беше станал търговец, или ако беше станал учител, или свещеник. Той е имал на разположение, освен своята енергия, която е му е помогнала да пътува, да събира информация, той е имал и тишината, самотата и битовата обезпеченост на манастира. Той е обитавал двуетажно жилище в крилото на манастира, чието изграждане се дължи и на спонсорството на брат му. Той е имал всичко, което е необходимо - усамотение и спокойствие, за да може да си подреди мисълта. Нещата са се подредили от само себе си с един обикновен избор, който той е направил. Точно отговорът на този въпрос ме привлече. Защо го е напавил.  Така му приписах този любовен грях, за да има сюжетът енергия.

Задавам си въпроса какви са тези хора, благодарение на които се правят тези скокове или поне етапи в историята?

Те всики са еманация на народа. Те олицетворяват неговото развитие. В разговорите си с много хора сме коментирали, че има поколенческа връзка между Паисий и Левски. Те и двамата са излъчени от народната същност и народната сърцевина - в точно определено време, за да решат един от важните проблеми на народа. Не може да се стигне до Левски, ако предварително не е имало грамотност, ако не е имало съзнание за историята. Самосъзнанието на нацията не може да стигне до идеята за чиста и свят република, която Левски прокламира, без просвета. Те двамата са надграждане, те са олицетворение на един и същи дух - националния.

Защо „Безмълвие“? Дали това е знак за равенство със смирение?

Първо чисто психобилологически това беше най-трудната част от книгата. Много време ми костваше, много енергия. Защото не можех да си представя 40 дни да мълчиш. Но разбира се, за да си запази гласните струни, той е трябвало да пее псалми и да чете молитви на глас, но се е лишил от всякакво друго общуване на ниво бит, на чисто човешко ниво. Той е трябвало да стигне до безмълвието, до единението с Бога. Трябвало е да забрави всичко оново, с което е бил свързан предишният му живот. Ние познаваме механизма на запомнянето, на обогатяване, разширяване на периметъра на познанието, но не познаваме механизма на забравянето. И много ми беше трудно да го осъзная, да го систематизирам и да мога го предам и в жив план, достатъчно визуалано понятен, за да може човек да си го представи. А и самата дума съдържа тъмна, но и просветляваща енергия – безмълвие. 


Какво се случва в държавата ни сега, това, което наблюдаваме, вследствие на безмълвие ли е?

Точно на безмълвие. Това, което се случва, може би е аналогично на онези тъмни времена. Вижте колко много прилики има, никой не знае историята си и не се интересува от нея -  пълна безграмотност. Има една прослойка ученици, която прослява България, но те са единици от всяко училище. Може да се направи сравнение с гърчеенето някога по времето на Паисий. Тогава е имало два вида грамотност - можеш или да четеш, или да пишеш. Рядкост са били онези, които са владеели и двете. Ако си го можел, ти принадлежиш  към друга цивилизация, защото нищо не знаеш за своята собствена. Българите в чужбина сега си променят имената, защото пък работата им го изисква. Остава да се надяваме, че и нашето време ще излъчи своя герой, своя Паисий.


Цялото интервю на Светлана Вълкова с Неда Антонова можете да чуете в звуковия файл.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кап. Галин Георгиев: Принуждават моряци да преподписват договорите си

Удължаването на смените е единствено в интерес на корабособственика и в ущърб на моряците. Това мнение изказа в интервю за морското предаване на Радио Варна капитан Галин Георгиев. Наложило се е договорът му да бъде удължен, като е преподписвал два пъти за по два месеца. Така първоначалните 4 месеца по договор, след подписването..

публикувано на 24.09.20 в 11:46

Независима не би могла да бъде нито България, нито друга държава

На 22 септември 1908 г. за българите приключва един дългогодишен период на извоюване на Освобождението и Независимостта на страната ни, казва в интервю за Радио Варна Петко Петков , професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". -   Има ли политически спекулации, свързани с 22..

публикувано на 22.09.20 в 07:16

"Аз не съм балон..." - размислите за живота в страната на Цветан Стоянов

Преподавателят в Художествената академия представя за пръв път своя най-нов проект в Зала Ателие "Георги Велчев" на Градската художествена галерия - Варна. Откриването бе на 17 септември и може да бъде видяна до 17 октомври 2020 г. Доц. д-р Цветан Стоянов, преподавател в Националната художествена академия в София, избира Варна, за да представи..

обновено на 21.09.20 в 10:44
Анри Кулев

Анри Кулев: Достатъчно е всеки сам да бъде откровен към изкуството си

Проф. Aнри Кулев e художник, режисьор и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Роден е в Шумен. Завършва висшето си образование в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми. Преподава анимационна режисура в Нов български университет от 1993 година. Директор е на Световния..

публикувано на 18.09.20 в 13:13

Любов Вълкова: Когато няма любов, боледува душата

Любов Вълкова е ръководител и душата на Университетската библиотека в Технически университет - Варна. Оживява я с много събития и срещи с хора на изкуството, вярна на идеята, че истинската библиотека не е само хранилище на книги и знание, но и културно средище. Обича технологиите, използва ги в работата си и оценява ползите от тях, но предпочита да държи..

публикувано на 17.09.20 в 15:30
Круизният кораб

Адриян Евтимов: Договорите на българските моряци са удължени с не повече от два месеца

Проблемът със смяната на корабните екипажи постепенно започва да намира решение. В много държави смените на моряци са вече възможни, като от началото на седмицата ограниченията бяха вдигнати и в Панама. Случаите на натиск от страна на корабособственици и на моряци не може да бъдат отречени, но в голямата си част, смените вървят с взаимно..

публикувано на 17.09.20 в 09:02
Виктор, 1 б клас

Първокласникът Виктор: Ще стана отличник!

Виктор Тодоров е от Варна. Вече е на 7 години и половина и с нетърпение очаква първия учебен ден. Вълнува се, че е първокласник и е много любопитен да види как изглежда класната стая. Подготвен е за училище, има дори и маска за лице и казва, че щом трябва да се слага, ще спазва правилата. Виктор обича да смята и знае задачи, които..

публикувано на 15.09.20 в 07:00