Анри Кулев: Достатъчно е всеки сам да бъде откровен към изкуството си

Проф. Aнри Кулев e художник, режисьор и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Роден е в Шумен. Завършва висшето си образование в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми. Преподава анимационна режисура в Нов български университет от 1993 година. Директор е на Световния анимационен фестивал във Варна. Носител е на много международни награди и е част от журито на различни международни фестивали. Публикува рисунки, карикатури и комикси във вестници и списания от 1964 г. до днес.

Световната анимация не се влияе от кризи. Ако се влияе, тя е една-единствена и се нарича финансова. Ако спрат парите, и тя спира. Защото анимацията е изкуство за самотници. Ти си затворен вкъщи, седиш, бачкаш – дали пред компютъра, или пред листа с молива, няма никакво значение.

Дава ти нов сюжет?

Да, този сюжет не е нов. Човечеството се е сблъсквало със социалната изолация, откакто се помни. Друг е въпросът, че няма ваксина за поредната социална изолация. Но като намерят ваксина, всичко ще е наред.

Интересна теми ли са маските?

Не. За карикатурата – може би. Опитвал съм да правя такива картинки с маски през „24 часа”, но киното е малко по-сложно нещо. На киното, особено анимационното, което борави с философски категории, му трябва време, за да натрупа потенциал, за да преосмисли маската и да я пусне през някаква друга мелница – интелектуална, за да стане смешно, важно. Актуално, тичешком, изведнъж да направиш игрален или анимационен филм с маски и затворени вкъщи– трябва да си прекалено конюнктурен. Трябва време да се осмисли всичко. Така че това не пречи на фестивала.

Самият факт, че има 15 филма на български аниматори...?

Въпросът е изключително важен – как се развиват фестивалите, какви са особеностите на този фестивал? Смисълът на този фестивал в България е срещата на младите хора, на студентите, на току-що завършилите аниматорисъс световното кино. Част от мисията на варненския фестивал е да подкрепи първите крачки на българската анимация. Пробивът навън е много сложен, затова нашитестуденти-аниматори се нуждаят от една крачка на участие, една крачка на самочувствие. И затова тази година студентските филми, които ние с огромна радост подкрепяме,са малко повече и мислим, че това е верен ход на фестивала.

Прилича ли това, което се случва сега в България, на анимационен филм?

Тази политика винаги е приличала на анимационен филм, при това не особено добър. Така че, това е задължително. Има неща, които и анимационният филм не може да прескочи, и те са категорични. На първо място – корупцията, безобразието около нещата, които формира една власт. С това изкуството надали може да се справи. Изкуството може по някакъв начин да го отрази или, може би, силните характери на хората в изкуствототрябва да се занимават със случая. Но всяка власт натрупва негативи ипо презумпция, а когато има и доказателства, тогава вече става страшно. Тоест, трябва да се внимава много с това.

Ако импресионистите бяха зъболекари, ако аниматорите бяха политици...?

Всичко щеше да си е същото, защото всеки е със съдбата си. Импресионистите – зъболекари...Това е хубава шега, разбира се. Има една хубава циганска клетва– Пикасо да те рисува! – окото в носа и ухото в главата. Смешки, разбира се. Но истината е, че нещата се натрупват. Идват млади хора, които, независимо от духовния си потенциал, има чисто човешки неща, които омръзват и са просто нетърпими. Има някаква откровеност, някаква искреност. Има някакви граници, които не бива да се прекрачват. Арогантността на поведението дори– аз, ние, аз го мога това, аз го мога това...Има неща, които в чисто човешки план не бива да се прескачат.

Какво им казвате, освен че ги учите да рисуват? Дали има надежда това ново поколение, специално аниматорите,да формира обществено влияние, което да прерасне в нещодобро за България?

Не съм сигурен, че аниматорите, художниците или кинаджиите могат самостоятелно, но всички заедно и през творчеството си...Изкуството е като онзи цитат от Библията– ако всеки помете пред къщата си, цялото село ще светне. Достатъчно е всеки да бъде откровен към изкуството си и честно да върши работата си. Това вече формира една общност.

А какъв е новият филм на Анри Кулев?

Новият филм е една стара приказка на Валери Петров – „Меко казано”, която работим вече трета година – пълнометражен, 3-D, с много ефектни сцени. Аз вече гледах няколко цветни неща, прекрасен текст на Валери. Много добре става.

Кога излиза?

Никой не знае. Първо трябва да се намери 40% от бюджета, а това не са малко пари, така че проблемите сакакто винаги.

Филм за доброто?

Валери е само откъм страната на доброто – толкова мек и добър човек. Малко е, не може с обикновени думи да се говори за гения. Ще изцапам цялата история, ако съобщя нещо за Валери от моя гледна точка.

Цялото интервю на Даниела Стойнова с Анри Кулев чуйте в звуковия файл: